Дете от анонимен донор- какво да кажа

На въпросът по темата най-вероятно бих дала обяснение, че съм предпочела да си живея живота свободна и щастлива, вместо някой "баща" да ми се бърка в решенията (заедно с цялата му рода както често се случва в Бг) - относно възпитание, образование, местоживеене и т.н. и да проваля моят и този на детето живот. 🤷

Иначе както и Анита казва, не е възможно "лудите" да се развихрят в този случай, защото са защитени от закона срещу всякакви претенции - подписват се декларации още преди донорството и това е доказуемо. И донорът има право да откаже всякакъв контакт с детето или да се съгласи на контакт- той си решава. А майката има право да каже на детето или да не му каже въобще. Аз лично не бих си усложнявала живота да му казвам - има толкова много по-важни проблеми в живота от това... По принцип бих отишла в държава, където донорството е анонимно завинаги (Южна Европа) и няма възможност за издирване и контакти с донора. Само държавите в Северна Европа го правят този номер с разкриване на самоличността след навършване на пълнолетие.

Нещо не е правилно тук.
Бащите не се "бъркат", те са част от живота.
В идин момент за всеки човек идва "кой съм" и това е неотделимо от произхода.
И колкото и да си мислите, че има къде по-важни проблеми от това, точно в един момент се стига до там, че това е номер едно по значение.

Ще кажеш на детето цялата истина, разбира се поетапно, когато има капацитета да разбере. Защото дете на 2г няма да знае що е донор. Но мъничко по мъничко можеш да го подготвяш да проумее. Да искаш да излъжеш, значи се срамуваш пред детето си за решението, което взимаш. Смяташ, че ще те заклейми, но това винаги го има в зара. Децата с бащи агресори или алкохолици, вероятно също някога са задавали въпроса защо реши точно с този човек да имаш дете. Общо взето във всяка една ситуация, присъстващия родител е този, който поема отговорност. Но това е същината да имаш дете, не само усмивките са за теб, а и тревоги, проблеми, ежедневните трудности. Няма връзка в този свят, която е добре да започне с лъжа.

Близначетата ми са в първа група в градината, на 4,5 години. Първо момиченцето ме попита или по-скоро започна да изрежда членове на семейството, каквито са ги учили в градината. Като стигна до "татко" веднага го поправих спокойно като казах, че в нашето семейство нямаме татко. Попита ме "защо" и отговорът ми беше, че просто нямаме и има много различни семейства - някои имат само баба и мама, други имат само дядо и баба и т.н. На тази възраст още не може да направи връзка за какво е бащата и как идват бебетата, но от сега обяснявам, че докторите в болницата са поставили семенца в корема на мама и от тях са пораснали две бебенца, които докторите са извадили. Следва да надграждам като пораснат и пак питат.

По препоръка към мен от психолог на тези деца трябва да се казва само и единствено истината, такава, че да я разберат на съответната им възраст т.е. с простички думи. Всяка лъжа или криене ще доведе до сериозни проблеми в бъдеще.

ПП. Абстрахирайте се от потребителското ми име. Майка съм на деца от донор. Обичам ги за двама и нищо материално не им липсва. Проблем ще има при формирането им като личности, защото от фигурата на бащата се взима толкова, колкото и от майката като подготовка за живота им в обществото. Но, както и други отбелязаха, идеалните семейства са само по сапунените сериали. Ще опитам да компенсирам като ги запаля по спорта, където поне част от бащината роля да усетят от треньор или от роднина от мъжки пол.
Как стана така- като стигнах на една определена възраст, без да съм срещнала спътник в живота, не можех да се примирят, че тия перфектни гени ще отидат на вятъра. Отидох да замразявам яйцеклетки, но докторите ме поляха със студена вода и казаха сега или никога и то при 5% шанс. Еми хвърлих се и го направих. Куцо, кьораво и сакато (бих добавила и тъпо) се възпроизвежда, без грам да го е еня, че ще му спукат детето от подигравки и бой, че е различно, но това не ги спира да раждат деца. Това го интерпретирам като силна жажда за живот и в някои случаи осъзнат стремеж и надежда за по-добро бъдеще. За миг не съжалявам за решението си, дори когато спях по 3 часа на денонощие! Сърцето ми прелива от любов. Хорското мнение ми е второстепенно. Бъдете здрави и смели!

Твърдението, че дете задължително има нужда от "фигура на баща”, е остаряло и научно необосновано. Множество изследвания, включително на Американската психологическа и педиатрична асоциация, сочат, че най-важното за едно дете е любов, стабилност и подкрепа - не полът на родителя.

А, като гледам бащите наоколо, и с тях, и без тях, честно.

като погледнеш другият пол ... същото.   просто се огледай

Майките ли като погледна? Ами не са като повечето бащи.

не са. вЕрно е
даже и в по-лош вариант се наблюдават.

И майката, и бащата имат роля в отглеждането на едно дете. Когато единият го няма по една или друга причина, другият родител поема и неговите функции - неизбежно е. И в това няма нищо лошо, стига да се чувства добре в ролята си, да бъде убеден в избора си и да не усеща потребност да оправдава избора си пред останалия свят. Не си спомням да съм обяснявала на някого защо детето ми е от донор, дори на най-близките ми. А и не помня някой да ме е питал.

Здравейте. Радвам се, че попаднах на вашето мнение. Аз в момента правя същото, но от "обратната" страна. Татко, ползващ ин витро услуги и сурогатна майка, в страна в която това е законно. С партньора ми заедно разбира се - всеки ще си има по едно дете от различни сурогатки. При нас ще е доста по-интересно от към бъдещи въпроси с "двама татковци" и отсъстваща майка, но вярвам, че ще се справим.