Тоест, по дефолт се приема, че става дума за семейство със "свободни разбирания"...
Нищо подобно. Става дума за двойка, част от която не е "свидетелят".
- Публикувана: 2 апр. 2024, 20:42 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2024, 13:39 ч.
Нормално ли е?
Нищо подобно. Става дума за двойка, част от която не е "свидетелят".
Ако имате дъщеря/син и видите, че партньорът на детето й/му изневерява и сте сигурни в това, какво ще направите?
Аз не съм казала, че няма право да пита. Но не и да държи сметка, да поставя ултиматуми и т.н. При добри отношения с близките винаги можеш да попиташ дали това, което си видял, е това, което мислиш. И се предполага човекът да не те излъже. Но... това вече съвсем няма как да се предположи дали ще се случи.
Ако синът ми има афера, ще говоря с него, но от професионален опит знам, че с говорене не можеш да промениш нечие решение, когато той сам се е напъхал в блатото.
И пак обръщам внимание, че има значение от коя страна си (на лъжеца или на излъгания) и с кого го коментираш (с твоя близък или с "половинката" му).
Ако синът ми има афера, ще говоря с него, но от професионален опит знам, че с говорене не можеш да промениш нечие решение, когато той сам се е напъхал в блатото.
И пак обръщам внимание, че има значение от коя страна си (на лъжеца или на излъгания) и с кого го коментираш (с твоя близък или с "половинката" му).
Какво щеше да е, ако вместо брат й, това беше баща й?
Добре, аз ще отговоря от реален личен опит.
Говориш с баща си, разбира колко си наранена като дъщеря/жена от случващото се. Казваш му, че го разбираш, поради еди какви си обстоятелства, но да помисли - да прекрати или да го прави по начин, достатъчно дискретен, за да не нарани майката. Никога нищо не казваш на майка си.
След време му изплащаш тегления заем за любовницата. На ум я проклинаш. Край на историята.
Детето (дали на 9, дали на 19) има пълното право да пита директно изневеряващия родител защо го прави. Не виждам изобщо проблем тук.
Е това вече са глупости. Файър, как ще го обясниш на детето си защо си изневерила? Ще разбере какви проблеми имаш с баща му ли? Трябва ли да ги знае изобщо? Това не са ли неща между теб и мъжа ти? За децата ти, ти си тяхна майка и той техен баща. Толкова. А и за една изневяра в общия случай за виновни и двамата. Или ще му кажеш, ами баща ти не ме поглежда като жена, а пък аз си имам нужди. Това е лудост. Децата са си деца.
Като не искаш да занимаваш детето си, правиш така, че то никога, по никакъв начин да не разбере какви ги вършиш. Ако разбере, това, че няма да му дадеш обяснение, по никакъв начин няма да му намали неудобството. То в неговата глава ще си извърти много по-гадни неща от твоето обяснение. Въображението е по-страшно от истината.
Защо продължава да се посочват ултиматуми и държане на сметка, като ние говорим за просто разговор? Може ли някой да посочи кой и къде е твърдял, че трябва да се държи сметка и да се поставят ултиматуми?
Беше писано напред като съвет сестрата да притисне брат си и любовницата му, която даже не се знае дали е любовница.
Тези, които ги виждат, искат да бъдат видяни. По една или друга причина.
Лъвица, човек, който е стигнал до това изобщо някой да разбере, че има забежка, изобщо не му пука за ничие мнение и за ничии чувства и изживявания, дори и на детето му.
Да изплащам заем за любовница? Нивгаш. По-добре директно да кажа на измамения партньор.
След 40год+ брак, не мисля, че бих искала да го кажа на майка ми, а и не би имало никакъв смисъл - освен да се огорчи на дърти години, по-добре негативните емоции за мен да си ги запазя.
А, що се отнася до заема - понякога децата се случва да се държат повече като възрастни, отколкото самите възрастни
Убедена съм, че хора с 40+ години заедно няма как да не знаят какво прави човекът до тях.
Аз познавам моя съпруг от 50 г. и живеем заедно от 32 г. Знам кога му се спи, кога е гладен, кога е нервен. Буквално с годините усещаш всяка фибра от тялото на другия човек. Познаваш погледа му, миризмата му. Няма как да си такова перде, че да не усетиш евентуалните му трепети, камо ли дългосрочна връзка.
Много от "незнаещите" не искат да видят знаците умишлено.
За по-скорошните връзки е различно, но за дългогодишните определено никой не може да ме убеди, че партньорът на шавливеца не знае, за да трябва аз да му отварям очите.
Аз познавам моя съпруг от 50 г. и живеем заедно от 32 г. Знам кога му се спи, кога е гладен, кога е нервен. Буквално с годините усещаш всяка фибра от тялото на другия човек. Познаваш погледа му, миризмата му. Няма как да си такова перде, че да не усетиш евентуалните му трепети, камо ли дългосрочна връзка.
Много от "незнаещите" не искат да видят знаците умишлено.
За по-скорошните връзки е различно, но за дългогодишните определено никой не може да ме убеди, че партньорът на шавливеца не знае, за да трябва аз да му отварям очите.
Детето (дали на 9, дали на 19) има пълното право да пита директно изневеряващия родител защо го прави. Не виждам изобщо проблем тук.
Е това вече са глупости. Файър, как ще го обясниш на детето си защо си изневерила? Ще разбере какви проблеми имаш с баща му ли? Трябва ли да ги знае изобщо? Това не са ли неща между теб и мъжа ти? За децата ти, ти си тяхна майка и той техен баща. Толкова. А и за една изневяра в общия случай за виновни и двамата. Или ще му кажеш, ами баща ти не ме поглежда като жена, а пък аз си имам нужди. Това е лудост. Децата са си деца.
Зависи каква е динамиката в семейството. Някои родители превръщат децата си в отдушници и ги занимават със свои проблеми, но и аз съм на мнение - отношенията и проблемите между партньорите трябва да си останат между партньорите, без да се намесват децата, те да трябва да заемат нечия страна.
Разговор с изневеряващ родител с изказване на лично мнение и позиция или молба за дискретност в името на другия родител мога да разбера, но дотам. Съмнявам се, че може да се въздейства за промяна на поведението, а и не е в ничие право да задава тон в живота на друг.