Декемврийски Бебета - 2023 (ТЕМА 2)

Моя син се удря повече отпред, отколкото като пада Гледа надолу и лази напред и се чуква някъде. Или като дърпа нещо се удря. Все е с джонга на челото напоследък .

Ами да , и отпред ,като се е хванала някъде ,ама в поза лазене и пак така се пуска и се удря и реве все едно някой и е виновен . Въобще не ми е приятно така , затова исках да знам и при другите ли е така .

Да. Като започна да лази и да се изправя по мебели падаше напред, назад и като посегне за нещо - настрани. Сега е значително по-добре положението.

Здравейте,
Връщам се да дам отзиви за лятната ни почивка- бяхме на бунгало на Арапя. Тръгнахме с толкова ниски очаквания, понеже Матей вече свали шините за през деня и си мислехме, че просто ще бъде ад тая почивка, защото той няма спирка. Ама като казвам ниски очаквания- дори не си бяхме взели чадър за свободната зона. Оказа се, че морето е толкова неговото нещо, че набързо се обзаведохме и с пояси и с чадъри. Еднократните бански на ДМ свършиха чудесна работа. Бунгалото беше страхотно с огромна веранда - трамбоваше я цялата и се занимаваше сам, а като примрънкваше го качвахме на люлката. Не мога да повярвам, но май си починах.
Иначе е опасно камикадзе. Пукна си веждата онзи ден, падна до раклата ни, после си натърти бузата на ръба на повивалника. Изправя се и ходи по мебелите, аз пуснах не една сълза, понеже знам какъв къртовски труд хвърлихме изобщо да навакса наборчетата си двигателно.
Записах го и на държавна кухня, от октомври почваме. Да видим.
Аз имам един такъв въпрос към вас, който все повече наболява - яслите и градините. Ще кандидатствате ли, кога, как? Има ли такива сред вас, които няма да пускат децата си на градина/ясла? Аз все повече обмислям втория вариант - мисля да скочи чак в предучилищната. В квартала ни винаги има свободни места по градините, той е и с 100% телк за две години, ще влезе ако поискам, но нещо с тези шини които трябва да носи докато спи, другите деца може да са жестоки и тн. Има и друго- как са вашите мъници със социализацията? При нас е много зле положението. Не преувеличавам. Трябват ни поне 3 дни около баба му, за да й позволи да го хване и носи. Ако не харесва някого- не го харесва и точка. Има две три деца, с които му харесва да играе на площадката, но дойде ли друго дете, поне 30 минути му трябва за да огледа ситуацията и да реши иска или не иска да играе с това дете. С други думи социално избирателен е. Това също ме спира по въпроса с градините.
Може би ще си кажете “е пусни го да се социализира де”, ама аз самата не съм била на градина, мъжа ми също и не са ни познати плюсове и минуси. Ако детето расте по-интровертно и пресметливо, не искам да го напъхвам в калъп, който не му е по мярка. Та, какво е мнението ви по този въпрос?

Имортал, страхотно сте си изкарали - браво на младежа! Децата са по-силни отколкото смятаме и действително трябва да вярваме в тях.

Аз кандидатствах и тази година за ясла, но не я приеха. През май следващата година ще пробваме отново. Много се надявам да имаме късмет, защото на такъв ще разчитаме - много са малко точките, на минимума направо. Малката харесва деца и проявява интерес към общуване, макар че е малка още, за да е пълноценна игра. Лично аз не мога да си представя през следващите години да успявам да й осигурявам ежедневни занимания и забавления като в детско заведение, а и имам желание да правя други и други неща освен родителстване.

Социализацията с бабите и дядовците върви бавно, защото не са в града. Налага се да пътуваме редовно през уикендите, за да свиква и вече мога да кажа, че имаме напредък. Нашите планове са да почнем да я оставяме с тях, за да пътуваме в чужбина. Не планираме да пътуваме с нея, защото имаме активна програма и нее смятам да подлагам детето на нея.

