“Вина“ - втори сезон по БНТ 1, тема №7

Хич не е бил.
Бончев нямаше никакви чувства към сервитьорката. Само секс и интерес, пък и нали за човек с неговото социално положение е просто задължително да си има любовница

Защото Цвета го хвана и сама разкара Антония, която пък като  пчеличка , кацна на другото дебело рамо

Не мога да се съглася с това мнение. Андрей изобщо не е имал чувства към Антония. Всичко опираше до секс и галене на егото му, че някаква на годините на дъщеря му му връзва.

Изкушавам се да попитам за възраст, семейно положение и продължителност на връзката някои от пишещите в темата, защото наистина ми е трудно да си представя какви хора стоят зад някои мнения. Не, не ми е трудно.

А като стана въпрос за Бончев, не мога да не кажа колко бързо зрителите му простиха първи сезон. Но Мартиното поведение е непростимо, неоправдано, неразбираемо.

Бончев си е такъв и жена му си го знае. Тя си го търпи. Той и преди е имал забежки, защото така му е било изгодно по някакъв начин. После си се връща вкъщи. Щом и двамата са ок с това, пък и надали след Тонито ще посмее да кръшка, а и оцени жена си явно.

Марта нито е кръшкала, нито е лъгала. Носеше си болката от загубата на детето и Филип допълнително я направи несигурна, довеждайки я уж за няколко седмици в България и сервирайки, че остават, а тя трябва да реши дали да си зареже целия живот, работа, приятели и всичко в САЩ. Затова поиска раздяла. Той веднага залитна по друга, а не тя. Кое точно е непростимото? Че не плесна с ръце от радост, когато разбра, че мъжът й е нямал търпение тя да замине, че да омачка чаршафите с еноложката ли?

Колкото и да не е подобно, пак е подобно. Защото Бончев може и да не е имал чувства към Антония и лесно да я отряза, ама пък жена му беше буквално невидима за него. Още помня сцената в ресторанта. Та той се търпи с жена си по навик и по изгода - умна е и му е полезна.
Тогава защо да се възмущаваме, ако Филип избере жена си вместо Елина, се питам? На него поне тя още не му е съвсем омръзнала. Ще имат дете. В Елина е влюбен отскоро. Няма изпитани във времето чувства. По-скоро привличане, интерес, вълнуване.

Не съм на страната на Филип, нито на Марта. В този иначе много приятен сериал успяха да ни отвърнат от героите си. Елина е малко настрана за мен, дори ми се струва, че харесвам героинята, само защото актрисата много добре се справя. Може би и другите двама също, но не ме кефят образите им. Ако съм жена, как бих се доверила на Филип? Ако съм мъж, как бих харесал Марта? Това не са моите хора.

На мен всичко ми подсказва, че няма да се раздели с Марта. Като погледнем замисъла на сериала, някак не върви да се отдаде толкова голямо значение на миналото и семейната история и накрая за по-лесно да се тегли черта на брака, защото са имали трудности и изпитания. Пък и не знам защо ми се струва, че Елина не е още съвсем безразлична и към френския си бивш.

Аз съм на страната на Филип.Добра душа е,грижовен, търпелив. Пак казвам,той се опитва да угажда  на всички и това му носи проблеми и нито си играе с двете. Той сподели,че искаше да каже всичко на Марта. Според мен ако го направи и си излее чувствата, ще му олекне. Може лесно да намерят изход от тази ситуация. Да се разделят,защото това  мъчение не може да продължава вечно. Но като гледам няма да стане… ама айде да видим.

Отново казвам, че ако Марта не беше толкова проклета и токсична и истински обичаше Филип, да му има най-важното доверие, изобщо той нямаше да се влюби в Елина. Щяха да си колеги и приятели това е.

Сложно е да разберем какво точно им се върти в главите на сценаристите. От една страна разбирам поведението на Марта. На нейно място повечето жени ще се държим по същия начин, ако искаме да спасим брака си. От друга страна не веднъж видяхме, че тя не е щастлива с Филип и неговото отношение. Много жени живеят години в такива бракове в името на децата, но струва ли си? В същото време да погледнем към Елина. Тя страдаше заради раздялата си с французина. Довери се трудно на Филип. Защо е нужно непрекъснато да страда? Карма, заради греховете на рода си?

