Пак за любовниците...

Аз не бих се зацикляла с голямо обсъждане на авантюрата му. Не се знае от какви съображения е реагирал така, мога само да предполагам...Тя е близко и е изкушение. От друга страна, той изпитва дълг към семейството си, може би не е престанал да обича и съпругата си -ако щете вярвайте, но е абсолютно реално да обичаш двама хора едновременно. По различен начин вероятно, но е възможно да изпитва чувства и към двете. Мисля, че човека е доста объркан в собствените си чувства и му е нужно време. Бих му го дала когато се върне без да му напомням или натяквам още по-малко, за да си изясни сам за себе си какво иска и къде иска да бъде. Другата жена на тази възраст възможно да е доста по-мъдра по отношение на мъжете. Те мразят да бъдат притискани (то кой ли обича?)- не го прави в никакъв случай! Демонстрирай, че си му дала пълна свобода на действие, че никой и още по-малко някаква институция като брака не го задържа и, че само чувствата му могат да са водещите да остане с някой.
Думи от рода "иска да гледа чуждо дете, а не своето", забрави пред него! Това е вид притискане. Реакцията на родителите му също. Ако не можеш да им повлияеш да не го правят, не го прави ти самата. Човек избира да остане там, където се чувства свободен и където може да бъде себе си, където намира разбиране, а не упреци, натяквания или ултиматуми. Сдържай по всякакъв начин емоциите си и в никакъв случай не показвай каквато и да било проява на ревност!!! Ако съм запазила 15 години брака си, това е защото съм имала самочувствие винаги и никога с нищо не съм притискала или ограничавала свободата на мъжа си. Той го е правил (поради което съм имала често желание да му събера куфарите ), но аз -НИКОГА! Ревността е най-големия убиец на чувства. Демонстрацията на ревност е най-ниското падение. Дръж се на положение, говори за авантюрата му като за нещо нормално и разбираемо.

Съжалявам, но не приемам изневярата за нещо нормално или пък разбираемо. Ако обичаш някого - отдаваш му се до край и безрезервно. И няма място за трети човек. Ако сбъркаш - добре, случва се. Ще се поправиш, щом си осъзнал грешката си. Но това тя да се държи сякаш е нещо нормално и разбираемо, след като явно за нея не е.... та той утре пак ще кръшне, именно защото е "нормално и разбираемо".
И още нещо - тя има пълното право да е ядосана, огорчена, да я боли и т.н. И защо да не го изразява? Нито е безчувствена, нито е непукистка. А за това да не го притиска.... няма да коментирам. Да е мислил като е правил детето. Сега има отговорност спрямо него!
Живота на човек е низ от избори. Във всеки момент човек прави избор. Той е направил (когато се е хванал с любовница). И сега ще трябва да си понесе последствията.
Права си обаче за друго - ако реши да прости на мъжа си, ще трябва да не му го припомня след това. Най-гадно е да си осъзнал грешката си, и пак да ти пилят на главата непрекъснато за нея.

 

Подкрепям напълно!!!!

Аз не мога да си представя да бъда с някой който ми е изневерявал системати4но.Просто е по силно от мен.

Миличка, знам, че се чувстваш много объркана, наранена и предадена. Но ако още обичаш този човек и искаш да го задържиш послушай съветите на Xenia!!!
Много внимателно прочети и двата й постинга и се опитай да вникнаш във всяка дума от тях.
Това не е примиренческа позиция, това е наистина достойно поведение.
Не казвам, чe трябва да подтиснеш чувствата си и да не узнава какво ти е причинил.
Не казвам, че и Ina не е права. Но за Бога никога не му излизай с репликите:Те внушават безизходност. Най-лошото, което можеш да причиниш на един мъж е да му внушиш, че бракът и детето му са наказание.
Бракът, чувствата и отговорността са въпрос на ежедневен избор, на желание и воля, а не на решение, което някога си взел и те е осъдило навеки.
Общо взето внимавай за скритите послания на думите и поведението си и пак прочети постингите на Xenia.

Ако има рецидив и на родна почва, ситуацията вече много се променя. Но засега си мисля, че трябва да си дадеш още един шанс, на себе си най-вече.

Аз няма даказвам как бих постъпила, защото не ми е на главата.
Но мисля, че тази тема би имала смисъл, ако мъжът й е взел решение, че иска да е с нея, а така като го гледам, той не знае какво иска ...


kasito, дано всичко свърши скоро, независимо от изхода, знам, че най-трудно е да седиш и да чакаш развитието, успех  

Дано всичко се подреди! Вслушай се в сърцето си и се помъчи да разсъждаваш трезво! Ако мислиш, че никога няма да можеш да му простиш напълно, остави го и започни на чисто. Защото когато конецът се скъса, и да го вържем - възелът остава. Успех!

Бих поговорила с него.Ситуацията е доста неприятна.Ако се обичате, ще си простите.
Успех.

Прочетох всички мнения и ви благодаря за отговорите. Не че защитавам мъжа си, но мисля че и на него му е доста трудно в цялата тази ситуация. Все пак е съвсем сам, в чужда държава, няма с кого да сподели, няма кой да го посъветва, а той по принцип си е доста чувствителен. Има колеги там но все пак това са много лични работи, а той е затворен човек и едва ли е споделил нещо на някого. Затова мисля че е така объркан, но все се надявам като си дойде тук, като си поговорим, да се осъзнае и да разбере каква глупост е направил.

elsi, нито бракът, нито детето са наказание. Ако не я обича няма да е с нея. Но не приемам да зареже и детето си. Немога да си представя как ще се грижи повече за чуждо дете, а не за своето. Въобще не живея с мисълта че щом се е оженил - край, мърдане няма. Но все пак детето не им е виновно за нищо и немисля, че трябва приоритет да има чуждото дете.
Права си обаче, че не трябва да използва детето като залог. Баща и съпруг са две различни неща. Знам какво говоря - дете на разведени родители съм.

Недей, трай си Сега ще ти наскачат широкоскроените и широкогърди форумки да ти обяснят по дървено-философски начин, че двете деца заслужават еднакво грижи и че бащатата не трябва да предпочита собственото си

Все пак това не е просто забежка... Явно не е причината, че е сам в чужбина за една връзка, започнала още при отиването му и стигнала до там, че да заплашва брака му... И тя да не показва, че е наранена, да го приеме с отворени обятия и да бъде мила, нежна и добра, за да не се почувства момченцето притиснато.  Не казвам да го зареже и да сложи край на брака им... но тряба ТОЙ да направи всичко възможно да продължат заедно, а не тя. Поне така мисля аз...

Ситуцията е страшно деликатна...в никакъв случаи не бих се отдръпнала или му трила сол на главата.Но бих показала че съм много наранена. ...Ако се отдръпнеш мисля че везните ще наклонят към другата,понеже той ще помисли че те е загубил и че никога няма да му простиш.....Тои се е разкаял и се е разкъсвал между теб и другата.
Сега повече от всякога той има нужда да разбере че е направил грешка като е бил с другата.Сега той има най-голяма нужда от теб..и твоята любов която да го накра да забрави за другата.Ще го осъзнае сам, като му покажеш че си прекрасна жена и майка каквато винаги си била,че си мъдра и можеш д простиш.Само че само един път...да знае че следващ път  обратно няма.
Знам само че рзстоянията са лошо нещо...хората се чувстват самотни  без близките си и правят грешки които могат да им костват много.Желая ти успех и щастливо развитие на нещата   

Мисля че си напълно права и точно това трябва да направя.