Няма да пиша, докато някой не се включи
- Публикувана: 7 фев. 2007, 11:50 ч.
- Последно мнение: 31 май 2007, 18:19 ч.
Ако има любители на хайку
Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.
Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.
Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.
Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.
Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.
Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.
Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.
Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.
Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.
Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.
Момичета, карате ме да мисля за ....
хубави неща!
какво или кой е Силистар?
Хипатия, готова съм с разходката до Силистар, но се получи малко дългичко, та се притеснявам да не разводня темата на artista. Ако той няма нищо против, готова съм да те "водя".
LidiS, води Хипатия и всички желаещи, аз вече ви чакам на плажа!
Признавам си. Когато за първи път чух Силистар, реших, че човекът отсреща е направил лапсус лингвус ( езикова грешка). Бяхме на една импровизирана трапеза на плажа на Ахтопол и споделяхме кой къде е ходил през деня на плаж. Никак, ама никак не ми се връзваше тази Силистра с плажовете наоколо. Силистра и Силистар- две толкова противоположни като разположение места в България, а с толкова еднакви имена. Хората, обичащи да играят на анаграми и скрабъл могат да се възползват))).
На следващия ден поехме към Силистар. Тясното пътче, по което внимателно трябва да се разминават колите, лъкатушеше сред горите на Източна Странджа. Картината няма нищо общо с пейзажа около Созопол. Тихо и спокойно е и само мириса на море напомня, че наблизо, ей там вляво зад гората, е и то. На 10 минути след Ахтопол се намира Синеморец. На път за Силистар, се отбихме на северния синеморски плаж, който е неохраняем. Всъщност това е устието на река Велека. Съжалявам, че не мога да покажа снимки, за да видите за какво става въпрос. Вятърът тук е вечното присъствое. Само силата му е различна. Винаги има големи вълни, които се разбиват на плътна пяна върху едрия зърнест пясък. Красотата на това место е, че накъдето и да се обърнеш, виждаш различна картина. Напред е бурното море, зад гърба остава буйната зеленина на устието на Велека, където кротко пасат коне. При повече търпение, може да попаднете и да снимате дори някоя защитена птица. Вдясно се издига висока скала, нещо типично за морския бряг след Царево, скалист, а на места направо стръмен бряг, който позволява да рееш погледа си надалече в морето, докато се измориш от синьото. Вляво остава малък провлак, всъщност това е и плажът, и горите на Странджа. Ако си падате по удобствата и екстрите обаче, отидете на Бутамята. Това е другият плаж на Синеморец. Шумотевицата, многото паркирани коли (сигурна индикация за многолюдие), чадърите (строени като войници за парад) и насядалите под тях чужденци, веселите роми, които продават царевица, сладолед или надуваеми играчки, скутерите- всичко това контрастира на тихия и спокоен Силистар. От Бутамята запомних култовия плакат на пицария “Куцата медуза”:” Цици има по целия плаж, пици има само при нас” )))). Тук спряхме само да попитаме на къде да тръгнем, за да стигнем до Силистар. Хванахме по някакъв черен път. В мига, в който морето се скри от погледа ни, сякаш някой завъртя калейдоскоп- ширнаха се окосени поляни, сено направено на големи кули и сред тази картинка пак кротко пасат коне. И жега. Черният път ни изведе на тесния асфалт и поехме към Резово. Останах с впечатлението, че ще направим два-три завоя и ще пристигнем, но се оказа, че пътувахме повече от 15 минути, а Силистар все го нямаше и нямаше.Търсехме стара табела, до която имало отбивка вляво- черен път, който трябвало да хванем, за да стигнем до този плаж. При всяка табела намалявахме, за да не изтървем отбивката. Накрая видяхме прашна кола, да се измъква от едно пътче, видяхме и табелата и вече беше ясно, че сме Там. Е, имаше още около километър друсане по неравности, преминаване на бариера, където си плащаш, за да влезеш с колата до плажа, но ето ни вече паркирали. Очаквах, че като спрем и пред мен ще се ширне лазурен бряг. Не. Самият паркинг представляваше почистена от храстите поляна. Трябваше да повървим пеша, да минем през дървено мостче и ….ето го Силистар.