Само на мен ли ми се върти в главата един спомен, в който Марта във видео разговор каза на Филип, че е по-добре и психоложката й я съветва да се отдалечат един от друг?! Очаквано беше някак, след като Филип и Марта не се разбират, а тя му сервира, че има има нужда от почивка и време за себе си в личен план, той да откликне на чувставата си към Елина. Естествено, че беше по-добре да се раздели окончателно с Марта преди да има отношения с Елина, но ако беше станало така, нямаше да имаме какво да обсъждаме тук.

На Марта не ѝ се връщаше в България за постоянно. И изобщо промяната в намеренията на Филип много я изненада. Не съм убедена, че и едно 50% от списващите тук биха понесли едни такива новини без да измяцат.

Не стана ясно, или поне аз не помня, с какво се занимава Марта. Но предполагам, че добре са си живели в САЩ. Дори да не работи нещо престижно със сигурност ще изкарва добри пари там, очевидно целият й живот е там - приятели, може би някакви роднини, работа, дом и среда. Съвсем очаквано беше да бъде скандализирана от това, че Филип от нищото реши да остане в България и да опита да вдигне от дъното затъващата винарна на вуйчо си. Нито Марта, нито Филип имаха каквато и да е представа от винарство, нямат среда, приятели, роднини, дом и каквото и да е тук. Т.е. те трябва да започнат да градят всичко от нулата в малко градче в България.
Напълно разбирам реакцията на Марта и това, че хвана багажа и тръгна към САЩ. Нека не забравяме и това, че след като е разбрала, че очаква дете се върна в България и положи наистина усилия, за да се впише в средата. Даваше добри идеи за винарната, четеше и се интересуваше, за да знае за какво става дума.

Подходът на сценаристите рязко да променят натюрела на героите, обърка публиката. И Бончев и Марта не са съвсем това, което беше представено в първи сезон. Но ако връзката между двама души е здрава и те се държат един за друг, трудно може да влезе някой между тях. Нама как да приемаш брака си за даденост. Изобщо нищо на този свят не е завинаги. Иначе нямаше да има разводи. А кое е по-добре за децата е спорен въпрос.

