Здравейте,
Накратко за мен- жена на 30 години с две прекрасни малки дечица и любящ съпруг с когото сме заедно от вече 12 години.
Той се чудесен съпруг, грижовен и всеотдаен, имаме стабилни професии и сходни интереси и характери. Грижи се добре за децата.
Та историята ми е следната- преди 3г в една приятелска компания /на най-добрата ми приятелка/срещнах мъж, който още от самото начало ме грабна, по-млад от мен с 5 години, образован, начетен и въобще не отговаря на скромните си 25 години..Сериозен е не е женкар,както споменах стеснителен е.
Оттогава вече 3 години не мога да спра да мисля за него, има чувства и той, бъзикаме се и т.н, по приятелски,но не сме говорили директно. Не мога да предприема нищо, а компанията в която е и той ми е много ценна и не ми се иска заради собствените ми чувства да бягам.. Трудно ми е и незнам,какво да правя, не си отива това влюбване вече толкова дълго. Не ми се иска да се измъчвам, не съм и от хората,които изневеряват. Моят съпруг е добър и в леглото, не се оплаквам, просто това чувство не ме напуска и май ще трябва да се отдръпна от приятелската компания за известно време…Дайте съвет и попадали ли сте в подобна ситуация…
Благодаря!
Накратко за мен- жена на 30 години с две прекрасни малки дечица и любящ съпруг с когото сме заедно от вече 12 години.
Той се чудесен съпруг, грижовен и всеотдаен, имаме стабилни професии и сходни интереси и характери. Грижи се добре за децата.
Та историята ми е следната- преди 3г в една приятелска компания /на най-добрата ми приятелка/срещнах мъж, който още от самото начало ме грабна, по-млад от мен с 5 години, образован, начетен и въобще не отговаря на скромните си 25 години..Сериозен е не е женкар,както споменах стеснителен е.
Оттогава вече 3 години не мога да спра да мисля за него, има чувства и той, бъзикаме се и т.н, по приятелски,но не сме говорили директно. Не мога да предприема нищо, а компанията в която е и той ми е много ценна и не ми се иска заради собствените ми чувства да бягам.. Трудно ми е и незнам,какво да правя, не си отива това влюбване вече толкова дълго. Не ми се иска да се измъчвам, не съм и от хората,които изневеряват. Моят съпруг е добър и в леглото, не се оплаквам, просто това чувство не ме напуска и май ще трябва да се отдръпна от приятелската компания за известно време…Дайте съвет и попадали ли сте в подобна ситуация…
Благодаря!
) Човещинка! 
