Каан Урганджъоулу - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги./ Yargı / Присъда /Тема 11

ПРИСЪДА еп 95 ФИНАЛ
А ако всичко беше различно?
Цитат на епизода: „Всичко започва за да свърши...“ Цицерон
ОЗЕТ: Неидентифициран труп, намерен в контейнер; Метин и Ерен при трупа...
Инджи и Енгин, които идват в сградата на съда, за да отпразнуват рождения ден на Джейлин...
Ългаз Кая, прокурорът, който е извикан на местопрестъплението; който тихо подминава Джейлин...
Всеки е такъв, какъвто трябва да бъде, както се помни; но всичко е различно... Този път Джейлин и Ългаз са заподозрени в едно и също убийство!
Джейлин и Ългаз - двойка, събрана от много семейни тайни около едно убийство! Една любовна история, завързана с невидими нишки, която постепенно се затяга, докато разплитат възлите... В града, където отиват, за да започнат съвсем нов живот; труп, който се появява в градината им, сякаш за да подчертае, че не могат да избягат от съдбата си... А може би проклятие...
Дали две души, които цял живот са се търсили, без да знаят една за друга, задължително се пресичат на някакво място, в някакъв момент? Дали всичко свършва там, където започва? Или, така или иначе, всичко започва да свърши?






Така, изгледах „Ти гледай да растеш“ /Хакан Бономо сякаш има предизвикателство да избере заглавия тип „ела ме преведи“/
Минала е една година от смъртта на Мелиса. Джан и Фърат се опитват да се справят с новият си живот, който по ред причини не е изобщо лесен, а Фърат в желанието си да бъде добър баща, се удря в стената от собствените си страхове.
Не искам да пиша повече, за да не издам нещо.
Един филм за това да продължиш. Един филм за това да се преоткриеш, да приемеш миналото, да погледнеш настоящето и да тръгнеш към бъдещето. Един филм за пътя на преоткриването между баща и син.
Ако на мястото на Мелиса Аслъ Памук беше друга актриса, може би щеше да е по-добре. В началото си мислих, че е заради героинята ѝ, но не... Беше ми много дървена... Не ми хареса играта ѝ, беше си точно игра. Не преживяване.
Но беше чудесно да се насладя отново на партньорството на Каан и Мерт Еге Ак. Много сладко партньорство.
А Каан отсега нататък моля, във всеки негов проект героят му да си има дете. Много му отива бащинството, умее да играе с деца, естествено, без преиграване...
Но честно казано, първият филм ми хареса много повече. И все още се чудя имаше ли нужда от продължението.



ЛУчия, да Каан и Пънар изградиха /отстрани погледнато/ много силно и много истинско приятелство, доверие. Това е безценно. Точно това интервю с Хакан Гендже с Каан и Пънар помня че навремето ми беше голямо удоволствие да го превеждам.
Каан и Уур Аслан също си им личеше, че са създали много силно приятелство помежду си и винаги много им съм се радвала

Още не съм гледала филма пазя го за събота  ,но видях два кадъра които отново ме оставиха без думи.

И за последно
Присъда, еп 95, фр 2
"А ако историята беше започнала така?"
https://videa.hu/videok/film-animacio/95-2-2krcBY5cE0hbFknm
https://vk.com/wall609002571_1571


Сема спешно трябва да напише още един сезон, само върху това "какво ако"

И всяко начало си има край. Но всеки край е и едно ново начало. Дано всички в този екип имат нови и много успешни начала. И дано пътищата им често се пресичат.







Намерих филма, така че ще го преведа. Може би веднага след като преведа 94ти епизод, или преди да го преведа него, не знам.

Лучия, това ще е /предполагам/ момичето, което ще намерят в куфара. Явно ще има нещо общо с Ългаз в тази алтернативна вселена.
Сема Ергенекон:
"Един  от най-хубавите пътища, които извървях през живота ми. Ще си го спомням  винаги с усмивка,  щастие, обич и носталгия. Благодаря на всички за  труда ви"[/i]

Честит празник приятели!