Здравей, Имортал. Първо огромно Браво, че въпреки шините, с много любов и старание сте успели да наваксате, както ти казваш, неговите връстници двигателно. Моят Ник, който е на 8 месеца, не само че не пълзи, но и не седи, а и ние не го слагаме, защото физиотерапевтът, при когото ходихме, каза, че трябва да се научи сам да сяда.
За социализацията аз си мисля, че също се развивате добре. Това, че проявява избирателност при децата, го наблюдавам и в детската градина постоянно, децата се надушват по някакъв начин и си избират приятели. Ник не е играл досега с деца, като бяхме в България се срещнахме с мои приятелки с деца, но той беше още малък, а ММ няма приятели с деца в Германия.
Социализацията наистина е много важна в развитието на всяко дете. Разбира се, че има различни деца - и по - интровертни и обичащи да се занимават и сами, а други винаги са заобиколени от много приятели. Ник проявява голямо любопитство към непознати хора и ги изучава, но рядко им подарява усмивка, а и покрай физиотерапията има страх да не го хванат някъде за упражнения. С баща му решихме от година и девет месеца да тръгне на ясла, като аз ще бъда до декември с него, а след това ще го оставя с баща му. Мое мнение като детски учител е, че едно дете от двегодишна възраст е готово и физически, и психически за градина. Наблюдавам децата, които идват от яслата в група колко по-адаптивни, самостоятелни са, и създават лесно приятелства. Децата, по мои наблюдения, които тръгват след три години на градина, им трябва повече време да се социализират и адаптират в нова среда, създават по-трудно приятелства, а и раздялата с мама е по-трудна. Дали децата са жестоки? Аз смятам, че в такава ранна възраст като в градината, те не са жестоки, но са честни и казват нещата директно без заобиколки. Групички се формират още в тази ранна възраст, както казах, децата се надушват и сприятеляват. За да не се изолира едно дете за мен е особено важна и ролята на учителите, които могат да подкрепят едно дете в групата. Честно казано аз не се сещам за минуси от посещаването на детска градина, но от отглеждането от баби и дядовци за продължително време - да. А и мое мнение е, че на едно дете трябва да му се даде възможността да се развива и опознава околния свят - колкото по-рано, толкова по-добре. Може да се избегне градината, но след това идва училището. Според мен един характер се изгражда от малък и няма как да им спестим на нашите малчовци разочарованията и трудностите, защото са част от пътя пред тях и от силата и увереността, които ще придобият вследствие на тях. Успех в избора, слушай интуицията си🙂

Моя младеж само назад пълзи, за изправяне или сядане сам има да си чакам хаха Така че, Матей ги е стигнал и надминал даже 🫶🏻
При нас е напълно обратното с контакта.. Ходи при всеки, смее се на всеки, като цяло е супер комуникативен и не мисля, че има нещо общо с това, че ходи веднъж в седмицата на частна ясла. Не е гаранция, че ако го пуснете на ясла, ще стане по комуникативен 🤗 Наслаждавайте се на времето с него колкото можете.

Иммортъл,
Радвам се, че наваксвате бързо.
Според мен за ясли и градини спокойно можеш да го мислиш година за година, с толкова малки деца промените за 1 година са огромни.

Мога да споделя няколко неща от моите субективни наблюдения, макар че не съм в такава ситуация и факторите са различни.
Не мога да кажа, че яслата носи някакъв голям позитив за децата, които не са общителни, уменията от нея след това могат много бързо да се наваксат.
Но детската градина, мисля, е задължителна от 4 годишна възраст и това не е случайно. Към тази възраст децата вече имат голяма нужда от общуване с връстниците си. Дг е образователна институция и там децата учат и развиват умения, коиро спорвд мен трудно ще се наваксат.
Поне до възрастта, в която е моето голямо дете, не ми се струва, че децата са жестоки във вложения от теб смисъл, с отхвърляне на различните. По-вероятно е да се ошамарят за играчка или да се научат на нов маймунджилък.

И моята малка не е толкова общителна, като голямата, и адаптацията ще е по-трудна. Но то е и нормално, защото почти само аз и татко ѝ си я гледаме и не е свикнала с други хора. Мисля да я пусна в 'златния период' от 1.5 - 1.9 г., когато децата най-лесно се адаптират.

Поведението на Матей на площадката ми се струва съвсем нормално за възрастта, че и до 2-3 г. са така много деца.