В първия момент си казах “хм, плаж като плаж”- чадъри, хора, капанче с интересни сенници, оборудвани с хамаци, масички и столчета. Дори имаше училище за водолази. Настанихме се и вече имах възможност да огледам по- добре. Силистар е малък залив. Закътан, тих. Не мога да си представя там да има вълни. Пясъчната ивица е достатъчно широка, за да има място за всеки. Има цивилна част- охраняемата зона. Там ще намерите кафене, водни колела под наем, може да направите и разходка с лодка. Неохраняемата част не предлага тези екстри, но аз лично предпочитам нея. Гледката е по-красива. Отсреща се вижда малката дървена барака, построена от незнаен ентусиаст с миниатюрно плажче пред нея. Зад гърба остават пясъчните лилии. Те за защитени. Както и птиците. Всъщност не знам дали споменах, че Силистар се оказа защитена местност-резерват. Имах късмета да снимам някаква черна птица, която решихме, че е черен щъркал. Целият залив е с прозрачна вода, кристално чиста, плитка (ама много плитка) и топла. Идеална за дечурлигата, които и без това по цял ден киснат в морето. Ето такъв си спомням Силистар при първата ни среща. До края на почивката ходехме все там на плаж. От сутринта, та до заник слънце. Има магия в това място. Щом трето лято подред пропускаме съблазнителните оферти за чужди морета. И тази година, да е живот и здраве, пак сме там. Струва си да пътуваш цял ден, за да стигнеш до тази предпоследна точка, преди границата с Турция. На това място човек може да се слее с природата. С всичко наоколо. Пясъкът, мидите, пясъчните лилии, чайките, рибите, раците, водораслите и аз до тях . Като една от тях. Затова обичам Силистар. Защото няма шум, различен от плясъка на вълните. Няма децибели, въпреки едното капанче, което работи на агрегат. Защото излежавайки се мързеливо на плажа, на 200-300 метра от теб, може да разпери криле черен щъркел. Защото потапяйки се във водата, около теб щъкат малки рибки, рачета, медузи ( видях дори и водна змия) и никой на никого не пречи и не се плаши от другия. Времето сякаш е спряло, затова не ти трябва часовник. Не ти трябва и телефон, защото няма покритие (поне първия път нямаше))) ). Колата е необходима като единствения бърз достъп до тук. Може и с лодка да дойдеш или да ползваш корабчето, което тръгва от Ахтопол и има за крайна спирка Резово. И накрая, да ви споделя своя ритуал- винаги преди да си тръгна от Силистар, вземам шепа пясък, която връщам на този плаж следващата година.
Знам, че бях многословна, но ви спестих разказа си за Резово. За Синеморец (само го споменах) и за невероятните скали край Ахтопол.
На следващия ден поехме към Силистар. Тясното пътче, по което внимателно трябва да се разминават колите, лъкатушеше сред горите на Източна Странджа. Картината няма нищо общо с пейзажа около Созопол. Тихо и спокойно е и само мириса на море напомня, че наблизо, ей там вляво зад гората, е и то. На 10 минути след Ахтопол се намира Синеморец. На път за Силистар, се отбихме на северния синеморски плаж, който е неохраняем. Всъщност това е устието на река Велека. Съжалявам, че не мога да покажа снимки, за да видите за какво става въпрос. Вятърът тук е вечното присъствое. Само силата му е различна. Винаги има големи вълни, които се разбиват на плътна пяна върху едрия зърнест пясък. Красотата на това место е, че накъдето и да се обърнеш, виждаш различна картина. Напред е бурното море, зад гърба остава буйната зеленина на устието на Велека, където кротко пасат коне. При повече търпение, може да попаднете и да снимате дори някоя защитена птица. Вдясно се издига висока скала, нещо типично за морския бряг след Царево, скалист, а на места направо стръмен бряг, който позволява да рееш погледа си надалече в морето, докато се измориш от синьото. Вляво остава малък провлак, всъщност това е и плажът, и горите на Странджа. Ако си падате по удобствата и екстрите обаче, отидете на Бутамята. Това е другият плаж на Синеморец. Шумотевицата, многото паркирани коли (сигурна индикация за многолюдие), чадърите (строени като войници за парад) и насядалите под тях чужденци, веселите роми, които продават царевица, сладолед или надуваеми играчки, скутерите- всичко това контрастира на тихия и спокоен Силистар. От Бутамята запомних култовия плакат на пицария “Куцата медуза”:” Цици има по целия плаж, пици има само при нас” )))). Тук спряхме само да попитаме на къде да тръгнем, за да стигнем до Силистар. Хванахме по някакъв черен път. В мига, в който морето се скри от погледа ни, сякаш някой завъртя калейдоскоп- ширнаха се окосени поляни, сено направено на големи кули и сред тази картинка пак кротко пасат коне. И жега. Черният път ни изведе на тесния асфалт и поехме към Резово. Останах с впечатлението, че ще направим два-три завоя и ще пристигнем, но се оказа, че пътувахме повече от 15 минути, а Силистар все го нямаше и нямаше.Търсехме стара табела, до която имало отбивка вляво- черен път, който трябвало да хванем, за да стигнем до този плаж. При всяка табела намалявахме, за да не изтървем отбивката. Накрая видяхме прашна кола, да се измъква от едно пътче, видяхме и табелата и вече беше ясно, че сме Там. Е, имаше още около километър друсане по неравности, преминаване на бариера, където си плащаш, за да влезеш с колата до плажа, но ето ни вече паркирали. Очаквах, че като спрем и пред мен ще се ширне лазурен бряг. Не. Самият паркинг представляваше почистена от храстите поляна. Трябваше да повървим пеша, да минем през дървено мостче и ….ето го Силистар.