Каан корица на Воуг

😍

Присъда, еп 94 (сезон 3/31)
БГ превод: Александра
Във Видеа: https://videa.hu/videok/film-animacio/94-3-31-HYy9XlIMKSRnyZJK
И в Телеграм


И едно интервю със
СЕМА ЕРГЕНЕКОН: „НЕ АЗ, ЖИВОТЪТ Е БЕЗМИЛОСТЕН.“

Тя създава истории, които ни пренасят в други светове, понякога ни ядосват, понякога ни трогват и ни разсмиват. „Присъда“, което се излъчваше по Kanal D за три сезона и остави следа на екрана, също е нейно дело. Остава един ден до финала. Срещнахме се със Сема Ергенекон, която каза: „Всичко си има край, за съжаление и това приключи.“ Поговорихме за „Присъда“, финалът, техниките за писане на сценарии, любовта и света на телевизионните сериали: „Ако сценарият на едно произведение е добър, има много малък шанс да не се получи.“
Тя работи трудна работа, която изисква много математика и дълги работни часове. Разбира се, има и рейтинги: „Това е като да полагаш изпит всяка седмица и да получаваш докладната му, което само по себе си е източник на стрес“, казва тя. Сема Ергенекон вече е свикнала с това трудно темпо. Тя се грижи както за трите си деца, така и за работата си. Обяснява света, в който живее, по начин, който може да бъде слушан с часове. Когато темата е „Присъда“, която утре приключва, в очите ѝ се появява тъга.


◊ „Присъда“ се сбогува утре. Какви са чувствата Ти?

Всичко си има край и за съжаление и този край е настъпил. Основните ми емоции са тъга и гордост. След това се появяват много второстепенни емоции като щастие и удовлетворение.

◊Какво остава от „Присъда“ за теб?

Освен щастието и други неща, научих много конкретно за начина на изграждане на една история. Вече обичах да изграждам структурата на историята и това беше нещо, което правех от години.

◊ Какво имаш предвид под структура?

Когато се пише епизод, първо се решава какво ще се случи през  епизода, историята, финалите. След това трябва да се установи структура, в която всяка сцена задейства другата. Една много добра история може да изчезне в лоша структура. Винаги съм създавала структура, но „Присъда“ ме научи на много неща за създаването на структура от друга гледна точка, като повиши още повече чувството за любопитство.

◊ Коя беше най-трудната част от тази история за теб?

Написването ѝ. В началото сериалът се появи в ефир и беше успя, след това говореха, че ще се провалим към средата на сезоан. После казаха: „Нека да приключат с втория сезон“. Продължихме и трети. Ние в лято задавахме основната история и нейните спирки за този сезон до финала на сезона. Извършва се огромна работа по историята; страници и страници, до финала. Всеки път, когато тя става по-дълга, трябва да се поставят нови структури между тях. Тези части бяха трудни.

◊ По колко часа на ден работиш?

Прекарвала съм и по 17 часа пред компютъра, но мисля, че най-малко 9 часа. В края на 17-те часа, когато станеш от бюрото, вече не можеш да се движиш, болят те пръстите, гърбът и краката.

◊ Колко души имаш?

Ние сме петима, включително и аз.

◊ Защо хората се измъчват толкова много, за да спечелят много пари ли?

Мисля, че това няма нищо общо с парите, то е като странна зависимост от желанието да създаваш, от този приток на адреналин. Има и амбиция, страст, щастие и удовлетворение от това да изразяваш себе си чрез писане. Реакцията на публиката е толкова важна... Лично за мен съм щастлива, ако се чувствам добре от епизода, която изпращам, това е преди парите.

◊ Загуби ли нещо в този темп на работа?

Има неща, които губя. Не ми остава време да се занимавам с хоби, да правя нещо свое, да спортувам. Опитвам се да отделям време за децата, доколкото мога, но все пак човек пропуска много места, невъзможно е да не пропуска.

◊ В миналото съществуваше схващането, че един телевизионен сериал може да се гледа с двама или трима атрактивни главни актьори. Това започна бавно да се променя и сега се говори повече за значението на историята...

Все още има места, където се използва една и съща формула, но след като се сблъскат със стената, осъзнават, че тя не работи.

◊ Според теб, това е сценарият или актьорската игра и красивите  актьори, които правят историята гледаема?

Всички книги за сценарии казват едно и също нещо; ако един филм има добра история и добър сценарий, има много малък шанс да не се получи. Ако сценарият е лош, публиката ще го отхвърли след известно време, независимо колко добър е актьорският състав. Когато започнах кариерата си, работих и с актьори, които изобщо не бяха популярни, и те издържаха над 100 епизода. Когато се съберат добри актьори, добри истории, добри режисьори и добри продуценти, резултатът е много удовлетворителен и се получава нещо като „Присъда“.

◊ Когато проектът започва, намесваш ли се в процеса на кастинг?

Нека дам пример за „Присъда“, разбира се, имаше кастинг, но в крайна сметка Керем (Чатай), Али (Билгин) и аз седнахме заедно и взехме решение заедно.


◊ Когато пишеше първия си сценарий в малка студентска квартира в Анкара, мечтаеше ли за днешния ден?

Не съм си представяла точно такова нещо, но имах решимостта да успея и винаги съм знаела, че ще го направя.