Който знае как - да го сложи в сройлер, че е дълго.
  На същото мнение съм, че мъжът трудно се развежда и разделя с жена си.
  От личен опит го зная.
  Била съм в позицията на Марта.
  Съпругът ми твърди и до ден днешен, че не е имал нищо с момичето и че аз си въобразявам. Днес и аз, и съпругът ми работим с нея. Приятелки сме. Никога не сме засягали темата, защото тя изглежда и се държи като абсолютно невинна. Сякаш аз всичко съм си измислила.
И е възможно да е така. Аз бях тъкмо родила, бушуваха хормоните... Възможно е да съм си измислила.
   Но. Ще ви кажа какво направих аз, и предполагам, ако Марта също го е направила, е съвсем реално.
   Поставих му ултиматум - или тя, или аз. Той живее при мен. Родителите ми са му като майка и баща, привързан е към първия ни син изключително силно. Не мисля, че като е сложил на масата "аз или тя", тя е натежала. Имаше много какво да загуби. Не знам къде щеше да я заведе и да живее с нея. Нито как щеше да понесе да е без детето. Сигурно и без мен, защото двамата сме от деца заедно и сме преминали през много. Аз винаги съм била онзи, който е зад него във всичко.
  Не мисля, че за един мъж е лесно да вземе такова решение. Затова оправдавам и съвсем естествена ми е реакцията на Филип.
  Понякога в живота на всички ни се случва да избираме така трудно, както и дълго да се колебаем.
   На много хора се е случвало да се влюбят или да почувстват страст към друг човек. Въпросът е като поставиш на масата кое е по-доброто решение за теб, да направиш правилния избор.
  Вярвам, че съпругът ми е избрал правилното. Защото мина време... Много време... докато си излекуваме раните - аз, че е възможно да съм била лъгана, той че съм го накарала да избира.
  Родихме още едно прекрасно дете и се преоткрихме. Мисля, че днес той ме обича много по-силно и истински, отколкото когато се оженихме. Поне така го чувствам. Имаме страхотен живот заедно и се надявам да останем така завинаги и да остареем заедно.
Животът е низ от непрекъснати грешки и избори. Не сме идеални.
  Вярно, че това е сериал и че на повечето от вас ви се иска нещата да се развият по-бързо, не да се разтяга интригата между Филип, Елина и Марта. Но аз гледам сериала именно заради това, че ми е изключително естествен, така както се развиват нещата в живота. В началото и мен ме дразнеше, че не е по-бързо, но после си спомних моите перипети и разбрах, че не мога да се сърдя на сценаристите, задето представят нещата, както са си реално.
   Иначе, не заемам позицията на Марта, макар да се характеризирам с нея.
   Сега ще ви кажа защо.
   Мисля, че в моя случай аз бях онзи човек, с когото съпругът ми се разбира с поглед. Който го допълва и го прави това, което е. Нашата връзка беше онази, при която се чудиш къде спира той и къде започвам аз. Ако е имал връзка с другата, макар той да отрича, тя е била чисто сексуална, или пък неосъществено сексуална, просто силен флирт, какъвто всеки от нас е имал в живота. И аз не съм светица.
   Докато при Марта не е така. Тя не допълва Филип или поне сценаристите досега не са ни показали такова нещо. Само са загатнали, че са имали такава връзка. Възможно е пък затова да се колебае толкова много той, не само заради загубеното дете и нероденото такова.
   Но въпреки това, от това, което съм видяла, на мен ми се струва, че с Елина двамата нямат нужда да си говорят. Душите им са толкова силно свързани, че се разбират без думи. Затова толкова много ми хареса и сцената им в последния епизод. Нямаше нужда да правят секс. И според мен бе много по-добре, че не стана. Има много силна връзка между тях, която докато той не разреши нещата с Марта, е по-добре да остане такава. И от морална гледна точка. Иначе ще се подразня страшно много на Елина, ако спи с него, докато той си има съпруга.
  Според мен сценаристите трябва да направят така, че Марта да разбере, че връзката помежду им вече не е такава, каквато трябва да е между съпрузи. И съответно да го остави. Аз не искам тя да си тръгва. В реалния живот понякога, както е в моя случай, ние съумяваме да запазим добрия тон с третото колело и да се разбираме.
  Аз мисля, че тя може да си остане приятелка с него и с Елина. Това, че нейната история с него е приключила, не означава, че не може да го обича като приятел и той нея. Имат прекалено много изживяно, за да се губят един друг. Любовта им никога няма да угасне, макар да приеме друга форма.
   Може всичките да са си съдружници във винарната. И да си гледа тя детето заедно с него. Това ще е най-добре за детето. Всички да преглътнат гордостта си и да си простят, каквото са направили.
   Вярно, че на някои от вас ви се струва невъзможно, но аз ви казвам как се случи в моя живот. И сега живея много щастлива, защото не се връщам в лошите спомени и не мисля за тях. Мисля само за хубавото настояще и че съм съумяла да простя.
  Има грешка - има прошка. Вярно, не съм Бог, но щом той може да прощава такива силни грехове, то и ние, неговите чеда, можем.
   Не мога да си представя колко нещастно щях да живея, ако не бях простила. Сега нямаше да имам всички тези прекрасни неща. Нямаше да го имам и второто си невероятно дете. Радвам се, че ни се е случила тази грешка и че бог ми даде мъдрост. Тази грешка ни направи по-силни и ми даде още повече, отколкото сама щях да поискам (в началото уговорката ни бе само за едно дете).
