Семейни констелации, Тета Хилинг, Хипноза,Боуен Терапия,Родова терапия, Регресия, Рейки и производни

Серотониновите АД действат отслабващо. А пък ако знаеш АБ какви бели правят на чревния тракт, пък как добре повлияват гъбичните инфекции... ама хората ги пият, защото са на зор. Ти явно не си.

Не ми се е налагало до сега да пия много хапчета.  Може и затова да не съм им фен и да предпочитам алтернативната медицина.
Не съм запозната с антидепресантите, просто повече негативи съм чула за тях отколкото позитиви. А и няма как да знам този, който ми изписват какъв е и дали моя организъм ще го приеме добре.
Съгласих се на нещо безобидно и пих жълт кантарион, но не усетих ефект. Сега пия ашваганда.
Съгласна съм да пия някакви безобидни неща.
 Не могат да се сравняват гъбички и психични проблеми. За гъбички ще пиеш седмица антибиотик,  а антидепресант месеци наред, че някои и години.

Твоят случай е по скоро за анти-анксиолитици. А как ще бъдат приети от организма ти е работа на терапевта ти. Дори и да има период от напасване. То и с контрацепцията е така.
При страданието, което описваш е чудно, че поне не си пробвала.
А, и гъбичките не се лекуват с антибиотик, а се придезвикват от него

Клиничният психолог по-добър ли е от психотерапевта?
Май не съм пила такива.

Есме е права, че не съм оформила темата добре.
Като цяло тя беше за същността на тези практики, а не моите проблеми, но нищо може и да ми бъдете полезни със съвети.

Морковелке, а как си почиваш? Спорт, време сред природата, някакво творческо хоби?

Не спортувам, не мога да се наканя да започна да правя упражнения. А като започна макс седмици и пак ги зарязвам. Йогата ми е интересна, но пак все си намирам някакво оправдание, че да започна да ходя. Търся си дружки само.

Обаче много ходя, когато имам възможност разбира се, същото се отнася и за разходките сред природата.
Рисувам от тези картини с номера,  понякога изработвам нещо с ръце, започнах да отгледам цветя и зеленчуци от семенца. Повече вече чета из форуми и групи във фейсбук отколкото книги. Та това е, което ми хрумва на първо време.

За страха от шофирането - взех книжка и 10 години не се качих да карам от паника. Е да, ама се наложи, нямаше как след 10 години. Записах опреснителни в 9 ти месец бременна... Инструкторът ме свали от страх да не ми изтекат водите в  колата. След Няколко месеца живеех далеко и освен кола нямаше къде да водя бебето на разходка. Та 2 седмици всеки ден минавах самичка 100 метра с колата докато мине сърцебиенето. После си набелязвах лесни дестинации, прав път, без леви завои и без много коли.... За два месеца паниката мина!
За антидепресантите, също параноя, но идва един момент, където ти е толкова зле, че не те интересува параноята. Като видиш, че не е твоето сменяш, спираш и така. Те също ми бяха предизвикателство.
Сами не си ли поставите път за изкачване, да надскочите себе си..... Винаги ще се намери кой да ви вземе парите и да ви убеди, че е полезен. Супер лесни са парите на гърба на болката, страховете и надеждата на хората.

Аз също щях да дам подобен съвет за шофирамето. Много исках да шофирам, но трудно се научих. Когато все пак взех книжка, баща ми веднага ме отряза с въпроса, наистина ли си въобразявам, че мога да карам кола. 1-2 пъти след дълги молби ми даде да карам неговата кола, като седеше, караше се с мен непрекъснато и дебнеше момента, в който нещо ще сгреша, за да ми каже, че нищо не мога и да ме махни от шофьорските мясго. Накрая с мои пари си купих кола и започнах да карам по малко из квартала по време, когато няма голямо движение., Постепенно започнах да разширявам периметъра и така, докато започнах да си карам спокойно. Допълнителен стимул ми беше, че си представях колко по-бавно и трудно ще стигна някъде в ГТ и се мятах в колата.

Стана дума за шофирането и страха.

