Общо дете в семейство с доведени деца

Реално жената си е уредила децата. Не знаем той какви ги е надробил, за да действа така. Не изглеждат ок действията й отстрани, ама не знаем всичко. Той за да се съгласи, вероятно има нещо повече от това, че не му се разправя.

Иначе, ситуацията с новия/новата в общия апартамент ми е малко и така, и така. От една страна, ако отглеждащият родител няма друго жилище, малко става заложник на другия, за да има покрив за детето си. От друга, естествено, че няма да ти е приятно бившият патньор да си води новата връзка там. При добро желание, почти винаги може да се намери решение, обаче. Има и разлика, ако единият е под наем, и ако и двамата имат по един апартамент, всеки с дялове 50/50.

Затова и Невена например съветва всички да си имат по 1 апартамент поне 😃 То с тези цени малко зор, но има логика. Повечето драми ще се избегнат така.

Аз за това, преди да раждам, съм си постлала, да си имам мое. После общо да придобием - няма проблем. Но конят винаги може да иде в реката, за това, когато реших да имам деца си казах - мога ли сама, ако се наложи, мога, значи ще имам. И така.

По същия начин и аз разсъждавах.

E, не е ли по-добре да е подсигури всеки до 24-26 години по ДВА апартамента, за да няма драми?
Моя съвет е да се наблегне на тухлено строителство в централна част.
Даже не се знае кога ще те зашмули градушка да се жениш и раждаш, по-добре да се спести от закуски и до към 22 години да си готов с двата апартамента ...

И кое е невъзможното? Аз бях на 24, когато си купих жилището. Да панелна гарсониера, в относително краен квартал, но моя. С ипотечен кредит, спала съм на земята, събирах пари и едно по едно. Помня, че след като го взех, имах пари само за шкафче за банята Работех от първи курс в Университета. Не е като да идеш до Марс. Въпрос на желание и приоритети. Никога не съм разчитала да ме дундуркат нашите докато се омъжа и после мъжът ми да продължи.

Е, айде сега! Те ипотечните кредити нали искат и ти да имаш твой капитал? Как на 24 имаш капитал от няколко десетки хиляди?

Също така на 100 000 заем колко е месечната вноска и каква заплата се очаква да взема млад човек, че да покрие вносата, да живее, че да има и наглостта да яде?

Проста сметка. Работя от 19 годишна. На 24  вече имах хубава работа, спестен лев, и това беше преди доста години. Цените също бяха други. Не съм ходила по дискотеки и прочее, бачках, учех и пестях. За това казвам - приоритети. От майка ми не съм взела и две стотинки. Баща ми ми подари маса и столове от чам, които ползвам още. И така

От една страна адмирирам човек сам да се оправя, от друга - кога да ходи на дискотеки, ако не на млади години...

Аз ако имах малко повече акъл, на около 28-29 можеше да си купя нещо. Ама тогава въобще не разсъждавах така.

Не знам на колко години е съфорумката по-горе, но едно време можеше. И аз първото жилище нямах 25 като го купих (с кредит). Към 50 кв.м. беше, ама на сам човек какво му трябва. След това го продадох на печалба.
Допреди 10-на години можеше.
Сега вече жилищата са по-недостъпни и то дори за семейства с двама работещи на средна заплата - не сами и начинаещи в професията.
И то не само в България, а и по света на повечето места.
Затова и много млади си казват - абе я по-добре да ям и да пия и да ходя по дискотеки, пари за жилище така или иначе няма да събера. Евентуално ако ми оставят старите като се споминат, тогава.

Преди 10 години имотния пазар беше направо блага работа. 2015 имаше много хубави предложения из Младост. Аз тогава исках да си вземем по-голямо жилище и гледах. Бившият беше на стабилна работа, аз бях някакъв "маркетинг мениджър". Даже тогава махнахме ипотеката, теглихме някакви потребителски разни... Абе имаше варианти много, ама дето викат руснаците "това, което не става, за по-добро става".

Ако си говорим честно, повечето хора, които имат собствено жилище на 25 е с помощ от родител. Навремето имаше такъв навик и възможност при хората да подготвят по нещо за децата. Сега не виждам как може да стане, нито кой ще отпусне кредит на някой на 25, който все отнякъде трябва да има и лично участие, което си е сериозна сума. А и нещо свое е нещо изплатено, не е свой кредит, поне според моите представи. Сам човек да изплаща ипотека е меко казано тегавичко. Не говорим за изключенията, сигурно все някой го може, но в общия случай...

Ти пък. Ако жилището е присъдено на единия до навършване 18-годишна възраст на децата, а е 100% собственост на другия, отглежданият родител плаща наем само за себе си, за ползваната от него част от семейното жилище. За децата не плаща. Сумата на наема се определя със съдебно решение. Другият родител след това няма как да поиска още наем. Всичко се изчиства с постановеното от съда. За 2019 г. знам за собственост 50:50 между майката и бащата, съдът определи жилището  (в провинцията) за ползване от майката и двете деца, бащата нямаше право да ползва и определя условия за никаква част от жилището. На майката беше присъдено да плаща наем за по-малко от 50% от жилището, която не е нейна, тъй като приспадат и децата, за които майката не плаща наем за частта, на която не е собственик, и реално наемът ѝ беше 94 лева. И си беше относително пазарна цена, след като пазарни наеми на цяло жилище бяха по 300 лева. Разбраха се без особени проблеми, бащата и без това замина в чужбина, просто приспадаше 100 лева от издръжката.

И на практика, и на теория няма забрана, която да забранява майката да живее с друг мъж в жилището, за което плаща наем. Ако разводът е с малки деца, до 18-годишна възраст има много време. Колко от жените ще се чувстват достатъчно сигурни в дълготрайността на брака и връзките на семейни начала, при положение че са се разделили с бащата на 2-3-годишните си деца, и смело ще се юрнат да освобождават присъденото им жилище, за да заживеят при друг мъж, при положение, че след кратък период може пак да са само и с деца (старите деца, не нови), с които няма как си позволят пазарен наем за цяло жилище. А след това, ако веднъж се е отказала доброволно, е много трудно пак да се води такова дело

Плюс това може да става въпрос за локация. Възрастен мъж много по-лесно може да се премести, отколкото да сменяш училища и детски градини на децата, което невинаги е възможно или желателно. Пред варианта децата да пътуват час-два повече или мъжът,мисля, че мъжът е по-лесно. Адресът играе също така роля за прием в ДГ/училище, а и определено не всеки мъж - ерген или с деца, оставени на отглеждане при майката, живее в жилище, подходящо за семейство с деца, та жената с децата да се втурне да живее при него. А намирането на подходящо жилище също изисква време.

Аз лично, при равни условия, еквивалентни жилища и локация, бих предпочела да си остана в семейното, пък какво остава, ако са по-лоши, докато не се появи възможност за нещо по-добро. А няма как да сложиш новата връзка на стендбай, да не се виждате или да съжителствате заедно, докато не се сдобиете с ново жилище.

Но мъжете разбрахме, че такива проблеми нямат. Мъжът на авторката прави деца, но в същото време има претенции с кого да живее бившата му, която живее при родителите си, не в някакво семейно жилище.

Всъщност бабите-реститутки ощастливиха най-много внуците.