Организации за подпомагане на България и хората

Аха, постой малко и ще минеш на вълна оцеляване.Лично моето мнение за помощта е - хората, които са най-зле, никога няма да търсят помощ.
 Имаше в града една уж самотна майка, събраха помощи,едно семейство се беше ангажирано да я хрантутя, после просеха от нейно име по групите, накрая се оказа измамница,лъгала в комбина с новия си приятел.
 На един помогнах, комшия на бившия. Той наистина беше болен, не е лъгал, нооо - жена му избягала с дарените пари.После я намериха, но грозна е постъпката.
 Днес даваха по тв(аз не гледам, но просто попаднах), някаква жена голяма схема измислила, уж домът и изгорял, много и помагали,но всичко се оказало лъжа. Тя си направила ремонт с дарените пари.
Има много паразити, които с това само се занимават и все по-изобретатели стават.

Имаме потенциала, но нямаме характера и желанието да сме райско кътче. Ще ви мине и ще излезете от илюзията. Може да има някакъв процент изключение от това, което ще напиша, но… Всеки си заслужава съдбата. Значи, че някой нещо не е искал да направи, за да е на дереджето на което е: бил е безотговорен или мързелив, или вечно го играе жертва, така му е удобно, или си поставя малки мечти, или е слабохарактерен човек, или си мисли, че другите са му длъжни, или просто в калта му харесва и няма нищо против в нея да си съществува. Подобно на горния коментар, ще напиша, че и да си счупите краката да помагате, няма смисъл. Мозък и достойнство не се прибавят. Няма го онзи манталитет, който не се примирява с неприемливото и не се оправдава, а се бори. Тук не е чужбина, тук всеки гледа как да прецака другия, за да е той добре, всичко е на парче; има твърде много  завист и злоба в хората. И комплекси. И твърде малко интелект. Не можете да промените нищо, промяна на мисленето е необходима, а това си зависи от самия човек. Всеки, предполагам, в някакъв период от живота си, е бил надъхан като вас, но скоро се е убедил, че е наливане на вода в пробит съд.

Уважаема авторке, започнете с ъс света около себе си.
Безвъзмездно почистете и пребоядисайте входа и общите части. Засадете градинка отпред. Помогнете на някой, който познавате с колкото можете – труд, пари, морална подкрепа.

 Участвайте в почиствания на природата, всеки път когато ходите из планината вземайте чувалче и прибирайте боклука, който видите.

 Платете операцията на блъснато, бездомно куче.

В България някой от неправителствените организации са управлявани лошо. Тези, които ги менажират вземат голям дял от даренията за  заплати, командировки, облаги. Това сваля доверието у хората. Намерете читави организации.

Ако държите да работите с НПО-та -  проучете ги добре. Доверете се само на такива с добра репутация.
Може да отидете и да попитате в Червения кръст, дали търсят доброволци.

Ако сте вярваща, църквите предлагат позиции за доброволци също. Там може да пеете в хора (ако имате дарба)  или да помагате в социална кухня, или да сте учителка в неделното училище…

Кучешките приюти почти винаги се нуждаят от доброволци да разхождат животните, да купуват храна, да чистят.

 Но, ако искате да сте в голям процент сигурна, че няма да се злоупотребява с труда и средствата ти - помагайте на хора, които познавате и до които се докоснете. Живота всеки ден ни дава малки шансове да проявим добрина и да направим света, в който живее по-добро място.

Има само два типа изключения от горното предложение. Когато става дума за спасяване на хора от улицата и когато става въпрос за домашно насилие. Тогава, когато искаш да ги прибереш у вас. А не просто да дадеш подкрепа и пари. Тогава е по-умно, организация  (държавна или НПО) да се грижи, защото малко хора имат капацитет, за да помогнат истински, а и там са насложени тежки психологически травми и може да има опасност и за живота и на помагащият.

Много е благородно, че желаете да помагате и вероятно ще намерите начин да сторите това. Просто бъдете бдителна, има хора, които постоянно дебнат за хора с меки сърца.

Със същото мислене като авторката съм, бих споделила две организации, които следя от години и към които бих се включила. Друг приемлив за мен вариант е наистина да помагам "на място" на конкретен човек, и то по-скоро с дребни неща. Градинка - да, ремонт на входа - определено не, а въпросът с кучетата - с жалба към общината.

