Е кое не е ясно? Жената е собственост на мъжа си. Ако е сглупила да се ожени за някой е негова собственост до живот. Мъжът може да си има много собствености, но жената трябва да му е вярна до смъртта си.
- Публикувана: 14 март 2024, 16:08 ч.
- Последно мнение: 30 май 2024, 14:29 ч.
Общо дете в семейство с доведени деца
За пореден път се убеждавам, че мъжете много ги е страх БИВШАТА да не бъде щастлива след тях.
Нека е жена, която след развод се е изнесла от семейното жилище и в него е останал мъжът й. Ако той си доведе нова, която се настани там без да плаща наем на жената, която е 50% собственичка на жилището - какво ще кажете тогава?
Тя като собственик има право да си определи кого да пуска в имота си и кого не. И срещу какъв наем. Ако не е съгласна - нека мъжът се изнася и си търси само негово жилище, а не да живее в общото с друга жена.
Ползвах мъж за пример, тъй като по-често мъжът се изнася, а жената остава в жилището и на нея се присъждат родителските права. Например моята жена ако рече да се развежда от мен, децата мисля трябва да останат в дома, където са родени и са расли. И ако се присъдят родителските права на нея, значи трябва и тя да остане там. Наем няма да й искам. Но ако уикендите когато ми дава децата и остава сам, у нас почне да идва с преспиване Пешо от Тиндъра, може да ми дойде леко трудно за преглъщане. Но да кажем ще го преглътна. Обаче ако Пешо вземе и се нанесе да живее в моето жилище с моите деца, вече може и да ми дойде много.
Значи ти твоите 50% от жилището ги оставяш за децата, а жената в нейните 50% не може да покани друг? Говорим, ако жилището е общо. Как да остане мъжа там, когато децата вървят с жената. Ами като си толкова готин, айде вземи децата и жилището и се оправяй. И в другите 50% не си и помисляй да настаниш Пенка от Тиндър. 😁😁😁Смея се с глас....
Ползвах мъж за пример, тъй като по-често мъжът се изнася, а жената остава в жилището и на нея се присъждат родителските права. Например моята жена ако рече да се развежда от мен, децата мисля трябва да останат в дома, където са родени и са расли. И ако се присъдят родителските права на нея, значи трябва и тя да остане там. Наем няма да й искам. Но ако уикендите когато ми дава децата и остава сам, у нас почне да идва с преспиване Пешо от Тиндъра, може да ми дойде леко трудно за преглъщане. Но да кажем ще го преглътна. Обаче ако Пешо вземе и се нанесе да живее в моето жилище с моите деца, вече може и да ми дойде много.
Е, щото си жена и мъжът ти не ти е собственост, ами партньор. К'во не е ясно?!?
Ползвах мъж за пример, тъй като по-често мъжът се изнася, а жената остава в жилището и на нея се присъждат родителските права. Например моята жена ако рече да се развежда от мен, децата мисля трябва да останат в дома, където са родени и са расли. И ако се присъдят родителските права на нея, значи трябва и тя да остане там. Наем няма да й искам. Но ако уикендите когато ми дава децата и остава сам, у нас почне да идва с преспиване Пешо от Тиндъра, може да ми дойде леко трудно за преглъщане. Но да кажем ще го преглътна. Обаче ако Пешо вземе и се нанесе да живее в моето жилище с моите деца, вече може и да ми дойде много.
Пречи му, че Пешо ще го слага на бившата под общия им покрив, който УЖ е оставил за децата. 😁😁 И което всъщност няма общо нито с децата, нито с имота.
Ако мъжът е останал в жилището и той е отглеждащият родител, защо да не заживее с друга жена? Или до пълнолетие на детето ще се свира по хотели и ще търси квартири? Няма ли другият родител да се чувства по-спокоен, ако детето е под собствен покрив, а не под този на непознат мъж/жена? Нали ако нещо се разтури един ден, детето ще бъде изхвърлено на улицата от дома, с който е свикнало?
И на мен ми се струва, че цялата работа е въпрос на наранени мъжка чест и его. Да не говорим, че след всички сладки приказки за мъжко провайдърство, ако връзката се разпадне, жената се оказва заложник. Уж има нещо, ама нямала право да разполага с него. Тоест, тя има нещо, само докато изпълнява раболепно всички изисквания на мъжа.
И на мен ми се струва, че цялата работа е въпрос на наранени мъжка чест и его. Да не говорим, че след всички сладки приказки за мъжко провайдърство, ако връзката се разпадне, жената се оказва заложник. Уж има нещо, ама нямала право да разполага с него. Тоест, тя има нещо, само докато изпълнява раболепно всички изисквания на мъжа.
И на мен ми се струва, че цялата работа е въпрос на наранени мъжка чест и его. Да не говорим, че след всички сладки приказки за мъжко провайдърство, ако връзката се разпадне, жената се оказва заложник. Уж има нещо, ама нямала право да разполага с него. Тоест, тя има нещо, само докато изпълнява раболепно всички изисквания на мъжа.
Казвате, нямала ли тя право на щастие? Има, разбира се - на бившият й мъж едва ли ще му пречи нейното щастие. Но той ли трябва да отговаря за него, или Пешо - след като тя е избрала да е жена не на него, а на Пешо, нека Пешо отговаря за това тя да е щастлива и да са задоволени жилищните й и каквито там други нужди има. А най-добре самата тя да отговаря, даже всички феминистки се кълнат, че жената в наши дни е напълно способна сама да отговаря.
Ако мъжът е останал в жилището и той е отглеждащият родител, защо да не заживее с друга жена? Или до пълнолетие на детето ще се свира по хотели и ще търси квартири? Няма ли другият родител да се чувства по-спокоен, ако детето е под собствен покрив, а не под този на непознат мъж/жена?
Старата ако е платила половината общ дом, или целия, и в него да се нанесе нова? Не знам тука коя от вас би приела това. Ти казваш "защо не" ама ти деца нямаш... и Филомена каза, че била ларж по този въпрос, но по-назад коментираше наемите около Париж и каза, че са в апартамент, така че предполагам и тя собствен дом няма (може и да бъркам - ако има и е участвала в купуването му, и е готова друга жена да се нанесе там на нейно място, наистина я признавам за ларж).