Парфюмни размисли и страсти - 289 тема

Аз ползвам и много обичам Nectar и Aura.Така и не тествах Intense, нямам идея защо. EDP също харесвам, но ми е по- обикновен.

Аз май съм носталгичен човек. Понякога си пускам носталгична музика.

Носталгично ми е и за реформулираните парфюми.
Аз съм на 31 и преди 10-15 години също обожавах парфюми, но на тогавашната ми възраст не можех да притежавам истински съкровища. Максимумът беше да помириша някой тестер и толкова.

Любимец ми беше ябълката на Нина Ричи, Амор Амор също. Сега не будят такива емоции в мен.

Най-най любим ми беше ange ou demon, който бях получила като някакво малко тестерче в едно списание. Толкова мечтаех да го имам, беше наистина чудовищен парфюм. Сега не е същият и не ме радва толкова.

Споменахте оригиналния Трезор и преди няколко месеца го подарих на свекърва ми. Аз имам la nuit tresor a la folie, който повече кореспондира с моята момичешка същност., заради сладостта.
Трезор го подарих на свекърва ми, защото сякаш резонира повече с нея. Има нещо много специално в този парфюм, силно женствено без да е прекалено ретро. Надушвала съм, че го ползва и наистина се радвам, че й е харесал.

Фенка съм на Трезорите. Дори и този ,който е по-старият 🫣😊. Като цяло,рядко има парфюм на Ланком ,който да не ми е харесал.Химията ни се получава 😀😂.
Повечето  стоят добре ,на моята кожа.
Сега ми напомнихте ,да си поръчам една стара  моя любов ,Midnight rose-Колко коплименти отнесох  с него ☺.Ех...😃

Определено имам сред любимците по- стари парфюми- Класик, най- старият Инсоленс в най- красивата опаковка, Органза, Чистата отрова, Долче Вита.
Но като носталгични се открояват няколко, които освен "старостта си" ми носят и определени усещания.

Ange ou Demon и при мен. Това беше първият ми 'истински' парфюм, който притежавах. Беше в 9ти клас, което със сигурност е стояло странно, но така ми заспа, че винаги го подновявам и до днес. Още помня с какъв трепет се пръсках всеки ден и по улиците непрестанно си го усещах. Бях дете, но ми отиваше някак. Днес - още повече, макар и орязан малко и по- билков, отколкто плътен, както са отбелязали горе. Четях темата и се чувствах страхотно, че и аз мириша на нещо класно и луксозно като "какичките". И си водех бележки, някои потребителки и до ден днешен пишат. Записвах си парфюми, които един ден искам да имам.

И когато придобих някаква възможност- отстрелях Poeme. Поредният възрастово неподходящ на хартия. 20- годишно момиче с такъв ретро парфюм. Но истината е,че върху моята суха пресуха кожа никога не е бил мазен и тежък. За мен това ще си остане парфюмЪТ на парфюмите. Изпръскала съм много шишета стотици и искрено се натъжих, когато разбрах, че е спрян. Освен, че винаги съм се отъждествявала ароматно с него и ми носеше усещане за красота, лекота и непреходна женственост, смятам, че е изключително майсторски направен парфюм от старата генерация. Толкова богата и разнородна пирамида, а нищо не стърчи, не боде, всичко се носи на талази от мекота и слънце. Като поема в перфектна стъпка. Когато понатрупах парфюми, никога не съм посягала към него и в последствие разколебавала. Винаги съм била в настроение. Не ми е писвал, не ми е дотягал и не искам никога да оставам без него.

Третият е London. той бе началото на любовта ми към белоцветните парфюми. Гледах списанията и шлиферите, английската елегантност и студенина и винаги си представях, че миришат точно на него. И до днес в дъждовно време посягам към него, но ми трябва определено настроение. Ако Ange ou Demon ми предизвиква вълнение, Poeme- позитивност и оптимизъм, то Бърбърито ми е минорно- носталгичен някак. Не го свързвам с негативни спомени, просто е студен парфюм и не ми пасва на всяко настроение. И облекло.

Послдният носталгичен ми е пак парфюмна бомба- класическият Opium. Вече не мога да го нося, макар и реформулиран дузина пъти, но с интерес се докоснах до малко количество пак в началото на парфюмното ми пътешествие.

