От как загледах корейски сериали, вкусът ми претърпя неочаквани промени. Преди като гледах турските, водеща ми беше историята и можех да гледам някоя страшна драма с 2 пълни дървета в главната роля (давала съм за пример в тоя смисъл Мелодията на сърцето, месеци след финала му не можех да гледам друго, уби ме тая история, но турците вече не правят такива, а после бях на ей толкова да зарежа нашите любимци преди финала, заради глупостите в сценария) Рози и еднорози и всякакъв тип лигня не обичах, пък сега не мога без тях, но пък и корейците много му разбират на жанра. Сега май гледам ако ми харесват чисто физически главните мъже, няма значение в какво играят, таланти-маланти им ги брроя после Тоест няма нищо като задължително условие, хване ли ме- гледам. Също така нищо не отхвърлям категорично, дажже Минчо гледах 3 пъти, ако някой нов сюжет с него ми хареса, пак ще го гледам.
Вярно стана интересно в края на 6-та серия, а 7-ма беше страхотна. ГГ са го направили страхотен айдъл.