Нормално ли е?

  • 14 316
  • 543
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: X
Понеже се спомена "Да не се меси, семейството на брат й си е негово семейство, и проблемите ако ги има са си пак негови".
Какво щеше да е, ако вместо брат й, това беше баща й?
Ако тази любовница има мъж може да се вкара в сценария, но там пък може брата да яде някой винкел. Днес съм настроен за бой.

Това е интересен казус - дали щеше да "говори с баща си", да му чете морал, ако бащата изневерява на майката, или бащата е разведен, но има връзка с омъжена жена, която изневерява на съпруга си?!

# 286
  • София
  • Мнения: 19 276
Брат, баща, кум, сват, син, няма значение. За интимните отношения на някой думата има този/тези, който е в интимни отношения с него и който е напълно наясно какви отношения и уговорки имат с партньорите си. Когато не можеш да приемеш нечие поведение, не е нужно да го играеш морален стожер. Отдръпваш се от него и може да му кажеш, когато/ако те попита, без да се досети сам.

# 287
  • Мнения: 7 487
Рф, пак не разбра, ама няма нужда по-бавно да пиша. Карай напред с каквото си разбрал, не ми е важно.

# 288
  • София
  • Мнения: 16 201
Брат, баща, кум, сват, син, няма значение. За интимните отношения на някой думата има този/тези, който е в интимни отношения с него и който е напълно наясно какви отношения и уговорки имат с партньорите си. Когато не можеш да приемеш нечие поведение, не е нужно да го играеш морален стожер. Отдръпваш се от него и може да му кажеш, когато/ако те попита, без да се досети сам.

Това важи ли и ако детето е на 9 години, например?

За мен не става дума някой да го играе стожер. Но в случая, детето всъщност е засегната страна и ми е много странно очакването то да трябва мълчаливо да преглътне. За мен е напълно нормално да се говори, обясни, и това включва правото на детето да попита. А не после да се чудим защо децата стават травмирани възрастни, които търпят какво ли не във връзките си.

# 289
  • Мнения: 7 349
Аз пък като се знам каква съм и ако науча, че майка ми или баща ми изневерява на другия родител, дори ако това беше докато бях малка и си бях вкъщи с тях, нямаше хич да си трая. Щях директно да кажа на изневеряващия родител. Ама да не се меся, ама не е моя работа - баш и моя е, защото такива глупости разбиват семейства. Пък и не става въпрос за това да отида при човека, който се предполага, че е предаден от партньора си - там любовчията трябва да говори.

# 290
  • Мнения: X
Брат, баща, кум, сват, син, няма значение. За интимните отношения на някой думата има този/тези, който е в интимни отношения с него и който е напълно наясно какви отношения и уговорки имат с партньорите си. Когато не можеш да приемеш нечие поведение, не е нужно да го играеш морален стожер. Отдръпваш се от него и може да му кажеш, когато/ако те попита, без да се досети сам.

+1. Не е нужно децата да го играят съдия, морален съд и изпълнител на поведението на родители или роднини.

Според моите наблюдения, човек и на 25 да е, изживява изневяра и последваща раздяла на родителите си много емоционално и това може да повлияе на собствените представи и очаквания за брак и семейство. Субективното усещане и изживяване, обаче, нямат нищо общо с четенето на морал.

# 291
  • Мнения: 7 349
Ако имате дъщеря/син и видите, че партньорът на детето й/му изневерява и сте сигурни в това, какво ще направите?

# 292
  • София
  • Мнения: 35 947
Ако, ако... Ако баба ми беше дядо...

# 293
  • София
  • Мнения: 19 276
Детето, което е свидетел на случката ли да е на 9 години?
Аз на тази възраст навремето изобщо нямаше да разбера какво се случва, камо ли да тръгна да давам акъл на родител.
На мястото на малко дете не знам как бих реагирала. Надали и някой от нас знае. Децата реагират различно от възрастните.

Визирам ситуации единствено с възрастни участници.
Пък и крушката си има опашка. Надали при баща със свободни разбирания по въпроса ще е толкова шокиращо за възпитаното от него дете.

Fire666, ситуацията е напълно различна, когато си от страната на изневеряващия и от страната на този, когото мамят.

