Как да постъпвам

 Ох и аз водя една епична битка с едно-раче осмокраче , напълно съм съгласна с правилата, който си описала.
 Не е приятно и понякога човек се чувства, като абсолютен Цербер, особено когато на среща седи една драматична натура , но това е положението, никой не е казал, че майчинството е цветя и рози.
  В тази връзка се сещам една тактика, която прилагам-изборът.Много съм се смяла един път с Момчил, драска нашия по стените с един фуомастер(ох, май не се пише така) и аз му казвам
-Избирай или спираш да драскаш,или отиваш в стаята наказан.
Нашия спира за момент замисля се и вика
-Я пак, какво предлагаш?

Има една китайска приказка за двама млади родители, които чули за един много умен и добър учител - та отишли те при него с въпроса от кога да започнат да възпитават детето си. Учителя ги попитал на колко е детето и те казали - на 7 дни... Той им отговорил, че вече са закъснели.

Аз съм за типа възпитание - казвам ти 3 пъти, а поасле играе шамара. Това разбира се от възраст където схващат какво е повече от едно    а и бързо учат да броят до три    

Твърдо вярвам в това в което вярват и психолозите - че първите години възпитанието всъщност е добра дресировка - знаеш как се дресира - с добро, но и с голяма доза строгост, а когато трябва и шамарче  

Успех! На мен ми предстои да пробвам своите "добри" теории на практика в скоро време върху малкото скорпи Дани  

Определено от време на време трябва да се намеси Макаренко, но само тогава, когато е наистина нещо много сериозно. Моят, на две години е, вече се е научил само като го погледна сериозно и кажа не да спира с заниманието си, което често направо е безумно. Ако не тупа-лупа малко и така. Не е възможно обаче да изискваме от едно дете послушание, то си нормално да лудуват и бели да правят, живи и здрави да са , палави и малко непослушни.

Виж zа Шамарчето мога да поспоря, че не постига друг реzултат освен да подложиШ на страх малкото човече а с страх нен се въzпитава а с много любов и ТъРПЕНИЕ
А сега се боря с един Телец на 20 месеца, който от сега се опиотва да си покаzва рогцата, ама аz вече въоръжена с пила . И много любов и търпение

Debelanata

Благодаря за полезните съвети Голяма 4аст от това,което си писала и ние си го спазваме.Имам впредвит за спането,храненето и и изобщо режима.Там церемонии няма,безкомпромистна съм,като е на масата седи докато не се нахрани,ако става от масата и иска да си играе аз просто вдигам 4инията дори и да не се е нахранила,преди се сърдеше,но видя 4е номерата й не вървят и сега си седи докато не се нахрани.
Със спането е същото,като взимам пижамата си знае,4е е време за сън,на обяд си ляга 13.30 а ве4ерв 20.30 и там съм бескомпромистна,но през деня ме прави хахава

   Горе долу по същия начин реагирам и аз. Вярно е, че периода на първия пубертет е ужасен, но се изживява. Не очаквай обаче детето само да започне да слуша. Важно е да създадеш някакви правила и да ги спазваш стриктно. Поговори и с домашните, които се месят и не правят добро на детето.
Иначе за тръшкането на земята, големия не ми го е играл този номер, но напоследък малкия ги прави - ляга и тропа с ръце и крака и се въргаля като прасе    в такива моменти го оставям сам, не му обръщам внимание докато не започне да се държи приемливо.
Успех

МАМИ благодаря ви за полезните съвети,много ми помогнахте

Пробвай да я дадеш на градина. Там ще си намери майстора.  