Един, за който често си спомням, но така и не успях да придобия навреме - Sahara Noir. Най- красивият тамян, който някога съм пробвала. Най- секси, най- горещото и църковно едновременно усещане. Не съм открила досега нещо, което да ми хареса толкова много. Уви.
Пардон - Black Cashmere, който вече не притежавам, защото изпръсках отдавна.

Добавям, замалко да забравя- Midnight Poison. Също ненадминат и думите за излишни. А и вече се уморих.

Midnight Poison наистина е ненадмината красота и е съвсем друго поколение. Духът му е друг. Пръснах си го преди няколко седмици и усетих различна епоха направо.
Друг Poison,  за който много носталгирам, е Tendre. Такава изискана нежност и същевременно плътност, изпълненост.
Прекрасни! Но дали са добре дошли във въздушните пространства на днешния живот? Има ли място за тях? Или влизат в дисонанс с негласно установената "норма" на масите?

Моите носталгични парфюми са стари Герлени - L 'heure bleue, Samsara и Shalimar. Не ги нося вече,  но си ги пазя.

Моите носталгични са Byzance, Jacomo SIlences, Ombre Rose L'original. Samsara и Shalimar също, особено Eau de Cologne, който е супер в жега.
Вчера довърших LVEB Iris Absolu и днес  продължих в дух пудрен ирис и Дама Бианка, но тя ме подразни сериозно за първи път, и ще и дам пауза. Няма смисъл от такива изпълнения. Деликатността и се разкрива при минимално пръсване, с 4-5 плодовият акорд примесен с пудра ме вбесява, и ми идва твърде сладка.
Чудех се с какво да подобря ситуацията, извадих Drole de Rose, и за щастие ми просветна. Точно от това имам нужда сега. Зеленото начало ми напълни душата. Явно ми се носи пудрен, червилен аромат, улучих в десятката.
Не го възприемам като носталгичен, въпреки че е създаден през 1996. Прекрасна композиция. Без захар, без плодов акорд, наслада за сетивата.



Сложих и Великата Пудра Citizen Queen, любов от 2012. Защо не я нося, да ме пита човек.

Drole de Rose ми стана любопитен. Много обичам рози.

Днес съм отново обилно парфюмирана с Roses de Cloè и мисля по някое време да се пръсна с Kenzo Ikebana Mimosa да го видя как е на топло.

От старите парфюми обичам Gloria и Cinema.

Символ на носталгия за мен е Органза. Като цяло харесвам винтидж парфюми и мисля, че имат място в съвремието, добавят доза класическа елегантност.

Моите носталгични парфюми са тези, които майка ми носеше през 90те. Тя никога не е обичала бомби, тежки, сладки. Носеше Estee Lauder Pleasures, Clinique Happy, Cacharel Noa, Roma на Laura Biagiotti. Имаше и една фантастична Nina Ricci с доматени листа, по която страдам до днес:

https://www.fragrantica.com/perfume/Nina-Ricci/Les-Belles-de-Ricci-1283.html

Как решавате какъв парфюм да сложите на голямо събитие, важно за вас?

Аз съзнателно не слагам парфюми на погребения, за да не ги свързвам с тях. Само в такива случаи не слагам никакъв парфюм.

Но за щастливите поводи е трудно да се избере.

Според мен не са. Зависи и от средата, разбира се. Аз не мисля, че някой може да отрече, че една Олимпея с 3 нотки на кръст е върхово изпълнение, надминаващо много от споменатите парфюми. Което не пречи да ухае добре и на мен също да ми харесва.

Мисля, че сега нишовите са новата ниша, маркетингово изпипани и оценени на стотици левове.

Зависи какво и е точно събитието, но бих казала, че в такъв случай обикновено избирам парфюм, който ми повдига самочувствието.

Моят носталгичен е Nina на Nina Ricci. Това е първият ми истински парфюм и първият, за който получих комплимент

За бала си бях купила Venecia на Laura.
После са ми подалявали, когато бях на 20 двама човека тялото на Gaultier. Сега е напълно развален, но тогава беше страхотен.
Носталгични не са ми, но са ми първите по-скъпи парфюми.
С Chanel Chance имам хубави спомени.