Нормално ли е?

А защо първо не питаш любовчията, за да си сигурен, че не се лъжеш (както vondito е направила) и след това да кажеш на приятелката, за да не й даваш грешна информация?

Точно обратното. Коментирахме, че зависи от конкретни неща. И всеки отделен случай е самостоятелен.
Всеки човек е различен в различна възраст и в различните отношения.
Аз на 18 бях най-близка с няколко приятелки, на около 30 - със сестра си, сега съм със съпруга си. Приятелите сега нямат общо с това, което са значели преди и т.н. На 20 вярвах във възвишени идеали, на 50 видях, че хората са в повечето случаи рационални. Не може винаги и спрямо всички да си коркорбашията и да даваш уклон на хората и отношенията им.

Защото не прочетох да е приятелка с него. И защо не го е казала веднага? Защо тогава не е провела повторно разговора след лятото? Защо е представила връзката отпреди лятото за актуална, след като той е казал, че предпочита приятелката от двете момичета и приятелката е била поканена при семейството му за лятото? Къде е гаранцията, че нещата не са се били променили?

Защо изобщо някои хора са готови да решават вместо други, без реални доказателства?
Преди 32 г., когато казах на сестра ми, нямах съмнения, а бях видяла бившия ѝ на калъп в собственото легло на сестра ми. Ако просто ги бях видяла на кафе, нямаше да избързам, без да съм сигурна.
И знам мнението на сестра ми за изневерите. Ако не го знаех, нямаше да ѝ кажа директно, а щях да намеря начин да разбера мнението ѝ и да съм сигурна, че иска да знае, Пери да споделя.
Не мога да си представя да поема ангажимент да променя нечий живот, защото съм си въобразила нещо или понеже нямам всички карти на масата.
Дяволът винаги е в детайлите, а отговорността, че може да объркам нечий чужд живот, би ми тежала до края.

Самата аз никога и з нищо не съм позволявала чужда намеса, независимо дали е за нещо дребно или значимо. Затова и избягвам аз да се намесвам.
Тук си теоретизираме основно.

Трябвало е да каже веднага, да. Но не виждам защо да не пита любовчията първо.

Ако ми се обади приятел на бившия да ми държи тон какво съм, що съм, познай къде ще го пратя. Без значение дали имам афера или не с друг. Що за нахалство и липса на възпитание.

Абе вие се въртите като вентилатори тук бе, баси. И не разбирам защо се подскача от споделени лични истории точно в темата с такъв казус?
По последната споделена история, трябвало е да и каже веднага, но сега като случката е в миналото е лесно да се каже какво трябва и не. Все пак не я е оставила да се омъжи за него както е мнението на повечето пишещи в темата по задните страници. До колкото си спомням на задания от мен въпрос дали ако това е вашето дете, до колко бихте си траели, почти никой не отговори. Ами вие си знаете, но пак ще кажа от страни и назад във времето е лесно да се отсъди кой какво и кой е крив или прав.

А каква е гаранцията, че нещата са се променили? Приятелката си има глава на раменете и ще ползва информацията според собствения си акъл. Тя лятото не се е чувствала спокойно с този мъж, което е накарало Вондито най-накрая да й каже.

Иначе да, хипотезите се сменят всеки пост. Сега вече било относително. Малко безсмислена става темата. Пък и най-големите съдници се оказаха тези, които уж държат на личния избор. То не бяха нападки, то не бяха епитети. Наистина, безсмислена тема.

Защото след време за мен е гледане на сеир, а не приятелство.

И на мен ако приятел на мое гадже някога ми беше държал сметка за нещо (или сега приятел на съпруга ми), бих ги навряла и двамата не знам къде.

Лъвица, разбира се, че хората, които държат на личния избор, се дразним на подобни игрички в стил "знам, но ще си трая, докато не ми се отдаде възможност да забия по-дълбоко ножа".

Интересно защо така интерпретираш действията й. Аз ги интерпретирам така - не е лесно да съобщиш такова нещо, надявала се е да не се наложи, но като е видяла как се чувства приятелката й, е разбрала, че все пак трябва да й каже.

Може би, защото съм прям човек и ако нещо по отношение на наистина близък човек ми тежи, ще го споделя, а няма да чакам. Ако замълча, ще мълча завинаги. След месеци вече е друго. Освен ако не съм слухтяла и дебнела през цялото време и не знам какво точно е развитието при всички намесени, което пак не ми звучи приемливо чак толкова да ровя в чуждите животи.
На мястото на приятелката бих прекратила това приятелство, заради 2 неща: 1. Първоначалното мълчание, когато я е оставила да замине, а после изведнъж е казала. 2. Заради това, че я има за малоумна и зад гърба ѝ се е намесила в отношенията ѝ със скандали с гаджето. Та това е по-зле от свекървите в свекървенската тема.

Ако аз съм на мястото на приятелката, бих се разсърдила, че не ми е казала по-рано. И това е.

Не за всички хора верността не означава нищо, и не им е проблем и те да кръшкат, и партньора им да кръшка, стига да се правят, че няма такова нещо. За тези обаче, които са верни и моногамни, верността на партньора не е без значение. И предпочитат истината, за да вземат осъзнато решение, а не да си викат -, кво толкова, че той кръшка, нали и аз правя същото.
Дето се вика, дай да не се дебнем, че ще се хванем.

С какви хора трябва да си си имал работа цял живот та да приписваш такива мотиви на действията на някой, който ти се води приятел? Ако приятелката ти е типът, който крие за да слухти и дебне, и прави нещо, защото те смята за малоумна, какво говори за теб, че толкова време не си я усетила, а си я смятала за приятелка...

Аз даже не бих й се разсърдила. Ще разбера, че не й е било лесно да вземе решение. Но аз имам доверие на приятелките си, знам, че им пука за мен и са водени от грижа, не от желание да се месят в живота ми и да интригантстват.

Вероятно имам професионално изкривяване.
Или изхождам от себе си.
Аз държа на откритите и честни отношения и затова съм се заобиколила с такива хора. Малко, но проверени. Лъжи, изневери и игрички, както и намесата в чуждия живот, за мен са еднакво неприемливи. За хората около мен също. Поне на сегашния етап от живота, до който сме стигнали.
Затова и не влизаме в подобни филми явно.

Според мен зависи от типа хора. В смисъл, аз не понасям изневерите и предателствата и въобще пред мен дилема не стои - ВИНАГИ ИСТИНАТА! Но имам позната, с която си говорехме за изневери и половинки и тя твърдо ми заяви "Ако има нещо - НЕ искам да знам. Та, зависи, снахата на брата на авторката от кой тип е. Ако са добри приятелки и знае отговора да действа според него, ако не - може да се постарае да разбере. Обаче - трябва да е сигурна в неговата изневяра, а не "абе така си мисля, понеже..."

Вудито правилно е постъпила, че не й е казала веднага, ами ако момъкът междувременно се беше отказал от другата гърла, и нещата с приятелката се бяха получили? А ако й беше казала веднага, и приятелката беше изгоряла с 2 хиляди долара, и после да се чуди какво, ако... Така поне й е станало ясно, че няма смисъл да продължи да се надява...