до привържениците на естествените неща в майчинството

И аз съм привърженик на естествените неща, но не в крайности, всъщност, привърженик съм на всичко умерено.

За кърменето прочетох доста тук, което ми помогна (благодаря на Бу, Хедра и всичко останали  )! Кърмя на поискване и мога да кажа, че имам спокойно бебе

Раждането - при положение, че у нас интервенциите трудно могат да бъдат избегнати, исках упойка, но ... не я получих! За сметка на това получих връзване на монитор в предродилна без право на ставане и система с окситоцин, усилвана непрекъснато Добре, че отидох сравнително късно в болницата и имах вече 5см разкритие, та тоя ужас трая "само" 5 часа. Вкъщи си ми беше мнооого по-добре.

Ваксините ще ги слагаме, макар че съм със смесени чувства по отношение на тях.

Педиатърката ни подкрепя изключителното кърмене и късното захранване, та няма да се боря с нея. Също така е и хомеопат. Противник съм на използването на лекарства без належаща нужда.
Не съм я намерила случайно!

Не мога да кажа, че съм изстрадала тези възгледи, нямам предишен опит, просто съвпадат до голяма степен с вижданията ми за живота А те включват главно - естественост и умереност

Което ще рече, че ако детето ми се отбие преди да тръгне на училище, няма да изпадам в депресия и ако се наложи да дам антибиотик, ще го направя (дано не се налага!!!)

Бях чела доста и според мен бях готова за майчинството, но никой не може да бъде напълно подготвен за това.Раждах нормално, защото повече от всичко на света исках да го изживея, дъщеря ми се обърна с главата надолу още в 7-мия месец и всички лекари казваха "Много добре сложена си, ще родиш като слънчице" /никога няма да го забравя/. После закърмих детето си още на 2-рия ден и разбира се, че кърмех на поискване, но така или иначе въпреки, че малката ми висеше с часове на гърдите и сучеше, в 4-тия месец кранчето секна - изведнъж, така и не разбрах защо. Никога не съм оставяла дъщеря ми да плаче просто защото не мога да я оставя, мъчно ми е и искам да си я взема.Отскоро спи между нас в леглото ни след 5 часа сутринта, много ни е приятно да се гушкаме тримата, не бих го заменила за нищо на света.Преди просто не е изявявала желание, спеше си перфектно и в нейното легло.Мисля, че всичко си е до вътрешно усещане на майката.Както го чувствам така го правя, действам както ми подсказва сърцето /така да се каже  /. Правя и много грешки, даже ужасно много, но детето ми помага да ги поправям. Но определено не мога да бъда майка по учебник   
Поздрави!    

аз нямам особено мнение по въпроса с естествените неща,защото не съм с еинтерисувала достатъчно какво влиза в тях.разбира се,че искам да кърмя поне първите 6месеца,но това си е научно доказано,че стимулира имунната система  на детето.или пък искам да пробвам да родя нормално,пак поради доказани причини като например, че при секцио може да има опасност при втора бременност плацентата и белега да сраснат или белега да се скъса.
естествено,че лекарства не трябва да се вземат без причина.що се отнася за памперси и памучни пелени ми се струва,че ползването на памучни пелени изисква ужасно много време-пране,сушене...за ваксините ми се струва,че не бих имала смелостта да не ваксинирам детето.твърде разпространено е схващането,че трябва....
предстои ми раждане и ми е интересно  да науча какво още включва за вас естественото отглеждане на детето?

- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?


За сформиране на възгледите ми допринесе най-вече семейството - фен съм на народната медицина, разни "отвлечени" идеи и учения, спазвам привързаното родителство, въпреки че доскоро не бях чувала за него, кърмя на поискване, за съжаление обаче не родих по естествен път, за което съжалявам, като цяло слушам винаги сърцето си по отношение на отглеждането на дъщеря ми - разни хорски приказки, съвети и педиатрични школи не ме интересуват.
Говоря за въгледите си ,ако ме питат, преди се мъчех да ги втълпя на  някои близки, но не успявах и това много ме натъжаваше, както и все още ми иде да ревна като гледам някои хора как отглеждат и възпитават децата си. Опитвала съм по-настойчиво да убеждавам, когато съм сигурна в правотата си, но пак не съм успявала, абсолютно вярвам, че човек трябва сам да се опари за да стигне до някои изводи.

