Красиви и след брака и детето

Аз определено не се поддържам заради себе  си, защото обичам да ми е удобно и да съм неглиже. Ако ходя някъде където е необходимо се обличам съответно. Вкъщи , особено с бебе не е уместен грим и маникюр,  но кой както си е свикнал.

Авторката я съветвам да се придържа към разумното и най-вече здравословното и да се наслаждава на  времето с бебето и мъжа си без да се влудява с теми като настоящата.

Аз пък не си представям мъжете в мъжкия форум да си пуснат тема дали са привлекателни и след брака. Все жените трябва да се напъват, да харчат хиляди левове и часове в безсмислени занимания като прически и нокти и в спиране на неумолимия ход на времето. През това време мъжете си живеят живота и се поддържат с козметика тип душгел 5в1. Тук час за красота, там хиляда за коса и накрая какво? Пак остаряла и проскубана. Толкова часове за пълни глупости, за фризьори, за маникюри, а за реалните неща няма време. Отвън излъскано, а за профилактични прегледи, зъболекар, гинеколог, грижа за психичното здраве не остава време и пари. Фигура се поддържа с кафе, цигара и солети. Това са моите впечатления. И то накрая идват други жени да ти размахат пръст поддържана ли си, ама как са ти веждите, ама те как успявали с всичко. Абе на кой му пука, утре може да ни няма, да се радваме на живота без обсесии за двата излишни кг и сравнения с 18-годишната ни версия.

Тцъ, тук в бг-мамата ежедневно отделят по час сутрин за грим и прическа, по час да спретнат лека закусчица с кафето, 2-3 часа за 5-степенни и здравословни обяд и вечеря, 2 часа за тренировки или друг спорт, няколко часа обикалят по пазарите, за да намерят био продукти, като им доскучее, изкарват по няколко хилядарки между всички тия дейности и писането в бг-мамата. Разбира, ходят поне по 3-4 пъти в годината за по месец на почивка, през уикендите или са на спа, или приготвят вкъщи здравословни заготовки -  всичко от замразяване на магданоз до разфасоване на прасе.

Ми, така като се замисля, май го правя за себе си. Нали, като се има предвид, че нямаме дете, някой ден ще споделя и от другата камбанария какво мисля.

Имам предвид, че ако искам да изненадам и да се "направя" за мъжа си - по-скоро ще е в спалнята, с хубаво бельо, нещо такова. Маникюр, прическа, грим - въобще не го впечатляват, понякога имам чувството, че не ги забелязва. Но това си е той, има различни мъже, моят не намира такива неща за нужни. Аз ги правя изцяло за себе си, за да се чувствам добре.

Когато съм си вкъщи не се гримирам, но гледам да облека по-ластични дънки, клин, хубава, но и удобна блуза, както и да се понамажа с кремове. Не, защото той така ще ме харесва повече, а защото аз знам, че ако остана с пижама цял ден - целият ми ден ще мине в мързел.

Та, за мен всеки трябва да се грижи за себе си, но главно заради себе си. Ако ти не се чувстваш добре, появят се несигурности - това обикновено води до раздразнение, до караници. В общи линии, в колкото по-голям вътрешен мир е човек, толкова е по-сигурно, че и с околните ще е така и те ще го виждат "красив".

Ами моето ежедневие минава в успокояване на ревящо дете с пробиващи зъби и безсънни нощи,да сготвя изчистя за 10ти път и събера целия куп с играчки и ако евентуално ми е останал 1 час свободен да седна за малко да почина за да съм готова като се събуди малкия да продължа да се въртя около него  такаче далеч не ми е до гримиране ,стига ми да съм с вързана коса и измито лице 🤨

Ради, с малко дете е така, ще мине и това. В режим на оцеляване... Свободното си време покрай детето, което е много малко, защото сме с нула помощ и мъжът ми постоянно работи, ползвам да си почина. Домакинство, красота и т.н. са на заден план. Ако не почиваш, ще прегориш, а това е много по-зле от вързана на опашка коса.