◊ По време на кариерата си ти претърпя и рак на гърдата. Как се отрази той на живота и работата ти?

Преди да се разболея от рак, работех по-неорганизирано, разпилявах се необмислено. през последните пет години се дисциплинирах. преди всичко се промених като човек, бях по-напрегната, по-строга, по-перфекционистка, по-неспокойна, неспособна да кажа „не“. те се промениха. Научих се да се отказвам, да си тръгвам, да се отпускам, да казвам „не“.

◊ А стресът от рейтинга. Вие сте от тези, които се събуждат рано сутрин и гледат рейтингите?

Да, аз съм от тези, които се събуждат рано и никога не пропускат да го направят.

◊ Какво е усещането да се бориш с рейтингите, особено за един писател?

Това е като да полагаш изпит всяка седмица и да получаваш оценка, което само по себе си е източник на стрес. Някой винаги те наблюдава, оценява или критикува, тази част е трудна, но мисля, че това е пристрастяване.


◊ Не е ли трудно да живееш по този начин?

Трудно е, но аз живея по този начин вече 20 години.

◊ Тази година получихте и наградата „EMMY“. Как мина този ден?

Беше много невероятно, беше страхотно усещане. Но снощи си помислих, че утре вечер ще гледам финала в Lütfi Kırdar с много хора, което според мен е по-голямо от всяка награда.

◊ Какво ни очаква на прожекцията в Lütfi Kırdar?

Това ще бъде една много вълнуваща вечер с много изненади и емоции. То е прекрасно да може да види реакциите на живо там. И разбира се, аспектът на социалната отговорност на работата е много ценен. Билетите за вечерта бяха разпродадени веднага след пускането им в продажба, а всички приходи от билетите се даряват на Турската фондация за образование, като приоритет е образованието на младите хора в района на земетресението. Хората, които не могат да си намерят билет или не могат да дойдат на вечерта, могат да допринесат за нея, като си купят билет „Подкрепа за образованието“. Това ще продължи и утре вечер. Очакваме изрителите на „Присъда“ да подкрепят TEV.

◊ В социалните медии групите от фенове подкрепят любимите си партньори докрай. Имат изисквания относно сценария, казват „Нека се влюбят“ или „Нека се разделят“. Твърди се, че тези коментари действат ефективно при някои сценарии. Могат ли феновете да повлияят на писането ти?

Не могат. Защото тези истории се обмислят от самото начало и ходът на историята е ясен. Например феновете понякога казват: „Случи се нещо такова“, аз казвам: „О, това сме го забравили, това е добра идея“, но това са дребни щрихи. Ако оставим раздялата и помирението на героите на предпочитанията на феновете, губим посоката. Тъй като съм много праволинейна, трябва да си знам маршрута, къде, с каква скорост и как да вървя.

◊ Страхуваш ли се от критиката и филтрирате ли се, като си казваш: „Ако напиша историята по този начин, ще ме критикуват“?

Не, казвам си: „Да, ще се ядосат много, но ще гледат.“ В живота има гняв, ярост, радост... Не е възможно да се върви от една точка.

◊ Последният път, когато беше критикувана, беше когато героинята Тууче е нападната от група мъже, публиката  те критикуваше с думите: „Защо си толкова безмилостна?“ Какво мислиш?

Не и аз, животът е безмилостен. Това е реалността на живота. В „Присъда“ винаги е имало тежки истории. Причината за гневът им е, че толкова са приели и обикнали героинята, че не искат нищо да ѝ се случи, в тях се събужда чувство на закрила.

◊ Към кой герой се привърза най-много?

Джейлин и Ългаз са героите локомотиви, но към всеки герой подхождам със същата любов, уважение и емоция.

◊ Остава един ден до финала. Очаква ли ни щастлив край?

Неотдавна средната ни дъщеря беше извикана в лазарета в училище и медицинската сестра и другите присъстващи я разпитвали за финалният епизод. На по-малкия ми син учителите казвали: „Ако ни разкажеш финала, ще имаш един час в библиотеката“. Те са по-свободни в часовете в библиотеката. Той ми каза: „Мамо, моля те, кажи ми, аз съм твое дете“. Майка ми също се обажда и пита. Но нищо не казвам на никого.

◊ А искаш ли щастлив край?

Предполагам, че съм реалист, така че щастлив край, горчив край, живот...

◊ Но история,  която завършва нещастно, хората не искат да я гледат отново след това...

Защо? Мисля, че „Титаник“ е гледан много пъти. (смее се).

◊ Какво те изненада най-много, след като влезе в сектора?

Да го кажа ли откровено?