За сформиране на възгледите ми най -много ми помога точно този сайт и всички пишещи тук    Благодарение на позитивната си нагласа изкарах една спокойна и щастлива бременност и сега си кърмя едно прекрасно и спокойно детенце 
Говоря за възгледите си, но не се опитвам да доказвам правотата си и да натрапвам мнеието си. Всеки преценява сам как да гледа детето си. За моето знам,че искам да го отгледам по-природосъобразно.
И да - всеки сам трябва да измине пътя си, според мен...

Малко извън темата ,но искам да ви попитам защо
-сте против упойката .Каква е ползата от болката?
-трябва цялото семейство да спи в една стая?Бяхме болни със съпруга ми и 4 дена си спахме в спалнята да не заразим бебчо.И от тогава си решихме вече да не спим в детската /бебо е на 4 месеца/Двете стаи са една с/ у друга бебефона е с камера .Това ли е привързано родителство?
-за ваксините -не бих рискувала да не слагам
-за лекарствата и аз не ги обичам ,но някак си не мога на своя глава да не давам ако педито каже ,че трябва.

Ами да, харесвам естествени неща (като писането с компютър  , ама това е друга тема).

И също като Василинда избягвам да вземам лекарство, освен ако не ме боли зъб.
Обаче идея си нямах каква точно майка ще ставам. Въобще не смятах да позволявам на някого да ми се меси ще кърмя ли или не. Предвидливо се бях снабдила с две книги по въпроса - едната казваше как се кърми, другата - че не е много важно, ако реша да не го правя.
Ако съм се повлияла от нещо, то е детето - като го видях в кувьоза, разбрах как искам да го гледам. Толкова много прегради имаше между мен и него, че исках да ги разбутам и да си го гледам по най-естествения начин.
Отначало го кърмех на точен час, по едно време реших, че са глупости. Отначало спеше в креватчето си, а аз се будех по сто пъти да го успокоявам и приспивам. След като почнах да го вземам при мен в леглото, проблемът с целонощното спане беше решен. В този смисъл, съвместното спане го въведох от поспаливост. После разбрах, че имало теория.

Нямам никакво, ама никакво желание да мина без епидуралка при следващо раждане. Не съм против ваксините.
Не се бъркам на хората как си гледат бебетата. Макар че понякога ми е жал като гледам как някое тяхно решение влече неприятни последици за детето, но така или иначе не вярвам да ме послушат. Позволявам си да се обаждам само на много близки хора.

За привързаното родителство - аз го съотнасям към бебешорската възраст. Очевидно четиригодишното дете не очаква да го водя навсякъде със себе си. Василинда, ти си по-привързан родител от мен, нали сте на полудневна градина?

А иначе разбирам този израз като постоянно отпушени уши, с които да чуеш какво иска да ти каже детето. Обикновено то отпушва своите в отговор.

"до привържениците на естествените неща в майчинството"

   За добро или за лошо, не съм изстрадала възгледите си. На мен ми помогна моят личен интерес към всичко -
отоворен за света човек съм, макар и инато същество (по-скоро аз може да сформирам възглед на
някого, отколкото някой на мен. ) Също, в майчинството и изобщо в живота, ми помага
образованието ми. После идва самообразоването, много търсене и четене. Интуиция, вътрешно усещане за
нещата. И освен това - когато станеш родител, много неща ти се "избистрят" в съзнанието и постепенно се
учиш да бъдеш такъв - от грешки никой не е застрахован. А на лекари не се доверявам отдавна, особено на
такива, които ми казват, че не съм добър родител.
   Споделям, с когото преценя, че има смисъл. Настойчиво не убеждавам, само со кротце, со благо - днес човек
има достъп до всякаква информация - стига да иска, ще я намери. Изборът си е личен.

Да добавя - за убеждаването. Не бих натрапвала мнението си на никого, но... когато моята най-близка приятелка роди почти 2 месеца след мен и ми се обади от болницата да пита, след като бебето не може да засуче, да дава ли АМ, защото момичето в стаята я посъветвало да не го прави, аз естествено и казах същото, и тя ме послуша. Вече 3 седмици се справят и аз съм доволна, че макар и мъничко, имам заслуга за това

Ей, тази темичка ми идва тамън навреме! Точно когато обсъждането за сайт посветен на естествените неща в майчинството започва да се развихря. Наскоро и аз проведох еднo кратко разузнаване как би се приело това. Засега отзивите са изцяло положителни. Пуснах тема за създаване на сайт за ЕБХ, но всъщност първичната идея беше това да е само началото на създаване на един по-всеобхващащ сайт. Като гледам как се развиват нещата, май направо ще минем на правенето на общия. Искам да ви питам как се отнасяте към това и също как се отнасяте и към една друга опция - подфорум тук в bg-mamma?