Разказаното от Poni69 е красноречив пример как друг може да предизвика неувереност у теб, несигурност и оттам тревожност.
И как сам с желание и постоянство можеш да постигнеш това, което иначе, с чужда помощ и окуражаване, щеше да постигнеш много по-лесно и бързо.

Ако накачим на веригата шофиране/работа/изпити/лични проблеми, и във всяка от изброените някой създава у вас несигурност и неувереност, тревожността е в кърпа вързана.
Оттам дали един лекар ще предпише успокоителни, антидепресанти или друго, или пък човек ще се хвани като удавник за някакви семинари, курсове, терапии срещу заплащане, малка е разликата..
Човекът ще се отдалечи от един хубав, безплатен, положителен и удоволетворяващ резултат - като този на Pony69.

Апропо, колко часа практическо шофиране в Бг сега влиза в платения пакет за шофьорски курс?

Хора, страха преминава през тялото на всеки човек по различен начин. Няма как да се обобщава само, защото вие сте успели да започнете да шофирате, че аз, Ленчето и Пенчето също ще можем.
По горе някой каза, че от страх припада. Представяте ли си я тази ситуация зад волана?
32 часа май е кормуването не помня вече

Това, което се опитвам да обясня е да елиминираш повечето стресиращи фактори като интензивно движение, непознат маршрут и подобни и да се опиташ да шофираш във възможно най-безопасната среда и постепенно да преодолееш страха си. Ако имаш кола иди с някого, ако искаш на някоя поляна, ако искаш на полигон, или на някое спокойно празно място. Не бих ти препоръчала да караш по улиците без документ за управление, защото срещата с КАТ ще те стресира допълнително. Като се почувстваш достатъчно уверена, отиди пак на курс, вземи допълнителни часове и тогава мисли за изпит.

Страхът от шофиране е дребно парченце от пъзела. Авторката страда от безсъние, паник атаки...едва ли е тръгнала по психолози само заради шофирането. Но понеже споделя на час по-лъжичка какви - губи се цялостната картинка какви са й проблемите и какво я е повело по пътя на търсенето на помощ

По онова време едно ниво струваше около 500-600 лв. Но беше отдавна. Сега може да са скочили цените. Мен ме инциира близка позната на символична цена. Но както и се очакваше, може би заради това, че не платих една чанта с пари, се отнесох несериозно.

Не струва 2-3 хиляди лева. Аз съм инициирана за доста по-малко пари, но не съм изкарала мастърското ниво, което ми дава право аз да инициирам. То май е по-скъпичкото. Може би сумарно събрани всички нива да доближават 2000 лева, но и в това се съмнявам.
Курс за грим струва повече.

Определено. Това на час по лъжичка също разконцентрира вниманието на съфорумците, какво да й се каже, което евентуално да е от полза.

Паник атаки, безсъние и страха при шофиране са 3 различни неща. Ако някой ги сложи под един знаменател и търси изход в някаква терапия за хиляди левове, според мен не е хванал точния път.

Паник атаките са неприятно нещо, но те не пречат човек да изкара бързо и успешно шоф. курс. Познавам няколко души, които имат паник атаки, но имат книжка, шофират безпроблемно и с удоволствие.
Някои хора се освобождават завинаги от паник атаките, познавам и други, които са на антидепресанти за това.
Една лекарка, която също ги е имала в миналото си, ми е разказвала, че преди да се освободи, като лекар е знаела, че няма как така да стане, че да умре при паник атака, обаче, когато е в ход такава атака...
Или всеки намира своето решение на ПА.

Относно безсънието - в повечето случаи човек е наясно защо не може да спи. Когато имаш грижи или силни проблеми, мозъкът работи активно и нощем .. и не те оставя да спиш.
Има много прости и безплатни начини да се пребори с безсънието, но трябва да се чете.

Шоф. курсовете и преди 30 г., и сега, имат подобна  проблематика - който иска намира начин как да излезе от тази ситуация. Дребно парченце от пъзела е шофьорският курс, съгласна съм, но ти показва много ясно как един човек може да доведе друг човек до състояние на тревожност и неудоволетвореност.

На мястото на Morkovelka99 бих инвестирала в шофьорския курс, но по правилния начин 😉