В първия момент си казах “хм, плаж като плаж”- чадъри, хора, капанче с интересни сенници, оборудвани с хамаци, масички и столчета. Дори имаше училище за водолази. Настанихме се и вече имах възможност да огледам по- добре. Силистар е малък залив. Закътан, тих. Не мога да си представя там да има вълни. Пясъчната ивица е достатъчно широка, за да има място за всеки. Има цивилна част- охраняемата зона. Там ще намерите кафене, водни колела под наем, може да направите и разходка с лодка. Неохраняемата част не предлага тези екстри, но аз лично предпочитам нея. Гледката е по-красива. Отсреща се вижда малката дървена барака, построена от незнаен ентусиаст с миниатюрно плажче пред нея. Зад гърба остават пясъчните лилии. Те за защитени. Както и птиците. Всъщност не знам дали споменах, че Силистар се оказа защитена местност-резерват. Имах късмета да снимам някаква черна птица, която решихме, че е черен щъркал. Целият залив е с прозрачна вода, кристално чиста, плитка (ама много плитка) и топла. Идеална за дечурлигата, които и без това по цял ден киснат в морето. Ето такъв си спомням Силистар при първата ни среща. До края на почивката ходехме все там на плаж. От сутринта, та до заник слънце. Има магия в това място. Щом трето лято подред пропускаме съблазнителните оферти за чужди морета. И тази година, да е живот и здраве, пак сме там. Струва си да пътуваш цял ден, за да стигнеш до тази предпоследна точка, преди границата с Турция. На това място човек може да се слее с природата. С всичко наоколо. Пясъкът, мидите, пясъчните лилии, чайките, рибите, раците, водораслите и аз до тях . Като една от тях. Затова обичам Силистар. Защото няма шум, различен от плясъка на вълните. Няма децибели, въпреки едното капанче, което работи на агрегат. Защото излежавайки се мързеливо на плажа, на 200-300 метра от теб, може да разпери криле черен щъркел. Защото потапяйки се във водата, около теб щъкат малки рибки, рачета, медузи ( видях дори и водна змия) и никой на никого не пречи и не се плаши от другия. Времето сякаш е спряло, затова не ти трябва часовник. Не ти трябва и телефон, защото няма покритие (поне първия път нямаше))) ). Колата е необходима като единствения бърз достъп до тук. Може и с лодка да дойдеш или да ползваш корабчето, което тръгва от Ахтопол и има за крайна спирка Резово. И накрая, да ви споделя своя ритуал- винаги преди да си тръгна от Силистар, вземам шепа пясък, която връщам на този плаж следващата година.
Знам, че бях многословна, но ви спестих разказа си за Резово. За Синеморец (само го споменах) и за невероятните скали край Ахтопол.
Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.
Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.
Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.
Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.
Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.
Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.
Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.
Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.
Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.
Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.
Блажени мисли
къпят се в океан
От летни спомени.
П.П. Знаете ли как се прави мечта?
Спомен + усмивка и за разнообразие-
щипка фантазия.
А ако мечтата не пристига
и усмивката стига.
(нещо в стил Е. Д.
)
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.
Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.
Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.
Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.
Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.
Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.
Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.
Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.
Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.
Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.
Блажени мисли
къпят се в океан
От летни спомени.
П.П. Знаете ли как се прави мечта?
Спомен + усмивка и за разнообразие-
щипка фантазия.
А ако мечтата не пристига
и усмивката стига.
(нещо в стил Е. Д.
) 
Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.
Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.
Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.
Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.
Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.
Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.
Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.
Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.
Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.
Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.
Блажени мисли
къпят се в океан
От летни спомени.