А сега на въпросите:

- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
Имах проблеми при отглеждането на сина ми, породени от това, че се мъчих да го слагам да спи отделно и от ранното захранване. Започнах да чета за кърменето. Оттам попаднах на статиите за педагогическото захранване, за привързаното родителство, съвместния сън. Имах възможността да прочета книгата на д-р Сиърс и на Лидлоф, които много силно ми подействаха. Пак от кърмаческия форум изчетох маймунската тема, откъдето започнах да се информирам за естественото активно раждане. Оттам пък имаше линк към темата на Людмил за домашното раждане, където пък намерих линк за ЕБХ. Започнах да търся и друга информация за това. Оттам нататък май става вече необятно... И да допълня, че ми се падна второто детенце от тези с "високи потребности" (цитирам термина на д-р Сиърс) и това ме накара да не мога да не прилагам всички тези методи, защото тя просто го изискваше.

- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
Определено да!

- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
По-скоро второто. Понякога се опитвам да подмятам някои неща, но следя за реакцията и ако виждам, че "не попадам в целта" си мълча.

- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?
Тук ще цитирам Миренка на репликата ми "Човек трябва сам да узрее!" "Но за да узрее трябва да се полива!"

четох малко в темата за ЕБХ и честно казано ми се стори много странно това да слагам детето си да спи на килимче или да му увивам дрешка между краката или да го дебна кога ще се изходи.сигурно всичко това има ефект,но ми се струва твърде екстремно.особено това,където детето може да ака тук-там, само защото не искаме да му слагаме памперс.и не виждам след това кой ще ги пере тези наакани дрешки,килимчета и т.н.може би наистина трябва да се започне да се учи детето на ,но от толкова малка възраст ....?
за кърменето съм съгласна.
за спането заедно не знам как ще е при нас.може бебчо да се окаже голям фен на спането в нашето легло и да трябва да го вземам при нас,но бих предпочела да спи в собствено легло в същата стая.не ми се струва,че мястото на бебето е в семейното 'ложе'. аз лично бях свикната да спя при майка ми и после дори голяма може би на около 9-10год не исках да спя сама.налагаше се баща ми да спи в друго легло.мисля ,че родителите ми са били твърде мекушави и това не е било правилно,а и честно спрямо тях.
и какво значи това привързано родителство?като родиш с упойка или секцио или ако детето не спи при теб не си ли привързан родител?много от възгледите ми се струват разумни,но някои от тях са пресилени и твърде отвлечени

това е като с плодолечението на др.Емилова.хората,които не са били при нея,мислят ,че това е измишльотина.хората,които са били там спазват главните неща,но рядко някой се вманиачава толкова,че на пълнолуние и новолуние май беше да приема само течности години наред и т.н.

[

за съвместното спане - е, не е задължително да е на същото легло. Вариантът долепено креватче също става. После постепенно отдалечаваш легълцето.
И какво значение има дали се брои за "привързано родителство" ако не вземаш детето в леглото си? Един термин повече или по-малко. Както ти (ви) е по-удобно.
Не мисля, че раждането с упойка и секцио има нещо общо. Хубава работа. Доколкото помня, дори авторът на термина не настоява да се следват всичките му принципи. Кой каквото иска. по-скоро кърмене, отколкото адапте, по-скоро кенгуру (или слинг), отколкото количка, по-скоро съвместно спане, отколкото да реве от другата стая... но в крайна сметка важното е с бебето да сте добре и да се разбирате. 

е така съм съгласна
за много жени тук обаче секциото означава,че едва ли не си провалена,недостойна майка.някои от тях се изживяват като някакви героини ,когато са родили нормално и без упойка.и едва ли не презират жени,които избират упойката или секцио.губела се връзката между детето и майката.после траело с месеци ако не и с години докато майката възприемела бебето си и какви л не дивотии.това имах предвид като казах,че някои неща много се пресилват.то и да родиш без упойка и нормално,пък после ако не се грижиш за детето си с любов,чакай връзката помежду ви да стои

Естественото е прекрасно и колкото повече го следваме толкова повече се връщаме към природата. Но това връщане си има някакъв предел и за всеки този предел е различен. Трябва да има баланс между природното и реалния земен живот, в който се намираме!