Здравейте, момичета. Как сте?
И ние миналата седмица се сдобихме с първи по-сериозен удар. Девойката си удари главата в ръба на една холна масичка. Бяхме на гости на моите родители и я бях оставила на баща й да я следи. Той се загледал нещо и изведнъж само чух удар. Доста се уплаших и очаквах мястото на удара да стане синьо-лилаво, но съвсем леко посиня и вече е почти незабележимо.
Освен това този малък бръмбазък не спира да шава, да лази извън килимчето, да се изправя опирайки се на мебели и т.н. Общо взето нищо не мога да свърша и не мога да я оставя за 5 секунди. Все я гоня из хола. В тази връзка някоя от вас има ли от този тип заграждения за игра, за да сподели струва ли си да се купува?
Не мога да преценя колко време ще се използва и дали да взема едно, че да я огранича да тича из целия хол. С паркет сме, плъзга се и ще си потроши някъде главата.
Иначе да ви я похваля. Представи се чудесно на морето. Не ми се тръгваше. Макар да не уцелихме време и да не можахме да я топнем в морето, все пак поплува един ден в детския басейн. Беше много послушна и в страхотно настроение. Закачаше се с други гости на хотела по време на храненията ни в ресторанта и спеше много по-пълноценно отколкото като сме си вкъщи. Догодина мислим да отидем поне 2 пъти и по-рано, че в България септември е късно за море с малко дете.

Боби, ние имаме такова заграждение и момента в който я оставя там изпада в истерия   Така, че може да прецениш колко ни влиза в употреба.... Госпожицата иска да има свободата да се движи, мога да върша нещо само докато спи. Баткото също помага, когато не е на училище го карам да я забавлява за 10-15 мин ако излезе  нещо неотложно( като да отида до тоалетна например). Вчера се попаднах на нова група " Декемврийски бебета 2024" и ми стана толкова носталгично.... Сякаш вчера беше  когато се родиха и нашите бебета а вече са големи почти човечета

Боби страхотни снимки ♥

За мен няма никакъв смисъл от такива заграждения, пусни си я да си обикаля и по паркета, просто и купи чорапки със силиконови ли какви са, едни точици отдолу за да не се хлъзга като е по чорапки. Обезопасете всичко, контакти, ръбове, украси и разни декорации на високо и вдигай краката и я остави да си щъка и да си изучава средата. Те след няколко месеца ще проходят та такова ограждение няма да ги спре.

Чудех се дали да взема такива заграждения(кучкарник го наричаме ние с ММ), но седнах и се замислих .. Какъв е смисъла да го ограничавам да обикаля и да изучава? Как ще се научи да се пази и да пада и става, ако седи в клетката? А и с периодите на тревожност от раздяла, кучкарника само ще заема излишно място вкъщи.. Та се радвам, че не взех. Сега обикаля навсякъде, пада, става, учи се и е щастлив, че е неограничен 😄😄😄 Да, стои малко повече на вратата на пералнята, столчетп за хранене е свалено до земята, фурната е любимото му място, но всичко от това е обезопасено и нямам притеснения.
Когато ми се наложи да правя нещо неотложно (примерно wc), го слагам или в количката или на столчето за хранене и го влача с мен, да чака пред банята 😀😀😀

Ние взехме от този тип кошара. На мен лично ми е много полезна. Детето си играе, лази, изправя и върви в безопасна среда. В нас имам доста ръбове,шкафове чекмеджета и опасни предмети които все още не сме обезопасили и направо незнам кога ще го почваме и това ....Откакто я имаме сме рахат. ВЕЧЕРЯМЕ ДВАМАТА ЗАЕДНО ! не беше ни се случвало отдавна да можем да си кажем как ни е минал деня на масата. Аз успявам да свърша домакинската работа. Ето днес двамата разчистихме килера за час и половина а Монито игра в кошарата. Така, че си зависи от детето дали ще му хареса.

Благодаря ви за мненията. Ще го помисля още малко, защото имам чувството, че няма да го използваме дълго и не ми се затварят пари в още нещо, което да натрупаме вкъщи. Но пък със сигурност ще мога да си върша повече работа вкъщи и би ми било по-спокойно като се отделя от нея за малко. Сега не мога до мивката да отида и малкото човече с една дяволита усмивка тръгва към забранените зони. Сякаш знае, че не трябва и се забавлява на мой гръб.

Ние взехме такъв тип ограда, от олх и за сега съм доволна. Оставям я там, когато имам да свърша нещо, а тя си се занимава. Така ми е по- спокойно, но не мисля да я ограничавам само там. Проблемът при нас е, че още не лази като хората, за сметка на това обаче ме използва за стълб и се катери по мен- обожава да стои права. А на мен хич не ми се нрави това на този етап…
Впрочем оградата имаше още няколко елемента, които не сглобихме, защото идва прекалено голяма .