Шепот на вятъра,
слънце в косите ми,
ронят се пясъчни кулички...
Лист от писмо.
Лъха спомен за теб.
Мирише от там на любов.
Ох, konche,заболя ме корема от смях, ще умра направо, пет минути се чудих какво ли може да е "Побут." (в началото помислих, че това е някакъв вид кратък стих само с една дума, много съм зле
), и още пет се хилих, след като разбрах замисъла. 
Аз ще побутна с нещо чак в понеделник, че тази седмица нямам сили за бутане, много съм натоварен.
P.S. LidiS, много ти е хубаво това за мечтата, по-хубаво и от ливадата на Емили!
На гатанки ли си играем? 
Като кръст.Ръце,
разперени очакват
за прегръдка лятото.
П.П. artista , Емили е твърде висока летва за мен. Импровизирах си на прима виста, може би защото се размечтах.
П.П.2 Днес е петък- време да напомня да направите своите залагания. Предчувствам тройна печалба)))
Подпис: "една оса прокълната"
разперени очакват
за прегръдка лятото.
П.П. artista , Емили е твърде висока летва за мен. Импровизирах си на прима виста, може би защото се размечтах.
П.П.2 Днес е петък- време да напомня да направите своите залагания. Предчувствам тройна печалба)))
Подпис: "една оса прокълната"
Избеляла раковина
в шепа солена вода.
Щастлив смях на дете.
Пясъчна лилия
Вятърът самотен гали.
Спомен за Силистар.
Закътан залив,
далеч от шума.
Безметежно доволство.
Весло на лодка
Сънува кръговете във водата.
Усещане за deja vu.
Нагънати птици
Оставят следи за безкрая.
Шепот на сълзи.
Жадни устни във
водата падат
обрулени от буря.
Копринен пясък
и сребърна луна строят
призрачни замъци.
Разярени вълни
в остров далечен се бият.
Изгубена душа.
Кървава диря
Слънцето пада. Бавно.
Залез. Завеса.
Блестящи капчици
флиртуват със слънцето
върху голи тела.
Блажени мисли
къпят се в океан
От летни спомени.
Шепот на вятъра,
слънце в косите ми,
ронят се пясъчни кулички...
Лист от писмо.
Лъха спомен за теб.
Мирише от там на любов.
Като кръст.Ръце,
разперени очакват
за прегръдка лятото.
Капещи цветове.
Ухание на разпилени цветя.
Очаквам да се разтвориш в мен...
Красива русалка
изплува от спомените
на морското конче.
Този уикенд пак спечелих нещичко от залагания, но днес сутринта печалбата ми отиде за почерпка на двама катаджии.
P.S. Р.Б. vs. Е.Д.
Ако някой срещне
една оса прокълната
в цъфналата ръж...
май ще е кофти случка да се срещне човек с прокълната оса, но с литературна цел всичко е позволено
Цъцъцъ, нали не вземат на ръка катаджиите? Не се коси. Видено да е и да четвориш тая седмица!
Като билярдна топка съм- дай посока и ми гледай сеира))). И така:
Ако някой срещне
една оса прокълната
в цъфналата ръж...
Тя ще ужили този някой,
макар само веднъж.
Ако ще и векове да чака
и на пръсти да ги преброи.
Но тогаз дали ще има някой,
да знае де, кога, веднъж,
че раят е толкова далече
почти в цъфналата ръж...
Като билярдна топка съм- дай посока и ми гледай сеира))). И така:
Ако някой срещне
една оса прокълната
в цъфналата ръж...
Тя ще ужили този някой,
макар само веднъж.
Ако ще и векове да чака
и на пръсти да ги преброи.
Но тогаз дали ще има някой,
да знае де, кога, веднъж,
че раят е толкова далече
почти в цъфналата ръж...
Артисте, има един обществен тъй да го наречем телефон на МВР-то, ако го издириш някъде, обади се и съобщи за въпросния случай. Той телефона беше специялно за случаи на корупция, ама не се сещам сега за него. Много ме дразнят такива. Ама и ти що им даваш, акта може да се обжалва по административен ред в 14дневен срок. Да го беше подписал, па после разпитай. Ако искаш, мога доста да ти кажа по въпроса, вкл. и къде и при кого отива после въпросния акт.
По темата- друг път. Боли ме стомаха.
По темата- друг път. Боли ме стомаха.
Оздравявай! Чакаме с нетърпение да 
поредното предложение за цветното лятно хайку. 
