Прочетох историята, отвратителна е, не по малко покъртителна от изгорелите деца,оставени от родителите си по много уважителни причини(да отида до кръчмата, съседката , магазина за 2-3 часа), сами с горяща печка, случаите не са един и два, не искам да ги броя, не мога да ги броя..., резултат никакъв в нашата страна.
Това не променя мнението ми, против смъртното наказание съм, не смятам, че някой, който причини такова нещо заслужава да умре, заслужава единствено да разбере какво е направил, а за това трябва време, а не смърт.
Целта на наказанията е превенция от бъдещи нарушения, а не игра с човешкия живот. Не може една присъда да определя кой заслужава да живее или не, на базата, че някой е преценил, че нечий живот не заслужава и е убил, получава се абсурд. От една страна съдът постановява ти не можеш да решиш, кой до живее и кой не, защото всеки има правото на живот, но от друга страна казва, аз мога да реша кой да живее и кой не, без да му дам правото да си осъзнае грешката или да призная, че може и аз да греша.
Колко от вас са склонни да вземат толкаво абсолютни решения за чуждия живот, да кажат да умре, а кой ще дръпне шалтера и всичко да приключи, а горкото дете с какво е възмездено, то остава жертва на обстоятелствата, като напротив, точно това е проблемът, че бащата не е разбирал, какво е причинявал на дъщеря си и все пак трябва да проумее, че това го е причинил той със собствените си действия и дори да умре, действията му нямат да бъдат оправдани.
Това не променя мнението ми, против смъртното наказание съм, не смятам, че някой, който причини такова нещо заслужава да умре, заслужава единствено да разбере какво е направил, а за това трябва време, а не смърт.
Целта на наказанията е превенция от бъдещи нарушения, а не игра с човешкия живот. Не може една присъда да определя кой заслужава да живее или не, на базата, че някой е преценил, че нечий живот не заслужава и е убил, получава се абсурд. От една страна съдът постановява ти не можеш да решиш, кой до живее и кой не, защото всеки има правото на живот, но от друга страна казва, аз мога да реша кой да живее и кой не, без да му дам правото да си осъзнае грешката или да призная, че може и аз да греша.
Колко от вас са склонни да вземат толкаво абсолютни решения за чуждия живот, да кажат да умре, а кой ще дръпне шалтера и всичко да приключи, а горкото дете с какво е възмездено, то остава жертва на обстоятелствата, като напротив, точно това е проблемът, че бащата не е разбирал, какво е причинявал на дъщеря си и все пак трябва да проумее, че това го е причинил той със собствените си действия и дори да умре, действията му нямат да бъдат оправдани.
. Но като се замисля е пълно с подобни навсякъде (онази дето си преби децата не е по-различна). В такива случаи и аз започвам да накланям везните в полза на смъртното наказание. По възможност да е по същия начин по който са малтретирали. 
