Детето ми не иска да говори български!

Повечето хора говорят граматически правилно без да знаят правилата.

Моите деца също отказват да четат на български😕

Сигурна ли си? Граматиката не играе водеща роля в разговорния език.

А как пишат? Между другото, пише се ‘официАлен’.

Синът ми чете някакви смотани книги на български, които съм му забранила да чете на английски и френски, защото са изключително повърхностни и боклучави като съдържание и тотална щета като език. Другите обаче са му трудни за разбиране и затова съм на принципа ‘по-добре това, отколкото нищо’. В крайна сметка денонощието е 24 часа и има и други неща за правене освен усвояването на езици.

За мен “смотани”, “боклучави”, “повърхностни” и “тотал щета” книги няма, всички са бонус - някой, който обича да пише, споделя мисли и идеи и вероятно също обича да чете, си е направил труда да напише, издаде и дистрибутира някакъв вид знание, може и захаросано да е, но това за мен е похвално и в пъти по-добре от ютюбенето, инстаграменето и подобните визуални дистракции и телеобсесии на съвременния живот, по които младите хора са често вманиачени.

Така де - избираме по-малкото зло, което обаче не прави въпросните книги стойностни в който и да било аспект.

Според мен не е задължително да правиш достояние всичко, което ти хрумне. И определено не го намирам за похвално нито когато става въпрос за книги, нито за всякакви социални медии. Малко самоцензура е даже полезна. Но след като има предлагане, значи има и търсене.

Сигурна съм че едно дете на 8г което говори два- три езика няма представа от граматиката, която ползва.

Имам три деца, с големите се преместихме, като бяха на 10 и 4г., най-малкото е родено в чужбина. Голямата чете и пише (и говори, очевидно) без затруднения на български. Средната - не обича да чете и пише, но може, посещавала е неделно българско училище 5 години. Говори и разбира без проблем, превежда си някои неща буквално от английски и е смешно да се чуе. Като цяло простите думи са без проблем, но по-сложни, които не ползва ежедневно, често са 'преведени' или направо взети назаем от английски.

Най-малкият тръгна на английска детегледачка на 1г., вече ходи на училище. Разбира се, английският му е водещ език, но говори български добре. Има доста работи, които са "една гаща плява" (аз казах на той, вм. на него), но това ще се изчисти с времето. Важното е, че не проявява никакво смущение да говори, като не разбира някоя дума, я казвам на английски и го карам да повтори на български, полека-лека се формира по-добър речников запас. Когато се прибираме в България, речниковият му запас рязко се повишава всеки път. Отдавам го на българската реч и телевизия от всички посоки - за съжаление, не мога да си причиня бг телевизия в ежедневието. Вкъщи говорим само на български, но телевизията е изцяло на английски. Чета му книги на български понякога.
Може би е важно, но го прилагам за всички деца, още когато по-големите взеха да се опитват да ми говорят на английски - рязко оглушавам, ако не ми говорят на български. Правя изключения за непознати думи, естествено, но горе описах как процедирам с тях. Дотук - добре.

В училище (и преди това детегледачката, градината) приветстват двуезичието - без да си го причиняват в ежедневието, разбира се, но научават 1-2 думи, за да му е драго на детето и родителя, понякога питат детето да им каже как е това или онова, после повтарят грешно, докато детето се смее и т.н., дребни насърчения. На средната, която тръгна в подготвителна група в училище, без да говори английски, бяха намерили книги с приказки на английски и български - не ни бяха полезни, но беше много приятно, че полагат усилие. С охота приемат идеи за разказване или даже честване на български традиции, като сурвачки, мартеници и пр. Това насърчава и детето да се чувства добре с идентичността си, но очевидно двигателят са родителите, ако те не кажат на училището за тези неща и да предоставят възможност да се научи нещо ново, няма как да стане.

Като цяло, на 6г. ще е трудно да проговори на български, но реално няма причина да не успеете - детето има пасивен речников запас и вероятно не е малък. Можете да въведете неща като, тя да ви говори на немски, вие да отговаряте на български, да ѝ казвате новите думи "това знаеш ли как е на български?", както някой предложи, идеята за таен език на семейството. Ще ѝ е като втори език, по-слаб от немския, но какво от това.

Кои са боклучавите книги, дето ги има на толкова езици? Стана ми интересно.

"Дневникът на един дръндьо"(Diary of a Wimpy Kid) четеше моето дете като беше на 8. Бестселър на Ню Йорк Таймс 😂😁. Предполагам книги от този сорт. И аз като Нединка му ги купувах само и само да чете. А той четеше по една книга на седмица. (поредица е) 🙄

Точно тази имам предвид. Както и една за една къща на дърво с различен брой етажи.  Тази с къщата е по-малоумна дори от Дръндьото. Ама купувам де, к’во да правя?!

Все пак са деца, страхотно е, че четат, пък дори и да не е Достоевски или “Теория на Относителността”.

