А как се отблагодарявате/отплащате на бабите....

Не правя нищо специално, ако бабите имат нужда от някаква помощ - помагам /ако мога/ и за празниците правя подаръци. Така беше и преди да се роди детето. Пари не оставям, само когато гледат Силви оставям храна за нея /понеже държа аз да и готвя/.

Може би въпросът е "бабите на мен ли правят услуга като прекарват време с внуците си", или "имат нужда да прекарват време с внуците си".  Обикновено се започва с второто твърдение, а после решават, че всъщност правят повече услуга на мен, отколкото да осъществяват пълноценно контактите с децата си. В семейния кодекс има част гарантираща възможността на им да прекарват време с внуците - нещо, което аз им осигурявам при тяхно желание. Обаче изобщо нямам намерение това тяхно право те да тълкуват като услуга към мен и си отстоявам разбиранията. Затова контактите напоследък стават по моя инициатива, използвам "какво ще си спомнят някой ден за вас внуците" и искам да предадат някое знание на децата, някое умение. Колкото до изземването на моите функции като родител и възпитател на децата ми - хич не има давам и да си помислят за такова нещо. Сега на практика идват на гости на моето семейство, на по кафе, да поиграят с децата. Не "ела да ида на фризьор" или "да си почина малко".
Обаче всичко това не дойде даром при мен, борбите бяха многократни и непрестанни. Надявам се че сега не гледат на моето семейство като тяхно а си знаят мястото, не се месят, не позволявам много и да дават съвети, защото после следва държане на сметка защо не съм "спазила" съвета, така че вечеу и съвети не приемам. Когато разберат, че съветите им са само съвети за мен, и те за моето семейство не са повече отколкото страничен човек, тогава може да ес съглася и да слушам съвети...
Малко крайно, но след като искат да общуват с внуците си, ще го правят по начина, по който аз и мъжа ми смятаме за нормален.
Надяваме се никога да ен опрем до нужда от тях. Ето - миналата седмица ми се наложи да преспя 1 нощ в болница инцидентно, но таткото е о правен и се справи сам с двете деца - хранене, приспиване, развеждане по училища и градини, че после и прибиране.
Когато в семейството има на кого да разчиташ, то не се налага да разчиташ на някой озвън семейството. Ако пък наистина се налага - предпочитам да използвам по-далечни роднини, нямащи претенциите за член на моето семейство, съответно не изискващи да им се обяснявам кое как и защо. Просто на същите тези хора бих помогнала по същия начин - без въпроси, безрезервно и естествено при възможност. По същия начин не им се меся в техните семейства. Но виж - бабите - те се държат сякаш семействата на децата им са техни семейства, вживяват се в ролята на родител, вместо да се вживеят в ролята на баба и дядо.

На практика им се отблагодарявам, като им позволявам да играят с децата ми. За какво друго да им се отблагодарявам? Не твърдят ли, че за тях това е най-голямата награда?

Майка ми никога не би приела нещо в отплата,та тя толкова мечтаеше за внуци,че дето се вика по-скоро тя би платила ,за да е с тях колкото се може повече време.

Нещата както винаги имат 2 страни. Преди и аз никак не оставях децата по баби и ако се случеше да ги гледат за по няколко часа беше най-вече, защото самитебаби/дядовци искаха. Понякога ако се налага да работим извънредно или пък ги оставяме, за да отидем на кино, оставяме примерно сок или нещо друго за хапване и т.н. Все пак до миналото лято това бяха сравнително единични случаи. После обаче така се завъртяха нещата, че имаше нужда някой да ги гледа за около 2 часа след градината. Бяхме намерили гледачка, но тя можеше да ги поеме месец по-късно. През този период свекърва ми изрази желание да ги гледа вечер, беше лято, играеха на вън... Тя е пенсионерка и много я радва да сготви и нахрани внуците, така че редовно ги взимахме нахранени, въпреки, че изрично й бяхме казали да не се занимава с това. Понякога успяваше да ни изкуши и ние да хапнем там... И защото тя живее общо взето на пътя ни към вкъщи постепенно решихме, че това е сравнително удобен вариант за всички, така че от известно време в 3/4 от времето така процедираме (понякога имаме възможност да ги вземем ние). Разбира се, че не е длъжна с нейната пенсия да ги храни докато ние с таткото работим, така че беше повече от естествено да започнем да й оставяме някакви пари. Тя все още се противи всеки път, но за мен това е единственият приемлив начин, така че стигнахме до споразумение

Доста се разписах, но това е един друг поглед от страната на работещите родители на поотраснали малки деца.

П.П. След като прочетох последните мнения искам да допълня, че свекърва ми не се бърка в начина на възпитание, достатъчно внимателна, но и строга е, а и винаги ми казва какво и как са правили. Преди не беше така, повече им се радваше и ги глезеше, но през тези месеци явно възприе, че все пак е почти ежедневно с тях и никой няма полза от различия, най-малкото децата. Сега ме пита за неща като "мога ли да им дам бонбон/вафла/сок след вечеря" и т.н. А и децата вече не са "бебета" все пак.
Преди половин година и аз виждах нещата различно, и аз не разчитах на баби, спрявахме се сами и т.н., но ето че обстоятелствата, ритъмът на живот, работата и т.н. се променят и трябва да се избере оптималният вариант. Поне знам, че са нахранени качествено и не си изкарват 2-та часа след градина в гледане на ТВ (примерно).

