Родителски неволи

Имам генерално неразбиране на колко години ще пуснете “детето” в реалния живот, до тук знаете му подробности за оценки, искате да се чувате всеки ден… нямате ли личен живот, не го казвам с лошо. Коли, тетки, разходи, сто подробности, който иска кола, работи и си купува. Опекунството при момчета е опасно, към 40 ли ще се отдели?

До 40 се гледа от мама, после от жена му.

На 19 е късно.
Трябвало е да се започне поне на 16 със задължения, отговорности, работа, доходи  и т.н.
Ако нямате възможности, като на компанията на "детето" ще бъде трудно. И за него, и за вас
Не се опитвайте да компенсирате. Излишно е.

Не че нещо ама познавам хора дето на 19 са станали бащи. На тази възраст той вече е голям и трябва да носи сам отговорност. Като не учи и го скъсат и не може да продължи горен курс - това е негов проблем. Като само той няма кола и това му тежи - негов проблем. Пловдив не е малък град, варианти за работа има. Не сте му позволили да порасне плавно и сега му се налага да го направи рязко. До някоя друга година ще е изял шамарите от живота и ще се научи да се оправя. Явно му нямате доверие, че е достатъчно голям за да се оправя сам и затова настоявате да се чувате постоянно и съответно той ви отхвърля, защото не получава подкрепа от вас, а само контрол.

Защо да не е получил подкрепа младежа? Пратили са го в друг град да учи, от прочетеното дотук предполагам, че му плащат квартирата и таксата за университета, най-вероятно му покриват джобните и пътните... Явно младежът има различно разбиране за понятието "подкрепа". За него, изглежда, "подкрепа" означава родителите му да му осигуряват всичко, което му е необходимо, за да прави каквото си иска далеч от тях. Малка грешка в тълкуването, както се вика...

Под подкрепа визирах по-скоро ментална, а не финансова. На 19 е късно да искаш обяснения от него къде е, с кого е, какво прави и тн. Това само показва едно недоверие в него, че не може да се оправи сам. По-скоро той трябва да се чувства сигурен в себе си и да знае, че родителите му го подкрепят и вярват в него - тогава той сам ще бърза да се похвали къде е бил, какво е успял да направи и тн.

Може и да не е недоверие, а просто майката да има мания за контрол.

Не съм чела цялата тема, но малко преувеличено ми изглежда. Повечето момчета студенти имат коли и повечето са по заведения непрекъснато, това грам не означава, че имат пари. Да делите 10 човека една бутилка не е имане на пари или да караш БВМ на 20 години, масовият случай е такъв.

Да започне работа, какъв е пробемът? Има мерцедеси и бмв-та, ако толкова има желание да се прави на гъзар, по 4000 лева, че и по-малко. Стари, ама кво толкова. Ако пък е умен, може да си вземе някоя кола, за която няма да плаща ремонти като поп, но това си е до него.

Ако идеята да си студент в голям град е да бръмчиш по заведения, барове, да дрифтиш и търсиш някоя Николетка да ти кацне, докато мама ти звъни да пита ял ли си, получи ли колета и да ти прати пари… много тъжно за всички. Изпуснато е положението.”Детето” е скъсало синджира и сега е. Леле-мале.

БЪРЗ съвет да ви се обади: Спирате му парите, не само ще звънне, но и ще дойде на крака. Провеждате сериозен разговор, за предпочитане с бащата защо е изпратен там да учи. Ако не му харесва, да се оправя сам.

Бащата няма проблем с изпълненията на сина си и не драматизира. Мама е тая дето се тръшка, че не звъни "синчето" всеки ден да си говори с нея. Много пасивна агресия има от нея към младежа. Подозирам употребата в разговор и любимата фраза "ти майка нямаш ли?".
С това не казвам, че трябва да му вземат кола.
А изпълненията със спиране на издръжката може и да го доведат у дома, но може и да го тласнат в неприятна посока. Както и в скъсване на всички взаимоотношения. Аз не бих го направила, освен след много сериозни разговори. А ако си взима изпитите и минава в следващ курс не бих си и помислила да спирам издръжка, дори да си виждам детето 2 пъти годишно.

Татко Гризли, не си прав: "На 19 е късно да искаш обяснения от него къде е, с кого е, какво прави и тн. Това само показва едно недоверие в него, че не може да се оправи сам". Всъщност, показва загриженост, може би свръх тревожност на майката, което по-скоро /невинаги/ е свързано с несигурността на средата, в която живеем. Достатъчно е да погледаш новини някоя вечер!

 Моето мнение е, че мъжете и жените усещат нещата по различен начин - жените си въобразяват всички възможни опасности, мъжете реагират на реална заплаха.
Давам пример от далечното минало, когато дъщерите ми бяха в последните класове на гимназията. Бяха умерени купонджийки. Винаги съм ги чакала да се приберат, след 11 ч нервно минавайки от балкон на балкон. Таткото, спокоен, снабди голямата с първия GSM, както каза - "за спокойствието на майка ти". Същият тоя спокоен татко изпада в следната ситуация: голямата, вече 1-2 курс студентка му звъни по обед и казва, че й се е залепил някакъв непознат тип и не може да се откачи от него. Не смее да влезе в страничните улички - на 10 минути сме от голяма спирка на градския транспорт с множество магазини наоколо. По думите на малката: "Татко така изхвърча, че си сменяше тениската по стълбите!" На въпроса ми какво точно е очаквал да се случи на дъщеря му ако се забави с 5 минути, очаквайки го всред множеството хора на улицата не можах да получа адекватен отговор.
Не случайно казват:"Да не ти се случи това, което майка ти си мисли". Но наистина трябва да пораснеш, за да започнеш да правиш разлика между контрол и загриженост. Разбира се и майките трябва да се озаптяват в някакви граници.

Надявам се темата да е пързалка

От опита на майка, вече минала по този път: щом детето не се обажда, значи е добре. Особено важи за момчетата.
Да, знам, трудно е да се прекъсне навреме пъпната връв, но е жизненоважно, ако не искаме децата да я прегризват със зъби или, недай си боже, да останат вързани цял живот за мама.

Това ми напомня на виц :
Семейна двойка се карат и мъжът казва на жена си:
-Какво ми показваш часовника, ма. Майка ми навремето, календара размахваше, ти един час на проблем го прайш. "
😂 😂 😂 Дано да се разведри обстановката и майката да се успокой малко.

Аз също звъня на дъщеря си всеки ден, когато е вечерна смяна. Свършва в  12:30 през нощта, и докато се прибере в квартирата става 1:00 часа. За мое успокоение се чуваме. Така знам, че се е прибрала. През другото време не търся, ако тя иска ще ми звънне. Ако работата и беше с друго работно време, сигурно нямаше да и звъня изобщо. Не виждам нищо лошо в това една майка да се притеснява, но да не прекалява.