Кога забременяхте?

На 22, завършила 3 курс. Сега очакваме бебчо с нетърпение   изобщо не съжалявам, че забременях тогава и не се притеснявам от това, че още не съм завършила. Има време.
Свеки е забременяла на 20-тина години за 1 път, до 24 някъде е била с три деца, което значи, тогава е била 2-3 курс студентка по медицина. И е завършила успешно, отгледала си е дечицата и сега е един прекрасен лекар и човек. Шапка и свалям, за което. Така, че не е невъзможно. Всеки сам си преценява. Успех!

  И без помощ, далеч от близки? Всеки сам си преценява. Успех!
Забременях на 21. Абсолютно планирано. Висше не изучих, защото започнах частен бизнес. Но не съм се отказала. Работим и двамата.

на 27 с първото и на 31 с второто

Забременях съвсем скоро, както се вижда от лентичката.  На 22 год. съм, 3 курс в момента и работя. Бъдещият татко е на 30 г. и работи. Мога само да кажа, че моят годишен доход е колкото неговият месечен.  Но си купуваме апартамент в момента и ще успеем да се справим. Бебчето ще се появи в началото на октомври точно, когато започва и учебната година и все още мисля как да наредя нещата. Но знам, че всичко ще бъде наред и невъзможни неща няма! 

Мисля, че щом чувствате, че сега е момента, ще успеете да се справите! Успех!

забременях на 29, след като бях завършила и работила близо 4 години.омъжих се на 28. аз съм малко откачена, защото все правя планове за всичко и ги спазвам стриктно.

Забременях на 25г. Бях завършила семестриално, живот и здраве септември смятам да завърша. И двамата с таткото работихме,когато забременях. Живеем под наем и ни идва в малко повече, но се справяме!
Мисля че щом имате желание ще се справите, макар и много трудно! Успех

Renka, това все едно аз съм го писала!
Абсолютно същата възраст, абсолютно същата ситуация в университета ... Единствената разлика е, че аз не работя.
Постингът ти ми подейства много успокоително и мотивиращо
Аз сега съм в средата на седми месец и съм в сесия. Вече взех 6 изпита (и съм отличничка ), остава ми още 1. Въпреки, че за лятната сесия ще съм с бебе на 2 месеца, записах се и за следващия семестър. Не записах пълна програма, а само 4 курса, но все е нещо.
Много се радвам за всички мами, които са успели да постигнат баланс и са съчетали учене и кариера с отглеждането на дечицата
Радвам се, че попаднах на тази тема! Мотивацията е много важна!

Ами аз забременях през октомври 2006 /на 27 години/  и живот и здраве през юли, ще чакаме още една усмивка вкъщи.
Бях завършила висшето си образование и дори работя по специалността си, честно казано дълго време се колебаех кое точно е приоритет в моя живот - кариерата - която току що започвах да изграждам или създаването на един нов живот - детенцето за което всяка жена подсъзнателно или не, мечтае. За мой огромен късмет, поне така мисля сега, попаднах на типичната българска частна фирма, където колкото и да работиш все е малко, колкото и да ти плащат все ти е много и където трудът ти се обезценява всеки ден, разбира се не мога да се оплача от шеф и колеги, но срещайки се с тези хора видях, че много от тях се бяха обвързали в работата си и в личен и в професионален план, направо бяха подчинили живота си на развитието на типичната българска частна фирма и открих, че колкото и да обичам работата си и колкото и да уважавам колегите си, никаква заплата в тази няма да ми достави такава радост и няма да ме направи толкова щастлива, колкото едно малко същество би осмислило живота ми. Така че мога смело да твърдя че не съжалявам за това което ми се случва сега, защото по-щастливи моменти за една жена едва ли има ,има и страх и безпокойство от неизвестността разбира се. Мисля че когато и където и да се случи това събитие, никога не е късно или неподходящо, ако двама души които се обичат са създали живот.
Разбира се, откакто съм завършила средното си образование,все съм работила нещо и ще ми е трудно да разчитам на друг за това, но мисля че си заслужава.

P.S Ако опитате да синхронизирате нещата и да си помагате мисля че ще се справите, другият вариант е да се редувате в следването си, единият-да гледа детенцето докато другият изучи и после да се размените. Разбира се изборът и решението е ваш, желая ви успех каквото и да решите.

Забременях на 23г. Бях студентка в началото на 4-и курс. Завърших . Записах и втора магистратура и нея вече завърших семестриално и чакам държавния изпит. 

Забременях на 20, родих на 21. Началото на 2-и курс в университета. С таткото бяхме колеги, т.е и той не работеше. Да са живи и здрави родителите, че ни издържаха финансово. За сметка на това гледахме да не ги ангажираме със самото отглеждане на сина ни /изключая сесиите,че тогава беше наложително/. Справяхме се някакси. Дипломирахме се навреме, започнахме работа, записахме магистратура, която аз вече завърших, но таткото все не намира време  Сега чакаме второ бебче, оправяме се сами.
Аз съм на мнение, че никога не е лесно да отгледаш дете. Готов ли си психически, не му мисли много. Човек намира варианти, когато попадне в дадената ситуация, а не когато я предвижда. Успех!

На 30, на 31 родих. Да, бях завършила, магистър по психология съм. Работех, сега тук работим двамата през интернет. Навреме беше, даже можеше и по-рано.
Няма значение дали сте студенти, важното е дали можете да се оправите финансово, все пак бебето си е разход. Не голям, но ако сте притеснени, по-добре да изчакате. Важното е сърцето да е широко и да сте здрави, останалото се нарежда някакси. Успех 

Забременях на 18 и ще родя,живот и здраве на 19  Уча-първи курс съм.Когато забременях татито не работеше,но в момента е в чужбина и изкарва парички за бебчо.Трудно е ,наистина. Според мен ще се справите,но ако има някой да ви помага финансово или ако татито ви работи.Винаги има трудности!Успех! 

Забременнях на 23г

Забременях на 20, родих на 21, вече съм 3 ти курс студентка, не съм имала проблеми с ученето.

Забременях на 21. Идвамата работехме и решихме, че е момент аз да спирам даработя....
Смятам, че да си готов да дадеш живот на едно малко човече трябва да знаеш, че можеш даси го позволиш в смисъл да имаш фонансова и духовна подкрепа от хората около теб.