Майка ми гледа Дариа 3 месеца у дома и тогава й плащах като на бавачката преди нея - същата сума.

В момента гледат с баба ми и леля ми детето за 2 седмици/болна е от варицела  /. Не плащам специално, но покривам всички разходи на дъщеря си и малко отгоре. Приблизително оставям по 100 лева седмично 'да си имат' и държа да не ми връщат остатъка.

Подаръци и пари, които давам отделно при нужда или без нужда не считам за 'отплащане', а за помощ.

това с подаръците също е хубаво, но нямам толкова време а и не знам какво точно иска майка ми. 

 Родителите ми гледат децата с огромно удоволствие. За тях те са центъра на света, просто е абсурдно да им се отблагодарявам с подаръци за това. За тях е съвсем естествено. Затова просто ги обичаме и те го знаят.
 Опитвала съм се да оставям пари докато децата са при тях - баща ми го приема на чест и много се обижда - Той ако нямал за внуците си...
 Като бяха бебета единственото което оставях беше памперси.
 
 Подаръците, които правя са по поводи и в никакъв случай не са заради гледането на децата.

В момента майка ми живее при нас, за да гледа Калина. Не й плащаме, но й даваме пари да пазарува и да имат като излизат с Калина. Всъщност, тя, живеейки у нас няма абсолютно никакви разходи и всичко й е осигурено.

Сама си я гледам, до момента не съм разчитала на никоя баба, въпреки че едната е почти до нас, за разлика от другата, която е на над 100 км разстояние ... Пък и двете са толкова заети, че ако тази тук я е гледала някой път, то е било за не повече от 1-2 часа и пътите се броят на пръстите на ръцете ... но не съм правила за тия пъти подаръци, само на празници ..

Ще се отблагодаря, когато започна да гледам своите собствени внуци(дано доживея, де). И няма да чакам благодарност. Що за мислене е това? Все едно да ме питате, как ми се отблагодаряват моите собствени деца или аз как съм се отблагодарила на майка ми.

Аз мисля, че свекърва ми трябва да ми се отблагодарява, че съм склонна да й гласувам доверие 
Майтапа настрана, ама що трябва да "плащам" на бабите, че помагат с внучетата
Нещо не разбирам 

При нас се стекоха горе-долу така обстоятелствата, само че детето е само едно. Бабата не желае пари на ръка - за нея това е равносилно на смъртна обида. Затова просто пазаруваме и носим торбите. Да, не съм длъжна да и плащам, но ми е пределно ясно колко е месечния й доход и докъде точно стига.

Не...не си плащам на бабите ,за да гледат детето.Случва се толкова рядко,че това им е наградата-да му се порадват

                  Даааа,интересни отговори на въпроса!!!!!Различни хора,различни позиции и мнения.Да сте живи и здрави да дочакате внуци / времето толкова бързо лети,че не се усеща дори/ и тогава ще разберете как се отплащате на бабите  .Всичките ви пари,всичките ви подаръчета - скъпи или ефтини не могат да се сравнят с произнесените от малките муцунки думички :"Бабо,бичам теб!".Ако някоя баба или дядо иска и се натиска да гледа внуците си едва ли го прави заради ВАС самите или заради заплащането и подаръците..Сигурна съм ,че мотивите са други.Знаете ли колко пъти съм блъскала вратата бясна с думите,че повече няма да стъпя у вас / и при двете си дъщери/ ,а живеем в един вход и след 2 сек малчуганите звънят и аз вече съм с тях.Да не мислите,че съм забравила за какво сме си разменили реплики.Не,но децата изобщо не са виновни и "гълташ жабите" и продължаваш с тях.

такаааааааааааа
Повечето мами, сте разбрали въпроса ми много буквално 
Всъщност зависи от случая - аз предпочитам на свекърва ми да плащам пари като на детегледачка, но тя не иска.
Може би зависи от това, колко често детето е гледано от бабите, в нашия случай- често и смятам за редно да засвидетелствам  внимание с дребни подаръчета, които знам,че свеки не би си позволила, а мен не ме затрудняват!
предпочитам да си водя детето 3 пъти в седмицата при баба му и да й правя подаръци, отколкото да го оставям вкъщи с детегледачка.така сме решили и сме съгласували решението с.
Зависи от бабата- нашата се справя перфектно 
И определено не настоява да й водя внук й заради подаръчетата
Пък и хората в крайна сметка си имат социален живот, макар и на възраст 60 +, 70+, така поне са моите

Гледаме си детето сами с мъжа ми. 
Много рядко се е налагало да я оставя на майка ми (свекър нямам, а свекървата е в чужбина) и освен "Благодаря" друго майка ми не е получавала от мен