Красиви и след брака и детето

Е да на тебе да ти е добре и на околните да им е приятно. То какво значение има?
Не виждам и да е лошо другите да те харесват и това да ти идва самочувствие и да се ти приятно.
Има и жени, които сякаш завиждат и на детската площадка може да ти кажат - ама ти защо си се гримирала, за къде се контиш ? Ам за където си искам, те кат не искат да не го правят 😂
Иначе се радвам на жените с висока самооценка, чувстващи се добре независимо от нищо(те не биха направили коментар, даже няма да си го помислят), е надявам се и аз да съм така някой ден. За сега съм си суетна 😄

Да ходим голи викаш... Всички, и мъже, и жени.

Студено е....

Ако някой ще ходи с "кок", т.е. завързана несресана коса, по-добре се откажете от дълга коса. Хем по-красиво, хем по-удобно и лесно за поддържане.

Аз се "глася" за себе си. Не нося декоративна козметика ежедневно, но дори когато съм съвсем сама вкъщи, правя си маски на лицето и косата, сресвам се, слагам парфюм, евентуално лека спирала и гланц за устни, обличам си хубави и удобни дрешки, и се любувам на гледката пред огледалото Селфита не правя и не пращам на никого. И по улиците като вървя - оглеждам се във витрините и се усмихвам, защото харесвам това, което виждам. Не само се харесвам, нещо повече - обичам се
Стига, наистина ли не си намигате, когато минете покрай огледало? "Хей, това съм аз, здравей, аз, изглеждаш  прекрасно" Аз винаги си намигам.

Някакъв процент го правят приоритетно за себе си, някакъв процент приоритетно за другите. Кои колко са и в каква степен, не знам може ли да се измери, но на първите не им пука особено кой какво вярва.

Иначе аз например, не се гримирам. Почиствам, хидратирам, слагам слънцезащитен крем и толкова. Косата поддържам по подобен начин, за формата гледам да се движа и тренирам, единствено на ноктите поддържам маникюр. За мен грижата за тялото се изразява в поддържане на здравето, младостта и естествената красота. Това е за мен обаче, други хора го чувстват по различен начин. Важното е човек да се чувства добре в кожата си и удовлетворен. Аз искам, като се погледна в огледалото, да харесвам това, което виждам. Другите, ако също го харесват, е бонус, но хората харесват различни неща, така че няма как да бъда движена от желание за всеобщо одобрение. Затова и моето е на първо място.

АнаИва, не си сама. И аз съм по същия начин. Усмихвам си се, намигам си, радвам си се.
Декоративна козметика ползвам минимум и то само при определени поводи (бананова пудра, спирала, молив за устни и леко оцветен гланц), но всичко друго го правя за лично удоволствие. Имам си 10 стапки сутрин и 10 вечер и никой не може да ми ги отнеме, освен ако не съм изключително недобре.
Ако не се поглезя сутрин и вечер, все едно съм пропуснала нещо съществено и ми е криво.

Хаха, АнаИва, и аз обичам да се гледам във витрините

Късата коса само изглежда по-лесна за поддръжка. Всъщност не е. В продължение на години ходех много късо подстригана. Прическата стоеше добре само при ежедневно миене и стилизиране на косата. Не препоръчвам за пресни мами.

Ама кои сте вие, да казвате, кой как е по-добре да си носи косата. Направо се изумявам всеки път, колко на сериозно се взимат някои.
На мен ми е важно, хората с които общувам от близо да са чисти и с чисти дрехи, по принцип. Толкова. Как са си вързали костата и дали са гримирани не е моя работа.
А как изглежда човек, много често е проекция на вътрешното му състояние. Аз лично се харесвам, когато съм спокойна и щастлива, пък дори и с вързана коса на опашка.

За късата коса потвърждавам. Преди седмица се подстригах. Хем не е прекалено късо, а до нивото на ушите на каре, че и с бретон. От години бях само с дълга коса, но след "връщането от Онзи свят" имах нужда от промяна. Оказа се изключително трудно за поддръжка, защото съм с чуплива коса. Сега я мия по-често, после се налага да слагам кремове и масла, да я суша. Пропусна ли нещо и всеки кичур се изявява със собствено мнение. Надявам се, че ще се попречупи скоро и ще улегне, че ни предстои кръщене на внучката и дълъг престой с нашия малчо при големите дъщери в Италия, та там хич не ми се иска да се правя ежедневно.

На мен не ми стана ясно защо под кок се разбира точно рошава коса. Има толкова стилни прически тип кок. Моята често е прибрана назад или вдигната, за да не ми пречи. Не бих я отрязала, но е гъста и много дълга, държи топло, детето я дърпа, а и не искам да попада в храната.

За себе си го правим, основно. По този начин се чувстваме нормално, защото неизрядният външен вид не е нещо приемливо и не ни е комфортно с нас самите, а това от своя страна ще породи дискомфорт и при общуването с другите. И много правилно е отбелязано в един друг коментар, че при анамнезата на психично болен се гледа и външността. Относно дрехите, забелязвам предразсъдъци. Кое не му е секси на клинчето и вързаната коса? Супер секси е, стига тялото да е красиво, защото клинче / независимо дали от няколко левчета от евтина верига или марково и далеч по-скъпо/ стои добре на привлекателно тяло, а в обратния случай подчертава недостатъците и не е много подходящо. Спортно облечената жена е нещо много секси даже, също босата на пясъка на плажа, ако тялото е красиво.  Относно това да ходим голи, почти голи може да стане, в единия от сезоните, и е супер. Три месеца на морето по бански и… пей сърце. Хубаво е. Правили сме го неведнъж. И за имунитета е супер. Но, като цяло, това сегашното мислене на някои от жените, че някакви операции, разкрасителни процедури, дрехи и т.н могат да направят чудеса с нас, не го приемам. Не могат. Всичко тръгва от вътрешната поддръжка на тялото и психиката, която се допълва с външни фактори. Тогава човек наистина е привлекателен. А онези изкуствените, които дишат с фотошопа, са си направо за съжаление, да не напиша за лечение. От снимки и лайкове човек да се интересува не е въобще ок и в такъв случай същият трябва да преразгледа себе си и да си открие и реши проблемите в живота.

Най-якият кок , който съм виждала си го правеше една колежка от старата ми работа,  като почне да и пречи косата, хваща, навива и си я забожда с един молив. Жестоко се получаваше, някакви кичури изпадат по тила и слепоочията, обаче още по-готино  и стоеше.

Под "кок' в темата се разбира несресана и завъртяна с ластик, не оформен кок. Каре на чуплива коса и с бретон е изключително трудно за поддържане, такава прическа за тежки, прави коси, разбира се, че ще изисква повече грижа. За всяка коса могат да се измислят подходящи прически, които не отнемат време и много усилия. Моята на каре си стои идеално, без никакви стилизанти и само със сушене, без дърпане с четка. Но ако е съвсем къса, е ужас. При други е обратното.

Ясно, че ако ти пречи и готвиш/храниш, няма да оставиш да се влачат кичури и да ти пречат. Но жени, дето упорстват да седят с дълга коса, а тя и навън, и навсякъде е завързана на някакъв крив "кок" и не я оправят редовно "да не се изтощи дължината"....

И аз така. Когато косата ми беше дълга, до под плешките, точно на кок ми беше най-удобно. Или на висок тип балерина, или на нисък и отпуснат. А ако имах време и мерак, сплитах и по някоя плитка за допълнителен бохо ефект.

Ирис, този тип кок ни беше фетиш, когато следвахме. Най-добре се прави с четка за рисуване, защото е по-тясна и дълга от химикалките.