Мъжът ми ме напуска

Добре, де! Как така един ден мъжът решава, че не иска да е баща и кеф ти апартамент, кеф ти живот на ерген, а семейството - кучета го яли. Кой съд би разрешил такова нещо?

Оххх много ясно, че никой не се жени с мисъл за развод, НО е рационално да сме подготвени в случай на такъв, особено ако имаме дете!!! Това е отговорност и сме длъжни като майки да мислим първо за детето си и после чак да вярваме сляпо на някакъв си, дето може утре да започне да изневрява, да тормози, да изкрейзи, да затъне в дългове, да се алкохолизира и прочее красоти. Живота е дълъг и не знаеш какво те очаква. Не е зле да има малко критична мисъл, а не с пеперудите напред и лайф из лайф. Щото вижда се какво става, нали...Ами има си това.право. всеки човек има правото да реши дали да бъде с даден човек или не. Вече дали ще поеме отговорност за детето си, е показател за неговото достойнство и какъв човек е. Ама това не може да с епромени, а само да се действа спрямо това.

Няма съд който да накара един мъж да бъде баща.
Не иска ли да е баща, няма да бъде.
Пък ако ще да му присъдят издръжка.
Той ще плаща.
Но пак може да не бъде баща.

Имах колежка преди години с две деца.
Мъжът и я напусна, защото му писнало от нея, от децата. Искал спокойствие. Било му шумно вкъщи.
Давал присъдената издръжка, но не виждал децата си. В началото ги взимал, но той не можел да ги гледа.
И се отказал.

Е,  как ще е взимала 1600 лева н-години. Твоята заплата  преди 5 години като днешната ли е била?

Защо трябва да си тръгва мъжа от апартамента на майка си? И авторката да живее там? За мен е нагло това. Като се омъжва една жена трябва да е в състояние да се грижи за себе си и детето си, ако мъжът абдикира. Много ми е противно това консуматорско мислене. За изневярата: никой не е собственост на партньора си. Ако не можеш да приемеш изневярата се разделяш. Не седиш и не мишуваш . Хващаш се на работа и изкарваш повече.

Лично аз не бих останала в чужд апартамент, но да речем, че поне в началото бих го разбрала. Докато си стъпят на краката.
Никога няма да се чувствам като в дома си при такива обстоятелства.

А и ако срещна нов човек в някакъв момент, какво, ще го каня в жилището на бившият си ли, наследено от майка му?

Ох, ами ако нямаш къде да отидеш?
Аз пък бих останала ако съм на нейно място.
И ако след време срещне нов човек, защо да не го кане. Нали ще бъде разведена.
Да не би да дължи нещо на мунчо, който изневерявал, че и обиждал.

Защото имам някакво достойнство, затова не бих останала, затова не бих канила и други мъже на място, което не е моето.

Винаги има къде да се отиде, авторката едва ли от улицата са я прибрали. В повечето случаи е както тя казва "има къде, ама не искам там". Еми... нещата се променят и искаш/не искаш ще трябва да приемеш временно да направиш компромис с комфорта. Но поне достойнството да запазиш.

като стигне до нов мъж, ще ходи у тях, няма да го кани на гости...
да няма някой нескопосан квартирант да приютява...
много сте черногледи значи..

А и както една дама беше написала: апартамента е наследство от свекървата …. Значи някаква част се полага и на дядото
Ако е така, как тя ще остане с детето там? Ако да кажем половината е на дядото смисъл свекъра

А мъжът за какво трябва да мисли?

ех, зор да я изгоните от този апартамент..
проверка в имотния регистър направихте ли?

Мда, на това се вика на кьоравия едното око да искаш да извадиш. Завидяха някъде измежду дебеланата, злетачката и аборта на заплатата на мъжлето. Евала.

И каква ще е тази връзка, в която хората дори не може спокойно да си прекарват времето където искат, в дома си?

О, да! Много е яко да си горда! Само ако не си и гладна, че някак блясъкът става по друг. В семейното жилище остава детето. Не майката, не новият ѝ, бъдещ  приятел - детето. Родителят, който поема грижите за детето, живее там с него. Просто е: отглежда детето - живее с него в семейното жилище, не го отглежда - търси други варианти за подслон. Това важи и в случая, че имотът е на жената, но мъжът отглежда детето. Дамата, дори и да плаща наем, ще ѝ е вероятно по-евтино да живее в семейното жилище. Но освен това говорим за стреса на детето от промяна в семейната конфигурация, че и промяна на дома не само като конкретно жилище, а и вероятно като квартал.
Грешка ще е да се откажете от възможността да живеете в познатото жилище. Ако имате семейна кола и друго общо имущество - не го дарявайте от криворазбрана гордост. Гордостта не стои добре в хладилника и не можеш да я намажеш върху хляба. Защитете си достойнството и не попилявайте с лека ръка резултатите от вашият ежедневен труд за тези 5 или 10 години. Да, той е изкарвал повече пари, но вие сте влагала време, сили и средства, за да имате уютен дом, да е сготвено, изпрано, почистено, детето да е нахранено, гледано, възпитавано и т.н. Всеки ден допълнителни  4-6-8 часа труд добавени към трудовата ви дейност. Дори и да ви изглежда, че това са неща, които не ви тежат и ги правите с удоволствие, не ги омаловажавайте като разход на време и усилия. Това е като да кажеш, че ако мъжът си харесва работата и получава от нея удовлетворение, то тя значи не му струва нищо и може да не взима заплата за нея. Гордейте се с нещата, в които сте вложили години. Другото е детска реакция, цупене и тропане с краче, а вие не можете да си го позволите. Мислете, как да подсигурите детето по-добре.