     Дете с характер Оба4е внимавай,4е както е тръгнало.....после ще ти е по трудно Успех в на4инанието

Да ще я пусна,но 4ак от септември месец

Magimom, кога е родена малката? Щото аз си има в къщи едно скорпи родено на 8.11.2002 г., май горе-долу около вас, ако не и на датата.   И при нас е така. Когато съм на нейната - няма проблеми, ама само да кажа нещо напротив... ще ме изяде с парцалите. Сякаш не тя, а аз съм детето.
И аз се опитвам да съм твърда, ама то голям инат, бе - ужас. Ни с добро, ни с лошо.
Една приятелка ми каза една хитринка, която пробвах, но от онзи ден и тя не върви вече.  Та хитринката е следната - когато започне много да се тръшка и инати, започвам да викам:
- Бубе, Бубе, къде си доброто ми дете? Тя идва при мен да се гушка, апък аз се правя, че я няма и пак я търся. И така стигаме до решението че тя е доброто дете и няма да се глези вече.
Обаче онзи ден като го приложих този метод и тя се тръшна по очи на килима и ревна. На мен ми дожаля и започнах да я викам при мен, ама не, лежи и реве. Ей голям инат, голяма работа.
И като се лепне за компютъра:
-Искам Ла-ла, искам Шрек, пусни ми играчките и песничките.... Ама то може ли цял ден на компютъра да се виси? И накрая пак с рев и закани се сатва от него. Незнам, незнам голям зор е!
 

Забравих да пиша че проявата на характера започна от раждането - рев, та рев. "Искам на мен да се обръща внимание!"
А и вече ходи на ясла. Сутрин отива с уговорката, че аз на работа няма да ходя. Праща ме за бонбони или за солети И само да си позволя да не купя нещото... Вкривява се и край, цялата вечер е минала в сръдни и ревове...

чакайте и аз да се присъединя към вас.
Ади е родена на 2.09.2002г както си личи от подписа.
Тя е доста упорита в някои нейни желания, от моя страна се изисква много воля и търпение.....но аз се държа с нея доста строго (живеем самостоятелно с мъжа ми, но винаги когато ми е налага да свърша нещо без нея, оставям Ади на баба си, която живее един етаж над нас). Аз лично не бих могла да търпя някой около себе си да ми казва "как и по какъв начин" да си възпитавам детето, би ми било много досадно. Но ето, че в някои ситуации се налага да се съжителства с роднини, няма как....мен лично това би ме изнервило доста.

Та, за моята Дева - как да ви кажа, може би понякога съм прекалено строга, не знам, ....но също така мисля и за времето когато , ако сега изпусна нещата - един ден колкото и банално да звучи, може тя командва парада, и понеже не искам това да се случи в никакъв случай, от самото и раждане има режим на спане и храна (нещо изключително важно за мен).
друго нещо важно за мен: всекидневно излизане навън в НДК (това ни е най-близкото място), ама всекидневно, нито ден без излизане, независимо от времето, вече не ползваме количка, и за мен едно излизане на студа сега особено действа чудесно на детето - после спи чудесно, спокойна е, и точно този режим на спане и храна я прави спокойна, защото знае кое след кое следва (това се опитвам да втълпя тук на по-скорошните майчета), въпреки, че не ме разбират доста често, но точно този изграден режим много улеснява нещата (поне при нас).
детето е спокойно когато знае кое след кое следва на еднакво повтарящи си ддействия (това е абсолютна истина и не съм я измислила аз, само съм го прилложила на практика и...работи).

През седмицата е само с мен (от септ. тръгва на детска градина) и виждам една съществена промяна в събота и неделя когато и баща и си е вкъщи и не е на работа - режимът пак го спазвам, но една по-лигава, по- не слуша........нормално е, баща и естествено повече и играе по нейната.......

но мисълта ми е, че режимът е една същетвена част от възпитанието на 2 год дете.

На 06.11.2002г.

Защо ли няма училища за родители? Или пък има?
В много случаи съм се питала правилно ли постъпвам. И мойта хубавица си има режим, сън, хранене, разходка, както си трябва всеки ден без изключение. Но все по-често ми казва"Не иска да излизам, ще гледам филм"   "Ама седни на стола, пък аз ще седна на коленете ти, иначе ще рева.." Та такива ми ти работи. Докато не ме хванат "Карастанчовите"=лудите...