Тема пост за другата страна на здравето, а именно здравето на ума ни и н светоусещането.
В живота гоним, постигаме, слагаме нови цели, стремим се, нова диета, нов режим, нова процедура, ново място за посещение, петък заведение, събота пазаруване в мола, неделя да се видим с този и онзи и после изведнъж отново в рутината работа, цели, постижения, успехи, разочарования, неприятни емоции, “е нищо и това ще мине”, запълваме дупки с това да си поръчаме нещо, да хапнем нещо, да отложим щастието до тогава, до когато постигнем тази цел в работа, да свалим онези 5кг или да отидем най-накрая на това желано място. Няма лошо! Даже супер - все пак това е живота и ако не беше така нямаше да е интересно, но.. колко от вас отделят време да останат със себе си, да се поздравят за малките победи, да слушат просто музика на разходка сред природата или да оставят стреса пред врата докато влизат вкъщи? За да не го прехвърлят и на най-близките си?
Точка първа - за смирението:
Смирени ли сме наистина? Колко? Можем ли да погледнем стаята си, вещите си и да си кажем “добре съм/мога и без тези неща” зависими ли сме от телефона, електронната цигара и колата си? Страх ли ни е да не ги изгубим и да останем без тях? Слугуваме ли им постоянно, вместо те на нас? Когато се смирим и видим колко малки и ненужни неща са те във вселената и как имаме само душата си и не можем да ги вземем с нас в друг живот, усещаме смирението.
Точка втора - как да спрем да се изнервяме за глупости:
Когато видяхме, че вещите са преходни дали ще разберем, че същото де отнася и за емоциите ни? Гняв, тъга, предателство, щастие, любов.. всички те ще минат и доброто и хубавото. Човека до теб те е напуснал, но ти не искаш да го пуснеш.. защо? Той не е твой - и любовта му ще мине и ще дойде нова, защо да се изнервяш? Някой на светофара ти крещи, някой те засече в твойта лента - крещиш в колата си и натоварваш знеш ли кой - себе си. Пусни емоцията да мине през теб, не я задържай. Ти си поток и просто следвай, не задържай, наслади се на хубавото - то ще мине, вземи урок от лошото - то ще мине.
Точка трета - книги за личностно/духовно развитие, с които да тренираме ума си:
-Хули Леонис - очевидната скрита истина за емоциите
-“Садхарта” Херман Хесе
-Аджан бран “Будистки приказки за щастие”
-“За отношенията между хората” Петър Дънов
Точка четири - Благодарност преди сън
Какво правите вечер преди сън? Лягате сами, ровите си в телефона и гледате така или иначе фалшивата реалност на познати и непознати? Или още по-лошо - лягате до половинките си и отваряте тик ток и така минути, половин час, цял час? Е няма как да се чувствате добре от това, но пък вижте - ако лягате сами благодарете си. И да не е бил прекрасен ден, благодарете, че е бил, за да може да привлечете този енергия в утрешния. Ако пък е бил такъв - благодарете и в този случай, за да е и утрешния. Ако лягате до половинката си кажете му/ѝ какво е тя за вас, как се радвате на тук и сега и че сте щастливи, че този човек е в живота ви.
Точка 5 - тренировките като бягство от стреса
Да, движението може да помогне да се справите със стреса, да йогата може да помогне да бъдете по-релаксирани, да тичането навън може да изчисти ума ви и да - всякакъв вид тренировки ще ви държат във форма - както физическа, така и психическа.
🩵 Ако търсите вашия треньор ще се радвам да се свържете с мен на страниците във фейсбук и инстаграм - health&shapewithmaria или на тел. 0896848627
В живота гоним, постигаме, слагаме нови цели, стремим се, нова диета, нов режим, нова процедура, ново място за посещение, петък заведение, събота пазаруване в мола, неделя да се видим с този и онзи и после изведнъж отново в рутината работа, цели, постижения, успехи, разочарования, неприятни емоции, “е нищо и това ще мине”, запълваме дупки с това да си поръчаме нещо, да хапнем нещо, да отложим щастието до тогава, до когато постигнем тази цел в работа, да свалим онези 5кг или да отидем най-накрая на това желано място. Няма лошо! Даже супер - все пак това е живота и ако не беше така нямаше да е интересно, но.. колко от вас отделят време да останат със себе си, да се поздравят за малките победи, да слушат просто музика на разходка сред природата или да оставят стреса пред врата докато влизат вкъщи? За да не го прехвърлят и на най-близките си?
Точка първа - за смирението:
Смирени ли сме наистина? Колко? Можем ли да погледнем стаята си, вещите си и да си кажем “добре съм/мога и без тези неща” зависими ли сме от телефона, електронната цигара и колата си? Страх ли ни е да не ги изгубим и да останем без тях? Слугуваме ли им постоянно, вместо те на нас? Когато се смирим и видим колко малки и ненужни неща са те във вселената и как имаме само душата си и не можем да ги вземем с нас в друг живот, усещаме смирението.
Точка втора - как да спрем да се изнервяме за глупости:
Когато видяхме, че вещите са преходни дали ще разберем, че същото де отнася и за емоциите ни? Гняв, тъга, предателство, щастие, любов.. всички те ще минат и доброто и хубавото. Човека до теб те е напуснал, но ти не искаш да го пуснеш.. защо? Той не е твой - и любовта му ще мине и ще дойде нова, защо да се изнервяш? Някой на светофара ти крещи, някой те засече в твойта лента - крещиш в колата си и натоварваш знеш ли кой - себе си. Пусни емоцията да мине през теб, не я задържай. Ти си поток и просто следвай, не задържай, наслади се на хубавото - то ще мине, вземи урок от лошото - то ще мине.
Точка трета - книги за личностно/духовно развитие, с които да тренираме ума си:
-Хули Леонис - очевидната скрита истина за емоциите
-“Садхарта” Херман Хесе
-Аджан бран “Будистки приказки за щастие”
-“За отношенията между хората” Петър Дънов
Точка четири - Благодарност преди сън
Какво правите вечер преди сън? Лягате сами, ровите си в телефона и гледате така или иначе фалшивата реалност на познати и непознати? Или още по-лошо - лягате до половинките си и отваряте тик ток и така минути, половин час, цял час? Е няма как да се чувствате добре от това, но пък вижте - ако лягате сами благодарете си. И да не е бил прекрасен ден, благодарете, че е бил, за да може да привлечете този енергия в утрешния. Ако пък е бил такъв - благодарете и в този случай, за да е и утрешния. Ако лягате до половинката си кажете му/ѝ какво е тя за вас, как се радвате на тук и сега и че сте щастливи, че този човек е в живота ви.
Точка 5 - тренировките като бягство от стреса
Да, движението може да помогне да се справите със стреса, да йогата може да помогне да бъдете по-релаксирани, да тичането навън може да изчисти ума ви и да - всякакъв вид тренировки ще ви държат във форма - както физическа, така и психическа.
🩵 Ако търсите вашия треньор ще се радвам да се свържете с мен на страниците във фейсбук и инстаграм - health&shapewithmaria или на тел. 0896848627