Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...42

  • 96 315
  • 735
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 22 279
Аптекар оставя временно в аптеката приятел да го замества.
Връща се след 10 минути
-Случи ли се нещо докато ме нямаше.
-Да минаха трима души - съз запек, диария и кашлица. Аз и на тримата дадох давилови капки.
-Леле, леле какво си направил... Какво стана?
-Оня със запека първо ходеше бавно, после като му дадох давиловите капки тръгна по бързи и накрая се затича; вторият с диарията тичаше, после тръгна по-бавно и накрая тръгна ходом.
-А третият - с кашлицата?
-Ей го - стои в ъгъла като наказан и не смее да се изкашля....

Последна редакция: вт, 12 мар 2024, 20:21 от Лорд Сняг

# 166
  • Мнения: 4 869
Трима клиенти за 10 години?! Уау....

# 167
  • Мнения: 22 279
извинявам се. моя грешка - оправено е. 10 минути. Благодаря, че ми обърна внимание.

# 168
  • Мнения: 356
В Токио, Япония, откриват свръхмодерно летище, последна дума на техниката.
Англичанин, отива на касата за билети и казва:
- Един билет за Лондон, моля!
- Лондон? Къде е това? Не предлагаме такава дестинация!
- Е, как да не предлагате! Лондон е столицата на Великобритания, не сте ли чували?
- Съжалявам господине, нито съм чувала за Велико - там какво си беше, нито за Лондон.
Разочарован, англичанинът сяда на пейките за чакане в летището и започва да се чуди, как е възможно в 21-ви век някой да не знае къде се намира Лондон, още повече на летище.
След известно време до касите се приближава и французин:
- Един билет за Париж, моля?
- Париж??? Нямаме такава дестинация? Къде въобще се намира това?
Учуден, французинът отговорил:
- Във Франция! Не може да не сте чували за Париж... Айфеловата кула?
- Не, не съм чувала и не предлагаме билети за тази дестинация.
Обезумял от ярост французинът взел да ругае на френски и в същия момент забелязал англичанина. Бързо те разбрали, че са със сходен проблем и започнали да се чудят как така, техните столици са останали без "покритие" от иначе ултрамодерното летище в Токио. В същото време един българин решил да си пътува за България. Преди да стигне до касите, обаче, той видял англичанинът и французина и те му обяснили, че няма билети за Лондон и Париж. Той наистина се учудил и решил въобще да не пита за билет до България, тъй като му се виждало абсурдно да предлагат за дестинация нашата малка държавица. Англичанинът и французинът обаче го навили все пак да пробва, и те били сигурни в неговия неуспех. Но решили да идат после някъде тримата да изпият по некоя бира.
Българинът, обаче решил да се изгъбарка напълно с жената на рецепцията и казал:
- Един комбиниран билет до Троян, моля!
- През Варна или през София?

Последна редакция: вт, 12 мар 2024, 23:22 от Dresly

# 169
  • Мнения: 15 094
Това за Втората световна война по-добре го изтрий, не е тема за шеги.

# 170
  • Мнения: 4 869
извинявам се. моя грешка - оправено е. 10 минути. Благодаря, че ми обърна внимание.
няма за какво. Всъщност беше смешно, защото си представих ситуацията като онези мъже дето казват че излизат за цигари и се връщат след 10 години 😆. Та и този остава за малко аптеката, пък след 10 години се връща...

# 171
  • Мнения: 22 279
По този повод има един страхотен разказ на О'Хенри. - Невероятна история.

Някога в северния край на Остин живееше почтено семейство на име Смодърз. То се състоеше от Джон Смодърз, жена му, самият той, малката им петгодишна дъщеря и нейните родители, което прави шест души, когато се извършва преброяване на населението на града с цел данните да се публикуват, и само трима в действителност.

Една вечер след вечеря момиченцето го хванаха силни колики и Джон Смодърз хукна към центъра на града да купи някакво лекарство.

И не се върна повече.

Момиченцето се оправи и след време порасна и стана жена.

Майката толкова много тъжеше за изчезналия си съпруг, че се ожени повторно чак след три месеца и се пресели в Сан Антонио.
                                                               * * *
След време момичето също се ожени, а след като се отърколиха още няколко години, то също имаше вече петгодишно момиченце.

Младата майка живееше в същата къща, в която бяха живели, когато баща й излезе и не се върна повече.

Една вечер по някакво изключително съвпадение момиченцето заболя от остри колики тъкмо на годишнината от изчезването на Джон Смодърз, който щеше да й бъде сега дядо, ако беше жив и имаше постоянна работа.

— Ще сляза до града да купя някакво лекарство — каза на жена си Джон Смит (защото тя се бе оженила не за друг, а именно за него).

— Не, скъпи! — възкликна жена му. — И ти може да изчезнеш завинаги и да забравиш да се върнеш.