◊ Разбира се...

Аз също се сблъсках с това на няколко пъти, докато не достигнах определен момент. Фактът, че докато пишеш историята, продуцентът кара друга група сценаристи да пишат историята ти паралелно, без твое знание... Това все още се случва, чух. Тъжни, сърцераздирателни и обезкуражаващи неща.

Това е много лошо. Сигурен съм, че имаш много идеи. Как решаваш кои от тях да направиш или представиш на продуцента?

Разбира се, ще продължа да пиша както за дигитални, така и за национални канали. Имам намислени 3 истории като за национални канали и около 10 за дигитални платформи.  Първо ще изчистя главата си от героите в „Присъда“, след това ще избера един от тях и ще напиша това, което иска сърцето и душата ми и което ме вълнува да напиша. В „Присъда“ видях, че ако пишеш, като усещаш и се привъзваш със сърцето си, имаш успех. Много е важно усещането за прривързаност, това може да е нова история, когато се събудя утре сутринта.

◊ Какво те кара да пишеш истории?

Филмите, които гледам, книгите, които чета, събитията, които преживявам, историите, до които се докосвам и които слушам от хората - всички те се утаяват  като утайка от кафе. Храниш се с всичко и когато една сутрин се събудиш, нещо бързо расте в главата ти и се чудиш дали да не направиш такава история.

◊ Уур Аслан каза в интервюто ни: „Аз направо се залепих за Сема“. Тока ли се случи?

Да, така беше. Понякога си го признава, понякога не. Тя първа ме удари, гледахме се, имаше симпатия, електричество, но той направи първата крачка.


◊ С чипс ли те свали?

Може ли да ме свали с чипс! Бяхме в автобуса за училищна организация, той си беше купил чипс и ми каза: „Искаш ли, Сема?“. Помислих си, че щом знае името ми, значи се интересува. Не е въпроса в чипса.

◊ Единият от вас е актьор, а другият - сценарист. Какъв е този дом, пълен ли е със сценарии, телевизионни сериали и филми?

Разбира се, говори се за това. Но в краят на деня, след работа, нито аз съм сценарист, нито той е актьор... Говорим за неща като „свърши ни това, купи домати“, нашият дом е много жив и истински. И, разбира се,  Уур с неговата цигулка, китара и пиано.

Ти пишеш за любовта така красиво, как би описала собствената си любов?

Уур каза в интервюто: „Виждам нещо от нас в Ългаз и Джейлин“, и да, имаме закачлива, леко флиртаджийска връзка, в която постоянно си говорим. Чувствата в началото на любовта се превръщат в приятелство и носещи живот заедно. Всъщност това е удовлетворяващата и истинска любов.

*******************************************************************************************************

Финалната вечер ще бъде излъчвана по TeVe2 /дъщерен канал на Канал Д/ и профилите на TeVe2 във фейсбук и туитър.

Двама талантливи и красиви

Лучия, и аз не си ги представям да работят нещо друго, освен професиите си  Иска ми се този труп в градината им да им покаже,че където и да отидат не могат да избягат от себе си и живота и да се върнат към професиите си. Всяка клетка на Ългаз крещи "аз съм прокурор", Джейлин е родена да бъде адвокат. Да, след всичко, което преживяха, нормално е тя да иска спокоен живот с мъжа ѝ и децата им, но те са си те. Ей на, отидоха на спокойствие и труп си посяха, пардон, изкопаха.
Липсваш ми е Къдричко

И още снимки от утрешния епизод




Как ще се сбогуваме с тях?

Днес е рожденният ден на нашия любим прокурор Ългаз Кая...

Да ни е честит прокурора. Да го чака дълъг и щастлив живот с любимата му жена и децата им .
Каан на сбогуване с Присъда
Скръб и празненство... Ще е интересна вечер. Никога тези две чувства не са били толкова близки…ще бъде преживяване, което ми е непознато … Аз това писане с многоточия от четенето на сценаристите на Сема ли съм усвоил? Не знам…И докато учил още много неща, които не знаем, всички които са били до мен, пред мен, зад мен, всички приятели от екипа, които носехте тежестта за  да ми бъде леко на мен…обичам ви толкова много. Простете ми ако има нещо. Ще бъде тежка нощ, но какво беше казал Ългаз…Ако не преминеш през болката …


И още от последният снимачен ден

Ще ни липсват!



Изгледах филма искам да кажа ,че Мелиса я мижех толкова не ми пречеше , но тандема с малкия е един път.
Очаквах повече задълбочаване по отношение с алкохола , но бързо го претупаха все пак е филм.Каан беше един път във всяка сцена! За него забележки ЙОК!