Нека бъдем честни грима, маникюра, дамските чанти са за лично самочувствие и за съревнование с други жени. Едно единствено гадже съм имала, което изобщо забелязваше тия женски глезотии. За косата незнам, 90 процента от живота ми, даже и повече, нямам дължина даже за кукуриго, не за кок, мъжко внимание не ми е липсвало, не ми липсва и сега въпреки че наближавам 40. Грим в последните 10- ина години слагам само по повод, имам доста, мога да се гримирам, но най- вече под влияние на средата или на годините, знам ли, свикнах да се харесвам и без замазка и шпакловка 🤣

Красотата не е само грим и гримираното ли е съвсем не е задължително да е красиво.
За справка - соц. мрежи и хилядите киборги там.

Доколкото помня, винаги съм се гримирала. Съвсем лек, ежедневен грим.
Иначе има и много готини анцузи, аз си ходя с тях в почивните дни.
Въобще си поддържам някакъв мой стил и вид, заради себе си.
И хидратиращ крем и серум, сутрин и вечер, маниакално и задължително.

Събуждаш бебето ли? Защо? За училище ли става? На мен ми е толкова жал да събуждам детето за училище, а ти бебе будиш.

По темата - не съм се презорвала. Кот такоа.

На мен ми харесва да се гримирам за повод.
Обичам дрехи и обичам да се грижа за косата си, за кожата си.

Не искам да се занемарявам , защото нв обичам да не харесвам какво виждам в огледалото.

Иначе приятелят ми ме е видял за пръв път без грим и без прически , преси и т.н и ме е харесал, та не се притеснявам за това.

Но да се запуснеш след брака, смисъл да качиш много килограми от мързел (не бременност) , да ходиш рошава на кукуригу и с анцуг и развлечена тениска... Не ми харесва.

Не са нужни чак толкова много усилия , за да изглежда човек добре.

Мъжът ми ме е виждал много по-направена преди детето - ходих на токчета, елегантно облекло, грим винаги, коса направена. По друг начин в офис не можех да отида. Като сме се събирали компанията по почивки ме беше виждал и с анцунг/клин, с кок или опашка и без грим.

Ноктите ми понякога остават неоправени, Косата вързана както дойде, но е в моменти когато приоритет е било нещо друго (здравето най-вече). Да ходя с разръфани, лекьосани или неизпрани дрехи - никога. Не би ми било комфортно на мен, другите какво мислят и без това не ме интересува.

В ежедневието не винаги слагам грим. Често е само спирала, червило и оправени вежди. Косата не винаги е в прическа или изправена, накъдрена, повечето време просто е сресана и изглежда нормално. С анцузи ходя в нас или по походи, във фитнеса, навън е голямо изключение. Мъжът ми също не ходи постоянно с ризи към момента (преди му беше всекидневие). Носи нормални пуловери, тениски, блузи. Нито аз, нито той сме си позволили да се отпуснем откъм външен вид, включително откъм спорт, след като станахме родители. И не го правим за отсрещната страна, а всеки за себе си, за да се чувства ок. Като излизаме някъде си позволяваме да се наджиджаме така да кажа, но не и като сме на разходка или по задачи навън.

