Мъжът ми ме напуска

Мъж, който е абдикирал от детето си, никакъв мъж не е. Плужек.

Мъжът не е лош, защото е разлюбил половинката си, а заради начина, по който се е държал с нея и детето си. А то даже не е разлюбване неговото, а бягство от отговорност.

В темата има доста интересни предложения от хора явно непознаващи законите в България. За това ще посъветвам авторката да се събере и да отива ако може още утре  при адвокат. Няма какво да  говори преди това с мъжа си, само да нагнетят обстановката или да го плаши с неща които няма как да станат. Да и разясни адвоката ситуацията, да обсъдят стратегията и да действат. Намерете начин да се споразумеете, развод по вина е кофти работа.
Знам че боли, да си предаден от уж най- близкият, а и страхът да останеш сам родител на толкова малко дете. Но точно заради детето, трябва да се погрижиш за него  и неговите интереси. Децата имат разходи и те ще стават все повече. Множеството бащи се развеждат и с децата заедно с майката, така че се подготви. Не напускай семейното жилище, тези дето им е под достойнството да останат там  ще дойдат ли да ти платят наема?
Ами ако останеш без работа? Ако детето се разболее? Ако хазяина реши че иска да напуснеш спешно, как се търси квартира с малко дете ? Не че не  може, ама защо да е много трудно, то трудно ще е и без това.
Да наем се плаща, ако не се споразумеете да останеш без пари, но само за теб. Не и за дето. Така че ще е по- нисък от това да си на квартира. Искай прилична издръжка,не се съгласявай на минимална, няма как да да го накараш да препише имота на детето. Освен ако не е решил сам. А той явно не е. Не се връзвай на идеите за споделено родителство. Аз много уважавам идеята, но тя е само за бащи които искат да отглеждат децата си. В твоя случай, ще се откажеш от издръжка и какво! той като не дойде да го вземе на улицата ли ще го оставиш? Няма закон с който можеш да го принудиш да е баща. Той сега е добър, обичал те бил ама искал спокойствие от вас- чета го, има друга, ама искам сама да се изнесеш за да мога да се оплаквам че си ми взела детето и  ако може да си отстъпчива че да се размина с по- малко. Той вероятно отдавна се е консултирал с адвокат. Мъж с такива доходи няма как да не е проучил нещата.
Вземи пълномощни за пред институциите.
И не забравяй, и това ще мине...

Надали ще препише апартамента На детето и надали ще я остави без наем вътре … поне така предполагам

Детето така или иначе ще наследи родителите си някой ден. Овъркил е да го натиска и за това. Най-вероятно ще си развалят още повече отношенията и ще си остане на минималното, което го задължава закона.

Тъй де, на сърцето кой може да заповяда, никой.
Но, тук не е така.
Главния герой е лайно дето иска да си е самичко в апартамента, без досадната жена, досадното дете и да си води любовницата.
Плюс и обижда жената, която му е родила дете + и му е прислугвала.
Ми престъпник е.

Е, вие се изхвърлихте, апартаментът да приписва. Аз съм съгласна, че трябва да се положат най-адекватните грижи за детето и да се гледа всичко да е в негова полза, но на 18 вече прекрачваш прага на възрастните и никой не е длъжен да ти завещава каквото и да е.

Това пък защо се смята че ще наследи имоти или пари? Аз съм над 50 и знам много дето нищо не дочакаха. Втората жена ще вземе, нейните деца ще делят от останалото. Я остане нещо, я не. А го има и момента с приписвания, доглеждания, продажби....
Има минимум за издръжка, но няма максимум. Въпросът е какви нужди ще доказва и какви негови доходи.
Мисля той също ще бърза да се приключи,  може и да е по- отстъпчив. Едва ли му се развежда по исков ред. Е, апартамента няма да препише.
Но почнат ли циркове, обвинения... става грозно. А те отношенията ще се развалят, няма как в тази ситуация.
За това към развод не се подхожда емоционално / макар че това звучи като черен хумор/

Ако авторката е умна, ще гледа да вземе максималното за себе си и детето си, няма да го удря на емоция и его.

Защото обикновено така се случват нещата за повечето хора, а и животът е пред него (детето). Няма да остане на улицата.

Майката има право да иска най-доброто за детето си - да останат да живеят там до 18г, да иска по-голяма месечна издръжка, но тези съвети да кара мъжът да преписва апартамента, вече отиват далеч от очаквания, които могат да бъдат определени като реалистични.

През злоба няма да постигне нищо, сега трябва да е по-умна и да запази добри отношения с този човек.

Аз пък не мисля, че е честно това с оставането в апартамента. Че той си е негова собственост! Ами ако реши да го продаде?? Има това право.
Авторката е трябвало да си събира нейната си заплата /нали много изкарвал мъжа й, да му е харчела неговата/ и до сега щеше да си е събрала. Я сметнете 1600 по 12 месеца по н-години.... И хич нямаше да й пука за чуждия апартамент. Да е мислила и да се е подсигурила. Това е задължение на всяка жена, която решава да има дете - да си помисли може ли да го гледа сама ако бащата се окаже негоден.

Доколкото разбрах тя ще трябва да плаща наем … не вярвам да се съгласи еи така

Ако детето ще остане при майката, напълно редно ми се струва майката и детето да останат в апартамента на бащата. Не стига, че този индивид иска да се прави на свободен ерген, без дете на главата му, ами и да изхвърли бившата си и детето им на улицата. Никак не е честно.

Викаш като се е събирала с този е трябвало да си заделя заплата да има като се разведе.

Че кой се жени с мисъл за развод бре.
И ти как така реши, че авторката би могла да спестява тези 1600 лв.
Мислиш ли, че този мъж с лека ръка ей така ще се съгласи той да плаща всичко, а тя да си бачка и спестява.
Изумявам се какви ги пишете и измисляте. Направо фантастика.

В такива ситуации трудно се запазва спокойствие и хладнокръвие. Консултацията с адвокат е задължителна, след това ако успее да инициира спокоен разговор с набелязани точки относно споразумението съгласувано с адвокат ще бъде добре. От прочетеното до тук става ясно, че мъжът не иска дълъг развод и може би, би бил по-склонен на компромиси. Всъщност и двете страни би трябвало да са готови на компромиси и да са решили предварително  с кое може да направят такъв.
Аз останах с впечатление, че бащата се отказва от дете си, т.е. иска да няма ангажименти към него, след развода. В противен случай би предложил споделено родителство. Това отношение към детето ме кара да мисля, че няма лесно да се съгласи да остави майката и детето в апартамента си. Ако апартамента е наследство на мъжът от майка му, то една част най-вероятно е на  баща му.  Имам позната, която остана в апартамента с детето ,но той беше наследствен на мъжа и сестра му и в един момент сестрата се нанесе в апартамента, защото половина е нейна. Това принуди позната ми да се изнесе, защото две домакинства в една кухня трудно се получават.