🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 64]

Започваме деня с чай и кек (умеят да го правят турските жени!).
Въобще хубава закуска имаше в хотела.
Времето беше слънчево, но студено и с кофти прогноза за дъжд.
И пак по познатия маршрут - улица Кючюкпазаръ сокак до Еминьоню- обичам точно тези утринни разходки, когато всичко живо се събужда и бавничко се приготвя за удара на деня си.







На пристанището бързо се метнахме на корабче до кв. Бебек (не бях  ходила там досега).
Планът беше след това по крайбрежната, нова алея пеш до Арнавуткьой, разходка из квартала, който много ми харесва и евентуално Ортакьой, но не на всяка цена (японските палачинки мисля отново да ги опитам, но в първата им сладкарница в Ченгелкьой, ама друг път ).

Бебек ме очарова ! Това е сякаш съвсем друг град - чисто, модерно, с модерни хора и почти никакви туристи.  
Малко ми напомни за Мода.  
Страхотен квартал!







Имах си един адрес за посещение (от сериали естествено), не че някой ме чакаше там.
Много лесно го намерих, защото отдавна му се каня, но накрая вече беше такъв баир – не е за вярване, че всеки ден жителите го изкачват, но го видях с очите си и не бяха изплезили език като мене.

Събрах необходимия доказателствен материал, че съм била тук и обратно- бях забелязала една готина сладкарница по пътя.

Изръсихме се яко, но обстановката беше много приятна и най-важното, че ми дадоха паролата за вифито.

От съседно магазинче купих от онези голееми пресни кори за баница, дето ги пекат на място, малко не искаха плащане с карта, но аз наистина не нося кеш (по- точно си ги кътам за зареждане на картата) и невинно показах празното портмоне. Номерът мина.
След това през парк Бебек с полуразцъфнали магнолии потеглихме по крайбрежната към Арнавуткьой.

Вървяхме по нея бавно и с кеф - красиви яхти, красиви къщи, рибари...
Истинско удоволствие.

Много, много приятна разхода и не е далече – около 20 мин. бавно ходене и снимки, ако не преваляваше отвреме –навреме, можеше да се приседне и на пейка.
Точно стигаме искелесето на Арнавуткьой и отново дъжд, този път доста силен и това промени намеренията ни за разходка из квартала. Но после пък какво слънце пекна- красота!
Много завиждам на истанбулци, че могат да си правят круизи за 2 лв. с градския транспорт.

И стига съм разтягала локуми- пак сме на Египетския пазар, не зная защо купихме 5гр.шафран на цената на едни маратонки- менте ( не зная как се използва, но при тази цена ще си го пазя за цял живот ).
Утеших се с една дълга , предълга толумбичка – два дена я ядох.
После ранна  вечеря в кварталната закусвалня, аз- пилешка супа и пилаф, а който обича агнешко
-  агнешко с картофи.


 
И май това беше, не беше уморителен ден, повече возене, но пък много приятен, въпреки дъждовното време.

Снимки от последния ден нямам, защото го обявих за международен ден на шопинга.  
Поради хубавото време все пак го съчетахме с една супер зареждаща (в преносен и в буквален смисъл) разходка из историческия център, подло разнообразена с пазаруване по трамвайната улица.  
Там преди имаше голям ремонт и сега е една обновена, красива, пешеходна зона само с преминаващия трамвай и тук - там мотористи.
Лежерно (аз по-скоро трескаво , че не бях си изпълнила плана за алъш-вериша) посетихме (ММ отвън пред вратата  ) всички магазини на добрите и познати нам турски марки и съвсем целенасочено любимия магазин за дамски обувки и чанти - CapОne.
Каквото можах, направих.  
После почерпих по един сок от нар на припек на площад Беязид, повисяхме на площад Султан Ахмет, съзерцавайки тъжно Света София, спуснахне се към Златния рог и Египетския пазар, хапнахме балък дьорюм в едно мизерно заведенийце по пътя за хотела, но доста посещавано от продавачите от съседните магазини, което нали уж е знак за качество и яваш- яваш стигнахме в хотела.
Там пихме по един чай (3 чайника запарка си къкреха денонощно върху една интересна машина с вряща вода, ама що не я снимах... ), взехме раниците и автобус, метро  и към автогарата.
Нямахме предварително купени билети и решихме да сме малко по-рано там, а и да довършим пазаруването с неща за хапване, че вкъщи ни чакаше празен хладилник Пътуването беше много леко и много бързо, и в 1ч. през нощта си бяхме у дома.