само където в днешно време да намериш някой дори добре платен, който повече ти облекчава , отколкото да ти създава работа да му висиш на главата, да го коригираш, да се разправяш с него, да му довършваш нещата, да го търсиш и да му търпише закъснения и отсъствия ... По-лесно си направи нещата сам ако можеш/
- Публикувана: 1 март 2024, 09:57 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2025, 21:14 ч.
Как да намерим време за всичко?
Искуствения интелект, бързина 10 пъти по-бърз поне, от човека.
Иам три разковани тараби от оградата. Къде да му се обадя да дойде да ми ги закове? Ама така че да не скърцат от вятъра?
Никак.
И тези приказки "време има за всичко", не ги отразявам изобщо. За мен истината е една "приоризиране на дейностите" на работа и у дома. Всичко друго е бошлаф.
Докато бях сама, време имаше бол.
После заживяхме с ММ, и пак време имаше, ама не за всичко, а за 99% от нещата. Започнахме да разпределяме домакинството, да правим планове кой, кога, какво.
Дойде първото дете и си бях наумила (от много четене), че трябва да съм перфектната майка, домакиня, съпруга, дъщеря, приятелка, роднина. Да, да, ама не. Особено пък майчинство и домакинство. Детето спи, аз готвя, чистя, подреждам. То се събуди, разхвърляме за 30мин, каквото съм прибирала с часове, и айде пак. Крак не подвивах. И в един момент ми светна, че ако оставя някои неща за следващия ден, или ги свърша когато ММ се прибере и гледа детето, може да ми стане по-леко. И задължително, от ден първи, въвличайте мъжете във всички дейности.
С второто пък го ударих на пълно приоризиране- най-важно, по-малко важно, 1 път на седмица и така.....
На работа също- всичко е по-важност и според сроковете.
Работата и всякакви задължения никога не свършват, но животът е сигурно, че има край, и е добре да си го изживял добре.
Та с годините, идва и акълът.
И тези приказки "време има за всичко", не ги отразявам изобщо. За мен истината е една "приоризиране на дейностите" на работа и у дома. Всичко друго е бошлаф.
Докато бях сама, време имаше бол.
После заживяхме с ММ, и пак време имаше, ама не за всичко, а за 99% от нещата. Започнахме да разпределяме домакинството, да правим планове кой, кога, какво.
Дойде първото дете и си бях наумила (от много четене), че трябва да съм перфектната майка, домакиня, съпруга, дъщеря, приятелка, роднина. Да, да, ама не. Особено пък майчинство и домакинство. Детето спи, аз готвя, чистя, подреждам. То се събуди, разхвърляме за 30мин, каквото съм прибирала с часове, и айде пак. Крак не подвивах. И в един момент ми светна, че ако оставя някои неща за следващия ден, или ги свърша когато ММ се прибере и гледа детето, може да ми стане по-леко. И задължително, от ден първи, въвличайте мъжете във всички дейности.
С второто пък го ударих на пълно приоризиране- най-важно, по-малко важно, 1 път на седмица и така.....
На работа също- всичко е по-важност и според сроковете.
Работата и всякакви задължения никога не свършват, но животът е сигурно, че има край, и е добре да си го изживял добре.
Та с годините, идва и акълът.