И тъй Джон Смит не излезе, а седна с жена си до креватчето на малката Панси (защото така се казваше Панси).

Ала след малко състоянието на малката Панси явно се влоши и Джон Смит отново понечи да излезе за лекарство, обаче жена му не даде да се издума за излизане.

Ненадейно вратата се отвори и в стаята влезе превит и прегърбен старец с дълга бяла коса.

— А, дядо! — възкликна Панси. Тя го беше познала преди другите.

Старецът измъкна от джоба си шише лекарство и даде на Панси една лъжичка от него. Момиченцето се оправи веднага.

— Позакъснях малко — каза Джон Смодърз, — защото трябваше да чакам трамвай.

# 172
  • Мнения: 41 845
И друг път съм го чела.
Антиреклама на градски транспорт ли трябва да е?

# 173
  • Мнения: 4 869
Предвид времето в което е писан разказа, предполагам че не... Все пак са били конни трамваи... Просто е разказ с неочакван край. И невероятен... Но може да стане добра реклама на транспорта в Пловдив 😅
И да не е спам:

Настоящият кмет на Пловдив ходил с колело на работа. И добре прави - то ако чака нашия транспорт, ще си му замине мандата 😆

# 174
  • Мнения: 12 203
Веднъж група бандити организирали банков обир. Влезли те в банковия салон с качулки на главите и оръжия в ръце и изкрещели:

- Никой да не мърда! Парите принадлежат на банката, но животът ви принадлежи на вас!

Всички чинно легнали на пода.

Поука 1: Не забравяйте за силата на думите – те могат да променят начина, по който възприемаме света.

Една от служителките в банката решила да изпробва силата на женския си чар и легнала по провокативен начин на едно от бюрата.
- Това е обир, а не опит за изнасилване! Дръжте се подобаващо! – извикал един от бандитите.

Поука 2: Винаги се дръж професионално и според случая.

Най-младият бандит, който бил с академично образование, казал на най-старшия (с едва основно образование):
- Ей, старче, може би трябва да преброим колко точно пари сме взели!
- Не ставай идиот – отговорил възрастният – това са страшно много пари, за да ги броим сега. Нямаме толкова време. Ще изчакаме да обявят сумата довечера в новините.

Поука 3: Понякога опитът е по-важен от образователната степен.

След като бандитите изчезнали от банката, директорът наредил на счетоводителя веднага да позвъни в полицията. Но счетоводителят отговорил:
- Почакай малко... дай най-напред да добавим към открадната сума и онези милиони, които източихме миналия месец и да обявим и тях за откраднати в днешния обир.

Поука 4: Трябва да се използва всяка предоставена възможност.

На следващия ден в новините съобщили, че от банката е открадната сума в размер на 100 милиона. Бандитите в това време тъкмо преброили отмъкната сума – тя била всичко на всичко 20 милиона. В този момент един от тях, крайно разочарован, извикал:
- Ние рискувахме живота си за някакви си 20 милиона, а в същото време банковата управа са отмъкнали 80 милиона без да им мигне окото. Явно е по-добре да разучим как работи банковата система, вместо да бъдем прости крадци.

Поука 5: Знанието е сила.

Директорът на банката бил много доволен, че успял да замаскира всички злоупотреби и загубите от рисковите си борсови операции.

Поука 6: Дай на човек оръжие и той може да ограби банка. Дай на човек банка и той може да ограби всички.

# 175
  • Мнения: 15 094
Питат ме мога ли да пея.
Мога, само че хората не могат да ме слушат.

***
Десетокласникът Митко постоянно казвал на учителката си по български, че иска да спи с нея. Жената не издържала и решила да отиде да се оплаче на родителите му. Звъни тя на вратата и отваря баща му.
- Здравейте, дошла съм да поговорим за сина ви Митко.
- Влезте, - поканил я бащата.
Влезли в хола, бащата ѝ направил кафе, седнали и зачакал жената да почне да говори. Тя притеснена започнала:
- Ами вижте, вашият син все ми казва, че иска да спи с мене...
Бащата на Митко отишъл до прозореца и се провикнал:
- Миткооооо !
- Кажи, татеее !
- Вярно ли си казал на госпожата по български, че искаш да спиш с нея, бе?
- Да, татеее!
- Ами, айде идвай, че жената те чака.

***
Като чуя 69, първата ми асоциация е - корен квадратен от 4761.

# 176
  • тук, на мястото си
  • Мнения: 27 169
Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.

Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.

Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.

 Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.

Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.

 Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.

# 177
  • София
  • Мнения: 2 525
Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
- Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
- Ами няма.
И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
- Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
- Ами няма.
И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
- Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
- Ами има.
- Казвай.
- Може ли да не дойда?
- Може.

# 178
  • Габрово / но е чистокръвна старозагорка/
  • Мнения: 5 709




# 179

Общи условия

Активация на акаунт