Ние по-скоро да внимаваме, с езика, който използваме, защото все пак децата се учат от нас.

Не очаквам, но между Достоевски и Дръндьото има доста други неща. Не е необходимо да се обиждате - аз говоря за книгите, не за вас. Но ако съм ви обидила, извинявам се.

Спирам да спамя темата. Който каквото иска да чете - има за всякакви вкусове.

Моят син харесваше тази поредица, защото имало "глупостни" думи. 😁 Много му беше забавно и се смееше много с тези книги. Поредица специално е преведена на много езици, дори китайски, японски. Не казвам, че трябва да четат Достоевски, но нещо по-поучително, по-образователно. Но от друга страна, коя съм аз, че да съдя избора на другите, като аз чета любовни романи 😁. Е, някои ги зарязвам, когато са голяма боза! 😋

Аз чета само нехудожествена и техническа литература, може би затова разни, нека ги нарека нетехнически квалификации, несъзнателно ме дразнят, затова се включих.

И аз страдам от желанието за образователност, поучителност и незагуба на време, но мисля че децата прекалено се впрягат в разни калъпи от родителите за полезност. Много се впечатлявам от хора, избрали да забодат поглед в книга, а не телефон. Много малко останаха, само че.

Така се започва, после се надгражда. На никой не му е помогнало да учи пълен/кратък член и запетаи. Да не говорим, че тези, дето българският им е матерен език не ги знаят тия неща.
Моя син изобщо не пожела да чете Дръндьото, директно започна с Пърси Джаксън. Но моите ходеха на бг училище, а аз внезапно оглушавах и не разбирах, ако ми говорят на немски.

И ние преживяваме подобен период, но при нас според мен е психологическо. Имам двама сина на 6 и на 4. И двамата са раждани в България и двамата са гледани с три езика. Баткото до почти 3 беше с водещ български език, като съм му чела и съм му намилала нонстоп български. Дори след година живот в Германия водещият му беше български Към 5 нещата почнаха да се променят и започна лека полека да отказва да говори български, въпреки, че посещаваше и той неделно училище от втора група. С малкия почти не се бях занимавала по такъв интензивен начин както с баткото и почти не знаеше български. Миналата година се прибрахме за една академична година в България и изкарахме прекрасно и двете деца много дръпнаха с българския, особено големият. Малкото още говори с немска граматика. Но сега се прибрахме в Германия и след два месеца в Германия баткото категорично отказва да говори български особено пред хора, искал да говори български в България. Срам ли го е не знам. Иначе няма акцент и говори даже със софийски жаргон и произношение (за моя гордост). Малкото, което е с много по-слаб български от батко си, постоянно говори с мен на български и няма против.
Преди два дена баткото ми ревна, че не искал АЗ ДА ГОВОРЯ БЪЛГАРСКИ пред неговото приятелче, а само на немски. Не знам, дразнят ли го в детската градина, какво му става...допреди няколко месеца обожаваше България и твърдеше, че е само българче, въпреки,ч е ние постоянно обясняваме, че са деца на две култури с два езика и две народности. Много се вживяваше и в Левски и в Ботев и във всичко, което ги учеха по програма в предучилищния клас. Сега такава метаморфоза.  Аз много кова с българския, но се изморявам при отпор, иначе детето ми чете и на двата езика, но сега малко повече натискаме с немския да чете, защото ще почваме първи клас и искам всичко да си знае )) Но и на български чете прилично, аз също много им чета, показвам страшно много картинки, като се разхождаме нонстоп задавам въпроси на български, баткото ми отговаря само на немски. Даже преди два-три дена ми рева защо съм го родила в България. Думи нямам колко боли такова нещо и нямам представа защо така.
Но истината е, че аз винаги съм полагала големи усилия за връзката на децата ми с България и с българските роднини, три от 6 години детето ми е живяло в България. Въпреки това, насила няма как да стане. Това е истината. Ще продължа да им говоря, да им чета, да ходим в България, но каквото стане. От това допълнително  ме боли, защото големият ми син е роден при много специфични обстоятелства, много трагични за моето семейство, носи българско име и тн....Да не говорим, че точно той много прилича на мен физически (а аз съм си мн типична балканка като фенотип). Малкият ми син пък е физически копие на татко си (демек мега немче), но пък си шпреха на български с голям ентусиазъм. Та каквото детето усети с душата си и към каквото има афинитет, няма как да ги насилим. Може пък да му е трудно да превключва езиците, не знам.  Покрай тази фаза на сина ми, мъжът ми се опитва и той да включва български милият белким баткото престане да се прави.
Но аз ще продължавам да кова ) поне пасивно да го знае езика, а вече при ходенето в България ще дърпа, няма как.
Баткото ми, според мен, страшно се влияе от децата около себе си...а аз почти нямам българи в средата си в Германия, това може би би било някакво решение.