С какво ви дразнят свекървите? – 154

Свекърът е на почти 90 г., взе още е жизнен, добре се грижи за себе си - лекари, скенери, лекарства и тн. Лятото си е на село в СЗ България, зимата сме заедно.
Значи, не знам дали можете да си представите какво значи терор? Миналата зима, точно след като се сгаджосахме, цяла зима трябваше да ям филиите, които той прави на закуска - някаква смес от ситно настъргано сирене, ситно настърган кашкавал, яйца и масло се размесва, режат се дебели филии от домашния хляб, мажат се натънко, пекат се в партигрила и всички ги ядем. Какъв е проблемът? Първо - аз не трябва да ям толкова много хляб, второ - КАК СЕ ЯДЕ ТАКОВА НЕЩО ВСЯКА СУТРИН МЕСЕЦИ НАРЕД??? Бях си купила майонеза и колбас аз да си правя сандвичи - старецът почна да ме гледа лошо и отстъпих. Трябва да съм честна - ясно дадох на гажето ми да разбере, че аз такова нещо повече няма да ям и тази зима дори една филия не съм изяла. Дали проблемите свършиха? Нищо подобно!
Още - цялата минала зима старецът не ни остави за пет минути сами. Буквално е седял в кухнята, с пуснатия телевизор (силно, защото недочува), докато готвя. Има си телевизор в хола, никаква работа не върши, но не - стои там и не мърда. Случвало се е да се приберем късно вечер и той седи в кухнята и ни чака. Клюма на масата, че вече заспива, обаче ни чака. Усещането беше все едно те задушават. Все едно нямаш и минута спокойствие и усамотение. Прибираш се вечер след цял ден на работа и стрес и имаш чувството, че старецът буквално се мята върху теб, защото на него му се говори. И пак уточнявам - той е напълно подвижен и напълно способен да излезе и да се вижда с приятели, но не иска.
Цяло лято се опитвах да дам гласност на негодуванието си към стареца по заобиколен начин. Не само че не бях разбрана, ами и накрая бях обвинена в хейт. Вдигнах скандал, разревах се след скандала, гаджето уж ме разбра.
Лятото гаджето решава, че трябва да се купи нова съдомиялна и нов хладилник, защото сегашния е на почти 50 г. И като почнахме да мъдруваме къде и как да го сложим по-големия хладилник, стигнахме до извода, че е най-добре да се направи ремонт на кухнята. Важно уточнение - ремонт в този апартамент не е правен от 35 г. Не знам дали можете да си представите какво е да издърпаш едно чекмедже и да го придържаш с едната ръка, за да не падне? Представихте ли си го? А сега си представете мивка с две малки корита, в които е абсолютно невъзможно да се измие голяма тава, която не се побира в миялната. Правилно, не може. Значи трябва и мивка с голямо корито. И една вечер обсъждаме мивката с голямото корито, старецът влиза в кухнята, чува за какво си говорим и буквално избухна аз какво не съм харесвала на тази мивка. Гаджето се намеси, че още майка му (почина преди почти 3 години) е искала голяма мивка и старецът като взе да разправя как такива мивки нямало едно време, как те случайно я видели в ЦУМ и той стоял да я пази, докато жена му тичала до вкъщи да вземе пари..... Все едно тази мивка е квинтесенцията на живота му! Резултатът - гаджето би отбой за ремонт на кухнята. А иначе бяхме ходили до Икеа, гледахме, обсъхждахме, но в момента в който баща му ядно заяви, че ние да сме правели каквото си искаме, ама с тон, който решително забранява да правим каквото и да било - той клекна.
Още - есента след разговор с гаджето и неговото одобрение, купих ново душ окачване за банята, защото сега има само стойка за слушалката и е много неудобно. Досега това окачване не е сложено. Казвах, молих се, вдигах скандали (последният е от снощи) и нищо!
Друго - намеците за бебе. Вярно е, че с гаджето сме навършили 40, ама все пак решението би трябвало да е наше. Да, ама не! При всеки удобен случай се напомня, че трябва да се увеличи семейството. Един ден даже се затръшка, че нямал внуци, при което ми идваше да му извия врата! Защото той ИМА внуче - другият му син и жена му са си осиновили детеи старецът уж се радва това дете като му дойде на гости (веднъж годишно), ама нищо повече! Нито веднъж не е отишъл да я види. Може да го направи - щом може с колата да се прибере от село, значи може да отиде да си види внучето. Е, не! Заради егото си седи вкъщи и се държи все едно всички трябва да пърхат около него.
Като споменах его - знаете ли как изкарах Бъдни вечер и Коледа? Ами след като два дни готвих до припадък и двете вечери седнахме на масата и вместо да изгледаме някой филм или да си поговорим, старецът взе да разказва мили спомени от 1967. Той по принцип, много обича да разказва спомени, със и без реален повод. Даже веднъж, докато се опитвах да гледам филм ми разказваше как една зима морето замръзнало. Той така си прави като гледаме филм, който не му е по вкуса - седи и мърмори, че нищо не разбирал от филма. Пак повтарям - има си свой телевизор, ама стои при нас и ни пречи.
Обаче най-любимо му е да ни обяснява как е било едно време и с подтекст какви сме мързеливци и неблагодарници и нищо не знаем. Нищо, че живеем в нечовешки стрес, нищо че стандартът ни на живот хич не е висок - старецът хич не се спира да завижда. Завижда, че имаме достъп до технологии (нищо че си има смартфон), завижда, че ходим в чужбина (нищо че е могъл като е бил малко по-млад, ама не е искал). Дори не искам да обсъждам, че чужбината ни е евтина почивка в Гърция и море тази година в Испания при сестра ми с лоу кост.
Къде е гаджето - мълчи и явно не му пука. Мъж на над 40 г., изобщо не може да се опълчи на баща си и да живее собствения си живот.
Извинявам се, че стана толкова дълго, ама надявам се, че ме разбирате в колко токсично "общество" живея. Има и още, но и това е достатъчно.
P.S. Искам да направя важно уточнение - миналото лято, когато старецът си беше на село, гаджето ми все едно беше друг човек. Сега е същият, какъвто беше и миналата зима - почти не излизаме, слуша баща си за всичко, а аз отново съм някъде в периферията.