   Борих се и спечелих!] На същото мнение съм, че мъжът трудно се развежда и разделя с жена си.
  От личен опит го зная.
  Била съм в позицията на Марта.
  Съпругът ми твърди и до ден днешен, че не е имал нищо с момичето и че аз си въобразявам. Днес и аз, и съпругът ми работим с нея. Приятелки сме. Никога не сме засягали темата, защото тя изглежда и се държи като абсолютно невинна. Сякаш аз всичко съм си измислила.
И е възможно да е така. Аз бях тъкмо родила, бушуваха хормоните... Възможно е да съм си измислила.
   Но. Ще ви кажа какво направих аз, и предполагам, ако Марта също го е направила, е съвсем реално.
   Поставих му ултиматум - или тя, или аз. Той живее при мен. Родителите ми са му като майка и баща, привързан е към първия ни син изключително силно. Не мисля, че като е сложил на масата "аз или тя", тя е натежала. Имаше много какво да загуби. Не знам къде щеше да я заведе и да живее с нея. Нито как щеше да понесе да е без детето. Сигурно и без мен, защото двамата сме от деца заедно и сме преминали през много. Аз винаги съм била онзи, който е зад него във всичко.
  Не мисля, че за един мъж е лесно да вземе такова решение. Затова оправдавам и съвсем естествена ми е реакцията на Филип.
  Понякога в живота на всички ни се случва да избираме така трудно, както и дълго да се колебаем.
   На много хора се е случвало да се влюбят или да почувстват страст към друг човек. Въпросът е като поставиш на масата кое е по-доброто решение за теб, да направиш правилния избор.
  Вярвам, че съпругът ми е избрал правилното. Защото мина време... Много време... докато си излекуваме раните - аз, че е възможно да съм била лъгана, той че съм го накарала да избира.
  Родихме още едно прекрасно дете и се преоткрихме. Мисля, че днес той ме обича много по-силно и истински, отколкото когато се оженихме. Поне така го чувствам. Имаме страхотен живот заедно и се надявам да останем така завинаги и да остареем заедно.
Животът е низ от непрекъснати грешки и избори. Не сме идеални.
  Вярно, че това е сериал и че на повечето от вас ви се иска нещата да се развият по-бързо, не да се разтяга интригата между Филип, Елина и Марта. Но аз гледам сериала именно заради това, че ми е изключително естествен, така както се развиват нещата в живота. В началото и мен ме дразнеше, че не е по-бързо, но после си спомних моите перипети и разбрах, че не мога да се сърдя на сценаристите, задето представят нещата, както са си реално.
   Иначе, не заемам позицията на Марта, макар да се характеризирам с нея.
   Сега ще ви кажа защо.
   Мисля, че в моя случай аз бях онзи човек, с когото съпругът ми се разбира с поглед. Който го допълва и го прави това, което е. Нашата връзка беше онази, при която се чудиш къде спира той и къде започвам аз. Ако е имал връзка с другата, макар той да отрича, тя е била чисто сексуална, или пък неосъществено сексуална, просто силен флирт, какъвто всеки от нас е имал в живота. И аз не съм светица.
   Докато при Марта не е така. Тя не допълва Филип или поне сценаристите досега не са ни показали такова нещо. Само са загатнали, че са имали такава връзка. Възможно е пък затова да се колебае толкова много той, не само заради загубеното дете и нероденото такова.
   Но въпреки това, от това, което съм видяла, на мен ми се струва, че с Елина двамата нямат нужда да си говорят. Душите им са толкова силно свързани, че се разбират без думи. Затова толкова много ми хареса и сцената им в последния епизод. Нямаше нужда да правят секс. И според мен бе много по-добре, че не стана. Има много силна връзка между тях, която докато той не разреши нещата с Марта, е по-добре да остане такава. И от морална гледна точка. Иначе ще се подразня страшно много на Елина, ако спи с него, докато той си има съпруга.
  Според мен сценаристите трябва да направят така, че Марта да разбере, че връзката помежду им вече не е такава, каквато трябва да е между съпрузи. И съответно да го остави. Аз не искам тя да си тръгва. В реалния живот понякога, както е в моя случай, ние съумяваме да запазим добрия тон с третото колело и да се разбираме.
  Аз мисля, че тя може да си остане приятелка с него и с Елина. Това, че нейната история с него е приключила, не означава, че не може да го обича като приятел и той нея. Имат прекалено много изживяно, за да се губят един друг. Любовта им никога няма да угасне, макар да приеме друга форма.
   Може всичките да са си съдружници във винарната. И да си гледа тя детето заедно с него. Това ще е най-добре за детето. Всички да преглътнат гордостта си и да си простят, каквото са направили.
   Вярно, че на някои от вас ви се струва невъзможно, но аз ви казвам как се случи в моя живот. И сега живея много щастлива, защото не се връщам в лошите спомени и не мисля за тях. Мисля само за хубавото настояще и че съм съумяла да простя.
  Има грешка - има прошка. Вярно, не съм Бог, но щом той може да прощава такива силни грехове, то и ние, неговите чеда, можем.
   Не мога да си представя колко нещастно щях да живея, ако не бях простила. Сега нямаше да имам всички тези прекрасни неща. Нямаше да го имам и второто си невероятно дете. Радвам се, че ни се е случила тази грешка и че бог ми даде мъдрост. Тази грешка ни направи по-силни и ми даде още повече, отколкото сама щях да поискам (в началото уговорката ни бе само за едно дете).
   Борих се и спечелих!