Вярно, че аз съм единствения мъж писал по темата 
Лоша работа. Голям срам. Както и да е...
За бягането - това е най-лесното разрешение на всеки проблем. Теглиш му майната и си тръгваш, така че вече не е твой проблем. Но това рядко е най-доброто решение. Не й предлагам да стои с него. Това би било решение, а аз нито знам достатъчно, нито съм умен достатъчно, за да давам решения. За експериментирането не знам - когато хората са заедно и се обичат, те не се търпят един друг, а живеят и се нагаждат един към друг. Т.е. тя трябва да го научи да се държи/се чувства/живее така както тя си представя, че трябва. И същевременно да учи същите неща от него, защото той ще учи нея. Процеса е взаимен. В това е смисъла да са заедно. Да са свързани.
Как аз бих постъпил на нейно място вече съм казал в първия си пост в темата, но това е без значение, защото това съм аз. Това дори не е "мъжката гледна точка", която ти търсиш, защото такава няма. Едва ли всички мъже ще мислят еднакво по въпроса (по който и да е въпрос) за да обединиш мнението им под тази фраза.
Тя трябва да реши кое е по-важно за нея и как иска да постъпи. Не трябва да разглежда мненията тук като съвети как да постъпи, а само като други гледни точки, които да й помогнат да види страни на проблема, които сама не е видяла (ако има такива). Следващата важна стъпка е да постъпи както тя е решила и след това да не съжалява за решението, а да върви напред с него (с решението имам предвид). Което не пречи след време да вземе обратното решение и да промени нещата пак... живота е промяна, нали?
А за изслушването на другата страна... Аз не съм адвокат, но някак чувствам, че от изчерпателността на разказа на едната страна не трябва да следва, че той ще съвпада с този на другата. Винаги могат да съществуват "вариации", които коренно да променят картината.
Лоша работа. Голям срам. Както и да е...За бягането - това е най-лесното разрешение на всеки проблем. Теглиш му майната и си тръгваш, така че вече не е твой проблем. Но това рядко е най-доброто решение. Не й предлагам да стои с него. Това би било решение, а аз нито знам достатъчно, нито съм умен достатъчно, за да давам решения. За експериментирането не знам - когато хората са заедно и се обичат, те не се търпят един друг, а живеят и се нагаждат един към друг. Т.е. тя трябва да го научи да се държи/се чувства/живее така както тя си представя, че трябва. И същевременно да учи същите неща от него, защото той ще учи нея. Процеса е взаимен. В това е смисъла да са заедно. Да са свързани.
Как аз бих постъпил на нейно място вече съм казал в първия си пост в темата, но това е без значение, защото това съм аз. Това дори не е "мъжката гледна точка", която ти търсиш, защото такава няма. Едва ли всички мъже ще мислят еднакво по въпроса (по който и да е въпрос) за да обединиш мнението им под тази фраза.
Тя трябва да реши кое е по-важно за нея и как иска да постъпи. Не трябва да разглежда мненията тук като съвети как да постъпи, а само като други гледни точки, които да й помогнат да види страни на проблема, които сама не е видяла (ако има такива). Следващата важна стъпка е да постъпи както тя е решила и след това да не съжалява за решението, а да върви напред с него (с решението имам предвид). Което не пречи след време да вземе обратното решение и да промени нещата пак... живота е промяна, нали?
А за изслушването на другата страна... Аз не съм адвокат, но някак чувствам, че от изчерпателността на разказа на едната страна не трябва да следва, че той ще съвпада с този на другата. Винаги могат да съществуват "вариации", които коренно да променят картината.
До преди няколко години (може би) е бил пъпчасал пубертет, чийто сексуален живот едва ли е бил много вълнуващ, и сега вече възмъжал се радва на вниманието на жените и то на място, където няма от кой да се притеснява 
Демек не пребързвай с решението, каквото и да е то! 
Просто за мен това не е проблем който би могъл да се реши с приказки и т.н. Става въпрос за огромна, опашата лъжа а мисля който веднъж е постъпил така, нищо не му пречи да повтори и потрети подобна постъпка. Затова и не бих простила. 