Предлагам ви да помагате, когато имате възможност, с доброволен труд. Пари - само в краен случай, на организация, която сте проверили, ама не по ФБ постове и репортажи, а лично знаете какво прави.

Каритас приемат дарения и доброволчество. За София - "Храна, не война" имат кухня за хора в нужда, с двор за зеленчуци. Редовно търсят доброволци, които да готвят и да разнасят храна.
Българска хранителна банка също търсят доброволци.

Можете да влезете в някоя група за доброволци (или да видите платформа TimeHeroes) и да прецените как и къде да се включите. Пари за операции на бездомни животни и т.н. - само на проверена организация. Маса хора преживяват от дарения, като споделят някоя милозлива снимчица на нещастни ранени котета и кучета.

За ремонти на входа и градинка - първо потърсете съдействие от съседите. От общината също раздават цветя за засаждане.

Към някои църкви има безплатна топла храна за бедни хора, набират доброволци и дарения. Ако потърсиш в гугъл, ще намериш.

Аз пък бих предложила друго. Участвайте в този форум. Той е огледало на българското общество. Сред българите има много свестни и мили хора, но има и много коравосърдечни. Не е генетично, просто не сме слънчев народ като психология. Погледнете някои от темите, където някой с проблем търси съвет. Ако е практически, често помагат. Ако е житейски, често става разкатавка. На мен понякога ми става гадно от безсмислената грубост, изказана по отношение на друго мнения, идея или зов за помощ. Но истината е, че колективната нагласа на българите е да се присмеят, въпреки че, така е и за страните от целия източен блок, може би е славянска черта.

Казахте че сте живяла в чужбина. Това е важно, знаете, че има алтернатива на неповиканата грубост. Мисля че колкото повече се избягва острият език и съденето сред непознати, малко по малко и негативистичната нагласа на обществото и един към друг, ще се променя. Давайте добър пример и дано се връща 😊.

Вкара ни в стереотипи ей така с лека ръка Българите били такива и онакива Влез някой път прочети под някой controversial постове в Scary Mommy Да видиш осъждане и нападки. Не могат да смогнат да трият коментари. Айде, ако е твърде американско, влез в Quora виж постове за семейни отношения Там списват много индийци. Не владея свободно други чужди езици, но подозирам, че хората сме просто такива. Ние, българите не сме по-добри или по-лоши от другите.
Живота е шарен. Има хора всякакви. И на мен не са ми по вкуса всички мнения. Ама е каквото е. И моите мнения не ги харесват всички.  Отделно,  тук може и да има груби и директни мнения, но bulshit радара е на високо ниво.

Иначе приветствам да се дава добър пример и да се помага когато и с каквото може.

Да, славянска черта, направо карма, направо няма измъкване, всички сме еди-какви си, ама я виж другите народи какви са спретнати и примерни, и оптимисти.... и си помагат...

Няма да споря, щом мислите че няма разлика, нямам намерение да променям нечие мнение. Моето наблюдение, 50/50 % живот в Бг и чужбина е точно, че разлика има, и то голяма. Но е мое наблюдение, вашето, разбира се, може да е каквото ви се поиска😊.

Ясно съм написала, че има много свестни българи, но има и много директно и на случаен принцип, злобни. Въобще не мисля, че чужденците са по-добри, по-морални или по-извисени, но определено са по-вежливи и по-положително настроени. Може би знаят как да предразполагат събеседниците си по-добре и определено го няма това ниво на присмех, за напълно базови неща.

Едно нещо е индивидът, съвсем друго - обществото - т.е. народопсихологията. Даже си има и много хубава дума в езика ни. Нрави и обичаи, порядки и културни особености. За нея пиша, дори като индивидуалност, българите и славяните са по-земни, но съберат ли се няколко накуп - друга работа е. (Неангажиращо мнение)

И друго ми е интересно, защо толкова се засягаме на тема народопсихология, сякаш е някаква личностна нападка? Ако не можем да сме искрени и да си признаваме, без сръдня, недостатъците, няма да си ги поправим кусурите.

Като човек, учил народопсихология в университет, да ви кажа, че такова нещо в действителността няма.