Винаги съм държала на външния си вид, това е самоуважение и уважение към другите. Преди детето и след детето всичко е същото, за мен поне е важно. Не мога да се занемаря, просто не ми е ок така, суетен човек съм, не е било дори когато детето ни разказваше игричката от безсъние. Детето си е дете, аз съм си аз. На първо място аз се чувствам добре, също няма как и мъжът и детето да не се чувстват добре от този факт. Не харесвам негладени дрехи, винаги гладя, някои си ходят измачкани, но аз просто не си го представям да го направя. Не че ги съдя, дори ги намирам някои за сладки, неглиже, но то си е до това какви сме самите ние и с кое се чувстваме добре и с кое не. Хората сме различни и държим на различни неща. Но, има едно голямо но, на мен природата ми е дала достатъчно много, не харесвам тоновете грим, като маска, нито походки патка, заради високи токчета, нито каквито и да било козметични истории, при които си опъваш или инжектираш нещо и т.н. Изкуственото не ме привлича, осмивам го, грозно ми е, с малки изключения като цветните лещи, примерно. За мен секси е естественият начин на живот и той всъщност прави така, че да изглеждам 10-12 години по-малка. Всички ми казват, че изглеждам много по-малка. Поддържам се, като винаги си изправям косата след баня, използвам скъпа козметика, но не съм от клоуните/ червило, сенки и молив за очи, малко пудра, гланцове, балсамчета друг път без червило../, които само допълват мен самата. Много обичам да съм с лак навсякъде, ръцете и краката, създава ми настроение, затова. Дрехите ми могат да са скъпи, но могат и да са супер евтини, мисля, че на висока и слаба фигура всичко и отива; на принципа съм, че тялото ми прави дрехите, не те мен. Има хора държат само на марковото, относно дрехите не съм така, аз специално. И те са прави, кой както се чувства добре. Пък и евтиното е с по-ниско качество, но нося и изкуствени материи, факт. Просто не държа  винаги на марковите дрехи. Парфюмите са скъпи, но то пак е за мен, така ми харесва. Животът не приключва, когато се омъжим и родим. Тогава започва, бих казала. Държа детето също да е облечено добре, защото това е и комфорт, почти всичко при него е марково, за него изкуствени материи - не, уча го, че има значение, смятам че така е правилно. Когато много години им се внушава, че няма значение, вероятността да станат мърлячи не е малка. Така както децата оставени от самото начало под тавани, считат, че това е нормалното и виждат в разходките до центъра на града даже само нещо много велико. Те просто са с робско съзнание от малки и несвободата е нормалното състояние за тях, не естествения начин на живот. Да свикват от малки, че трябва да се грижат за себе си е добре. Генът ми е такъв, че не напълнявам, дори от раждането нямам никакви последствия, след половин месец буквално си върнах старата фигура. Мъжът ми варира, понякога качва, после си ги сваля килограмите, казва, че като качи не се чувства толкова добре, не държа да е еди-колко си килограма, всякак го харесвам, както той си реши. Той не държи да изглеждам по определен начин, но забелязва новото и го отчита, прави ми комплименти. Аз самата не се чувствам ок, ако не съм лакирана, с боядисана коса, спретната. Да се контя с часове - не, няма защо. Красива съм и с евтини дънки, блузка и без грим, но съм още по-красива с малко грим. Типично женските неща си ги обичам, но аз да си ги правя; примерно не посещавам маникюристка, козметик. Според мен най-важни са естествените дадености, защото няма ли ги тях и с най-скъпите дрешки и грим… нищо не може да се случи. И да се поддържаме отвътре също е много важно за външния облик. Движението ми е важно, сънят, да се насладя на хубава храна… всичко това озарява човек, маха умората и стреса и го прави привлекателен. Използвам лещи, зеленоока, сивоока, синеока… всякаква съм, погледът е убийствен с хубави лещи. Те са ми от изкуствената част, но са неразличими от естествените цветове, все едно съм с такъв цвят на очите; тези които не знаят, не предполагат, че това всъщност не е моят цвят на очите. И също здравето ми е секси много, т.е рядко боледуващите хора. Да ми подсмърча някой през месец…Включително и детето никога не е било в такава позиция, да боледува повече от нормалното за година, по медицински стандарт. Мъжът ми ме харесва всякак, но аз смятам, че е много добре човек да се грижи за себе си, ако ще в този момент и да му пуши главата от грижи за бебето или работни ангажименти, или каквото и да било друго. Да не счита, че вече като е обвързан може да се запусне и да не му пука на какво прилича, с какви дрехи е, жизнена ли му е косата и т.н. Сега има жени, които не се чувстват добре с червило и те са прави за себе си. За сметка на това пък обичат нещо друго, което пък друга жена не харесва. Всичко е много относително. Аз съм за глезотийките; като съм омъжена и с дете да не би да спирам да съществувам и да нямам вече лице и тяло, хихи… Съгласна съм, че външният вид не може да е всичко, но щом външното е в състояние да промени вътрешното или психиката/ да възникнат комплекси заради наднормено тегло, некрасива коса, различни проблеми на кожата и т.н/, то е достатъчно важно.

Да се гримирам ЗА мъжа ми... Wtf
Гримирам се и се глася ЗА себе си... Когато искам, когато ми е удобно, когато имам желание. Като имах бебе, последното, което исках е да се гримирам или нещо подобно.. там си на изживяване изобщо не виждах какво съм, пюре ли имам в косата, наакано ли, кърма ли ми тече.. wtf каквото, такова, все пак цял жив човек е изцязъл от мен след девет месеца жив инкубатор, ще си изглеждам както мога и това е. Ако някой може по-добре, да заповяда, пък аз ще съм бащата. Особено до две години си е дива Индия... Нееее чак не искам да си го представям, да имам бебе и да трябва да се гримирам,.....

Че, много коства да сложиш малко грим и чисти дрехи докато тикаш количката.