# 294
  • Мнения: 24 914
И каква е ролята на четвъртия-петия човек в семейната линия – баща-майка-дете?
Как преценява той как ще е по-добре (за тяхното дете, не неговото) и от ролята на какъв? Всички получаваме някакви травми в живота си, дори смятам е здравословно донякъде. Как лелята ще реши дали без баща боклук или с баща боклук е по-добре за детето? По чии критерии и от името на каква?
И не виждам връзка с родител изневеряващ. Йерархията е съвсем различна – баща, изневеряващ и брат изневеряващ. Как се поставят на една равнина даже не проумявам.

# 295
  • Мнения: 7 349
Авторке, ако съм на твое място, изобщо няма да слушам какво ми казват непознати хора и ще правя това, което сметна за редно.

# 296
  • Мнения: 3 181
При всички случаи бих си замълчала. Не знам в чие семейство какво се случва за да мога да взема страна или позиция. А и не е нужно. А пък, ако родителите ми си изневеряват изобщо не искам да знам. Има неща, които трябва да си останат между двойката.
И давам пресен пример от близки-мъжа цял живот си хойка, жената в един момент се подхлъзва и тя, той се развежда с нея заради нейната изневяра! Намесиха и децата, които са големи и сега мразят майка си, понеже тя била изневерила. А той цял живот е имал забежки. Така че нека всеки се оправя с партньора си. Наистина е много по-добре за всички да не се месят в чужди семейства!

# 297
  • Мнения: 1 435
Ако имате дъщеря/син и видите, че партньорът на детето й/му изневерява и сте сигурни в това, какво ще направите?
Мда много неудобен въпрос, никой не иска да отговори?!

# 298
  • София
  • Мнения: 16 201
Детето, което е свидетел на случката ли да е на 9 години?
Аз на тази възраст навремето изобщо нямаше да разбера какво се случва, камо ли да тръгна да давам акъл на родител.
На мястото на малко дете не знам как бих реагирала. Надали и някой от нас знае. Децата реагират различно от възрастните.

Визирам ситуации единствено с възрастни участници.
Пък и крушката си има опашка. Надали при баща със свободни разбирания по въпроса ще е толкова шокиращо за възпитаното от него дете.

Fire666, ситуацията е напълно различна, когато си от страната на изневеряващия и от страната на този, когото мамят.

Тоест, по дефолт се приема, че става дума за семейство със "свободни разбирания", а не за действия зад гърба, например? На девет години детето не е толкова малко, но дори да е, същият въпрос важи за десет, дванадесет, четиринадесет. Много е удобно да кажем, ще се правим каквото си искаме и то засяга само нас, но това рядко е точно така. Често единият си прави каквото си иска зад гърба на другия, който е засегнат, но няма възможност да вземе решение за себе си, понеже не е наясно какво се случва. Децата пък са уязвимата страна, която може доста да пострада в такива отношения, и затова ми е интересно, дали от нея също се очаква мълчаливо съгласие, понеже не получих отговор, а това беше въпросът? Ако става дума за либерално семейство, където тези отношения са уговорени, детето би трябвало да е въведено, или защитено по някакъв начин, и би трябвало да може свободно да обсъди въпроса, ако види нещо, което не е... очаквало, не е ли така? Обикновено проблем с разговорите имат тези, които правят нещата тайно, без взаимно съгласие, с надеждата другия да не разбере.

За вече пълнолетен човек, нещата са малко по-различни, но пак вярвам, че като големи хора, би трябвало да може да поговори нормално с родителя си, ако стане свидетел на нещо подобно. Защо са толкова страшни тези разговори за възрастни хора, които твърдят, че имат право на това, което правят?

# 299
  • Мнения: X
Травмите са си травми. Отношенията с родителите, комуникацията са изключително основополагащи за отношенията със срещуположния пол и хората и аз съм последният човек, който ще отрича или омаловажава нечии травми от скандали, раздели и т.н. В същото време, обаче, порасналите деца сами са отговорни да си отработят травмите, дали сами, с приятели, с проф помощ, а не да се оправдават с родителите си.

Общи условия

Активация на акаунт