Момичета, сърдечно ви благодаря за отговорите! 
- Публикувана: 11 фев. 2007, 04:34 ч.
- Последно мнение: 31 май 2007, 16:33 ч.
Кога забременяхте?
На 25.Бях завършила висшето си образование и имах готовност да имам дете.Беше абсолютно желано и планирано.Мъжът ми изкарваше пари,аз не работех.Беше по-трудничко,но се оправяхме.
Същата история,но родителите ни много помагаха! 
На 18 г. точно преди бала ми,със завършено средно образование съм,в момента съм студентка 1-ва година като на 19 май ми беше последния изпит за тази година,успеха ми е 5.33 и всички изпити са ми били след раждането,даже на един излизах отболницата за да отида тъй като лежах 1 месец,а следващия ми беше един ден след изписването.Никой не ми е гледал детето за да уча за изпитител.С мъжа ми държиме магазин за хранителни стоки,в който работехме аз и той преди да родя,а сега работи той и брат му.
Забременях на 24 години, бях завършила семестриално и работех.
Не съжалявам за нищо, напротив - отдавна ни беше време с приятеля ни за тази стъпка (тази година правим 10 години откакто сме заедно
....), но може би е важно поне да се опиташ да завършиш това, което си започнала с цел максимално да се облекчиш за в бъдеще (визирам образованието).Ето сега над моята глава виси като призрак един държавен изпит, който се надявам да взема в близките 20 години... 
Имам предвид, че ако сега бих могла да върна времето назад, бих се позамислила малко докъде съм стигнала като личност и тогава евентуално да се реша да имам дете. Не, че не е възможно и студенти да бъдат родители, но определено е по . сложно. Едно е да мислиш само за себе си, друго е едно малко същество да е целия ти свят.
Но си струва усилията, с малко повече желание няма невъзможни неща... 
Не съжалявам за нищо, напротив - отдавна ни беше време с приятеля ни за тази стъпка (тази година правим 10 години откакто сме заедно
....), но може би е важно поне да се опиташ да завършиш това, което си започнала с цел максимално да се облекчиш за в бъдеще (визирам образованието).Ето сега над моята глава виси като призрак един държавен изпит, който се надявам да взема в близките 20 години... Имам предвид, че ако сега бих могла да върна времето назад, бих се позамислила малко докъде съм стигнала като личност и тогава евентуално да се реша да имам дете. Не, че не е възможно и студенти да бъдат родители, но определено е по . сложно. Едно е да мислиш само за себе си, друго е едно малко същество да е целия ти свят.
Но си струва усилията, с малко повече желание няма невъзможни неща... 
Ами в понеделник, между 23.00 и 24.00 часа на........ 1999 г. 
при нас всичко до момента е планово. Особено децата. Не мога да си позволя нещо толкова важно просто да "се случи". Предпочетох да завърша висшето си образование и да си намеря работа, да поживеем заедно със съпруга ми, след това да се омъжа, още малко да си поживеем спокойни и наспани и чак тогава...
при нас всичко до момента е планово. Особено децата. Не мога да си позволя нещо толкова важно просто да "се случи". Предпочетох да завърша висшето си образование и да си намеря работа, да поживеем заедно със съпруга ми, след това да се омъжа, още малко да си поживеем спокойни и наспани и чак тогава...
Мъжа ми работи и изкарва парите, на мен ми оставаше 1 година до дипломиране /висше/, мислех, че ще справя, но подцених ситуацията, много е трудно, когато няма кой да ти помага, баба или бавачка, не остава минутка да се изкъпеш, камо ли за учене. С това отговарям и на втория ти въпрос.
С това отговарям и на втория ти въпрос.
На 28 забременях.
Имам висше образование.
Работех по специалността си и имам добра кариера (временно прекъсната, сега се гледаме с беба).
Мъжът ми си има бизнес.
Бебе се гледа трудно, без значение дали си на 20 или на 30 години.
То плаче, не спи нощем, изисква цялото ти внимание.
Ако ще го гледате сами, защото при нас е така, се приготви психически за много трудности..... но няма нищо повече от бебето, което да осмисля живота.
При нас всичко беше планирано.
На мнение съм,че не моге да имаш кариера, без да си родила децата си!
Успех!
Имам висше образование.
Работех по специалността си и имам добра кариера (временно прекъсната, сега се гледаме с беба).
Мъжът ми си има бизнес.
Бебе се гледа трудно, без значение дали си на 20 или на 30 години.
То плаче, не спи нощем, изисква цялото ти внимание.
Ако ще го гледате сами, защото при нас е така, се приготви психически за много трудности..... но няма нищо повече от бебето, което да осмисля живота.
При нас всичко беше планирано.
На мнение съм,че не моге да имаш кариера, без да си родила децата си!
Успех!
Аз забременях на 26 години. Оставаше ми един семестър и защита на дипломна работа от магистратурата. И аз и съпругът ми работехме. В осми месец защитих дипломната работа. Общо взето трудно се гледа дете без финанси у нас, а за чужбина нищо не мога да кажа. Пък и трябва да имаш някой, който да ти помага и физически, че 24 часа залепена до детето, да не можеш да мръднеш никъде си е изтощително, особено в първите месеци, когато яде на 3 часа.
Бях на 23 и ми оставаше последен семестър.Завърших право-бях бременна в 7 месец,но си взех изпитите без проблем. Родих август и след това взех 3 държавни изпита с бебко почти сама.Сега ако ме питаш как направо не знам,но тогава се стегнах и успах 
Сега си го гледам и не бързам да почвам работа,защото това е кратък момент, на който искам да се насладя.
Сега си го гледам и не бързам да почвам работа,защото това е кратък момент, на който искам да се насладя.
Забременях на 22 малко след като бях излязла от болницата и тъкмо бях презаписала във втори курс. Още не съм си взела изпитите... От декември с мъжа ми почнахме да правим рекламна агенция и докато родя февруари с това се занимавах ... В много странен момент дойде бебо, но какво да се прави ...
Сгодихме се края на 2005 г. Забременях началото на 2006 (на 25 г.) - малко преди сватбата - с планирано и отдавна желано бебе.
В 9-и месец защитих дипломна работа - магистратура. Работех по специалността си. Съпругът ми също е висшист и в момента има добра работа.
Сега и двамата се радваме на нашето малко съкровище. Главно за финансовото положение се грижи таткото. А аз поработвам от време на време в къщи, когато съм по-свободна.
В 9-и месец защитих дипломна работа - магистратура. Работех по специалността си. Съпругът ми също е висшист и в момента има добра работа.
Сега и двамата се радваме на нашето малко съкровище. Главно за финансовото положение се грижи таткото. А аз поработвам от време на време в къщи, когато съм по-свободна.
Забременях на 26, бях завършила бакалавърска степен, имах 2-3 години стаж, половинката също работеше. Мисля, че беше идеално времето, макар че можеше и по-рано, но все не се решавахме. Магистратурата защитих бременна в 9-я месец - тогава намерих най-накрая свободно време
Трудности винаги има, но заради детето човек се справя с всичко и всичко си заслужава.
Трудности винаги има, но заради детето човек се справя с всичко и всичко си заслужава.
Препоръчани теми