Нормално ли е?

Авторката просто си измисля, че има връзка. Няколко пъти го е видяла на кафе с колежка, толкова знае. Всичко друго са нейни интерпретации.

Да и представи си, че отиде и каже на жена му. Откачена история. Аз все с мъже работя, и кафета сме пили и по банкети сме се веселили  на всичките ли съм любовница?

Затова за да не си измисля авторката, да пита брат си отново. Така ще миряса.

Не става въпрос дали някой има или няма против партньорите им да правят или не нещо.
Става дума, че сестрата е трети човек спрямо семейството и нейното мнение единствено е меродавно по отношение на нейния съпруг. на брат си е хубаво да може да си казва мнението, което зависи от отношенията им, но не може нито да му се налага, нито да взема решения вместо него.

Особено безумно е сестрата да говори с подозираната за любовница. Какво точно да си говорят двете? Жената нито е сигурно, че наистина има връзка с брата, нито е давала някому обещания (не тя е омъжена за снахата). И най-вече, че това може да е бъдещата снаха и на нея може да е верен до гроб. Няма как да се знаят тези неща, още повече да тръгне сестра му да я заплашва и поучава.

То пък ако другата жена наистина е любовница, голямата работа, че може да й стане снаха. Аз такива роднини няма да ги погледна изобщо.

Зависи от отношенията с брата.

А и любовницата (ако изобщо е такава) нищо чудно в един момент да бъде заменена с друга. Те такива любовчии няма да си седнат лесно на д-то.

Аз пак не разбирам за какъв личен живот става дума, като видно цялата работа се вижда отстрани. Много често само двамата любовника си мислят, че не си личи. Най-малкото като говори с брат си, сестрата ще го светне, че аферата му се вижда отстрани. Ако пък се е объркала, ще вземе да се кротне. Ако братът не е виновен, едва ли ще го притесни нещо.

Иначе тук пише сестрата и се чуди как да постъпи. Други сестри няма изобщо да им пука, и да го видят на калъп. Трети ще го защитят, без да ги интересува кой е постъпва зле с другия. Но ние пишем на тази сестра, която явно се терзае по някакъв начин. Доколко може или ще се намеси тя, няма как да знаем. То си е до човек и няма тук да го променим. Но попринцип никой не да длъжен да пази на някой мръсните тайни, когато той самият не може да си ги опази. Като не казвам, че трябва да ги издава, а че не жаля горкия изневеряващ с накърнено право на личен живот извън брачното ложе.

Човека пил кафе с колежка и веднага набедени за любовници. Това е някакво селско мислене. Вие колеги нямате ли, кафе не пиете ли, по банкети не ходите ли? Той тоя брат трябва да е много тъп, ако си излиза на кафенце с любовницата,че да го види цялото село! Ако пък наистина е толкова тъп, сестра му как точно ще му повлияе? И все ми е на акъла, че някоя приятелка на жена му до сега не го е видяла и не й е казала. Да бе да. Или сестрата преследва брат си. Но тука вече ще сме за страшките 😂😂😂

Е нали е говорила, на него му е станало смешно чак, казал е, че си е обикновено кафе. Представям си с каква драматична и тайнствена физиономия се е представила авторката, какво няма да му е смешно.

Нещата няма как да са крайни, когато става дума за братя/сестри. Нищо не пречи да го критикува насаме, но да го защити пред други хора, с което съм далеч от мисълта да го прикрива, а да защити правото му на свободен избор и на това да взима тези решения със съпругата си. Пък насаме нека му кове канчето колко гнусна е постъпката му, стига наистина да има основание. Да му говори да не се излага и да е открит с всички замесени или каквото прецени за правилно като внушение.
От пазене на тайни до умишлено разкриване пред този, от който са пазени, има един океан разлика.

Повтарям се, но той не се крие. Т.е. или изобщо няма нищо за криене, или умишлено се афишира (очаквайки последствията), или изобщо не е тайна какво прави.

Те тия работи си личат, двама души като се гледат като разгонени котапаци. Как пък няма да се държа за ръчичичка, като ходя да пия кафе с колегата.
А жена му от къде ще знае, като си седи вкъщи да гледа детето, да не му свети в офиса?

Един въпрос към авторката, да се замисли, евентуално - щом вие сте ги видяла и то многократно, смятате ли че ако имаше нещо повече, той щеше така открито да се показва, без притеснение?

Само питам.

Отстрани, от ограничената информация на авторката, няма как да кажа, нито че са любовници, нито че не са. Тя си знае защо го подозира и защо не е приела думите му за опровержение. Иначе някои мъже са много тъпи, изобщо не се крият добре Колко случаи има, целият офис знае, само влюбените птички си мислят, че са се укрили.

Фивър, аз не бих го защитила пред хората, ако не съм убедена, че постъпката му е правилна. Мога да си замълча, мога да не участвам изобщо, но няма да тръгна да скачам да го защитавам пред жена, която може би е мамил, наранявал и унижавал, просто защото му се е приискало да намачка готината колежка, докато жената вкъщи е изморена от грижите по малко бебе, например. Тц, това не съм аз. За мен ненамесата включва да оставя човека сам да си поеме отговорност за живота, дето нали е личен и аз нямам работа в него. Ако е гафил, да се оправя. Да ходя да му удрям едно рамо пред съпругата за мен е много по-голяма намеса пред това, да го питам на четири очи какво е тръгнал да прави. Да не говорим, че изобщо не е честно спрямо жената, която може би няма вина и е потърпевша.

А сестра му колко време ги е наблюдавала, че чак да хване разгонените погледи?
Под ръка мога да се водя с всеки един познат мъж, без да ми хрумне каквато и да била друга мисъл.
Ако се водят ЗА ръка, отиваме пак към извода, че тук криене и тайни няма. Просто се чака време да се изчистят пречките (примерно, снахата да спре да се инати и да си тръгне сама - няма начин да не е стигнало до нея).

Лъвица, зависи какво разбираш под защита. За мен сестра ми (понеже имам сестра, а не брат) има абсолютно право на личен избор, вкл. да прави нейните си грешки. И бих се борила за това нейно право, колкото и да мисля, че греши и да й го казвам в очите.
Не става дума да скача да го защитава пред жена му. Точно обратното. Тя изобщо няма място в отношенията на двойката. Трябва те двамата да се изяснят и не е редно нито да заема едната позиция, нито другата. Но и не е редно да бъде съдник на чуждите избори.

Както писах по-рано, когато разбрах, че първият съпруг на сестра ми я лъже (и то доста гнусно), отидох и й казах. Защото знам, че би искала да знае и я познавам достатъчно добре. Не съм съдила него, не съм я надъхвала какво решение да вземе. Съобщих фактите и я подкрепих в решението, което взе. В чуждите отношения нямаме право на емоции, колкото и да ни е трудно това. Намесените достатъчно изживяват. Ако бях негова сестра, щях да говоря с него, но никога нямаше да кажа на нея и щях да се дистанцирам, докато той сам не си открие картите. Стига да имам доказателство, а не да си измислям филм по картинки.