Номинации за най-голяма муня (тема 9)

Е как, това си е класика. По 2-3 пъти минимум, като всеки път е съпроводено с отривисто вдигане на ръката, че разпознава вдигането на китката и се включва екранът Само си представете отстрани как изглежда това

Пребих се като куче.
То поне едно куче ми помогна , иначе щях да се удавя в басейна. На гости, ползвам басейна, то хубаво, но така се подхлъзнах на влизане , че дори при великото ми салто си защипах крака в стълбичката , как и аз не знам и паднах във водата, за малко ми причерня, пълна безтегловност. Кучето на нашите приятели скочи в басейна и ме избута, ако не беше той.... После алабаите били агресивни. В Пирогов съм, чакаме.
Преди това докато говорех с мама по телефона и аз не знам как седнах и обърнах шезлонга. Не ми е ден днес.

От Пирогов право в леглото, явно не ти е ден за интензивни занимания. Скорошно възстановяване!

Има си такива дни да легнеш и да станеш утре. Бързо оправяне и дано няма нищо сериозно!

Благодаря!
Чакаме още, боли ме крака, но го движа.
Бях сама в къщата, ако не беше кучето.., наистина ми причерня за секунди, видях го вече като скочи в басейна. Като по филмите хора, повдигна ме с глава опряна в дупето да ме избута и да изляза. Толкова много доброта има в тези животни, а аз съм хапана няколко пъти от куче и си имам страх, който се опитвам да превъзмогна, но него го познавам и не ме е било никога страх, въпреки размерите му, а може да ме изяде. Тежи повече от мен. Адски социално куче, котките спят върху него.
Мъжът ми такива целувки му удари на туй момче , че милото отиде и се скри в къщата си и не искаше да излезе оттам.

Затова ги наричат ангели. Бързо възстановяване желая.

Бързо възстановяване.
Аз мунювщини нямам с някои изключения при пътуване.Това го бях забравила,но на работа стана въпрос и колежките доста се посмяха.
Действието-м.март.Ще пътувам за n-ти път до София.Но от отдавна не съм пътувала с рейс.Отивам си на автогарата 30 мин.по-рано.И гледам на 2-ри сектор рейс за Варна или нещо подобно.Зад него спрял в междусекторовото пространство рейс на Юнион /брандиран/пише Б-с-С-я хартиена табелка под чистачките. Мисля си аз това е рейса,за Варна тръгва 5 мин,преди него и той ще се намести на сектора. Стават 10 мин.преди тръгване и аз решавам за последно до ВЦ-то да ида ,Да ама съм с голям сак.Отивам при шофьора и питам все пак -за С-я ли е рейса той -"да" Може ли да оставя сака в багажника-може.Оставаям аз сака,отивам в тоалетна излизам и рейса го нямааааа.Виждам му задницата на завоя.Леле хуквам аз вътра ,където продават билети -да звънне жената и да го спре на бариерата.Да ама Ц-гишето затворено -няма никой.Бягам аз пак навън и какво да видя -Седи тази с един списък до един бял рейс и чака.Отивам и казвам-ама къде е рейса за С-я -тя" това е вас чакаме как може да закъснявате Гледам часовника 12.01 /ама то докато тичам напред назад явно е станал часа.Мятам се на рейса аз нахокана и тръгваме.По едно време след 20 мин.се оглеждам и Хлъц- рейса пълен ама никой не прилича на чакащите с които бях преди това и сякаш седалките сини,а където оставих багажа-ми се видяха червени. Влизам онлайн да видя и моля ви се в 12 и 12.01 тръгват 2 рейса от Б-с за С-я .Ама единия отива в Кулата и нататък.Препотих се .Усетих аз какво е станало и направо ми призля.Аз в единия рейс ,багажа в другия. Примъквам се към шофьора и го питам благо какво става и за къде пътува др.рейс.М-у другото ние се движим плътно зад него/зад багажа ми/ .Онзи се размърмори какво било това нещо,не четем ли за часа как сме бляли ,как непрекъснато се случвало това или да объркат пътниците рейсовете и т.н. една лекция 15 мин.Аз се опитвам да му кажа,че всъщност съм питала и съм видяла какво пише на рейса,ама той мъмри.Стигнахме Сливен и рейса отпред се отклони .Но ми каза шофьора ,че на Ст.загора се засичали за 5 мин.ако колегата му карал нормално.И ако се засекат мога да прехвъля багажа.Ама не му се обади .Как стигнах до Ст,Загора аз си знам.И почиваме там.Аз съм зелена вече Обадих се и там на гишето и жената любезно ми каза,че обикновено се засичали рейсовете за 10-тина мин.Иначе онзи пристигал в С_я след 3 часа и ако си искам багажа да чакам там на автогарата преди да тръгне за Кулата. Е след 20 мин.се появи пустия рейс и като се метнах -си прибрах багажа....
Няма такова кошмарно пътуване.Не знам дали аз или Ивкони са муните,защото не знам как може от един и същи сектор ,на една и съща фирма с разлика 1 мин.да тръгват 2 рейса с една и съща дестинация.За сведение както казах и на шофьора на табелата и на двата пише Б-с -С-я.Като на втория където продължава С-я-Кулата е под чистачката и не се вижда изобщо отвън и час-не пише.
Както и да е прибрах се успешно в един рейс с багажа.Ама тия от Ивкони не ща и на снимка да ги виждам/ от преди им бях набрала,но след този случай../

Олеле, бързо оздравяване!

Моята мунщина днес бледнее... Записвам час за фризьор - днес в 14 часа аз, в 16.30 детето. Седя цял ден и си мисля, че съм в 14.30 часа, така че имам време да свърша работа. В 13.30 фризьорката ми пише да пита мога ли да дойда в 14.20, че закъснява... Зачудих се как закъснява и чак тогава видях колко ми е часа.

Топ мунщината ми отпреди години - млада, отнесена, отивам за един уикенд на гости при нашите. Нося дънково яке и имам навика да пускам ключовете от квартирата в скрит джоб. Като съм на работа, няма проблем. А ми е първа самостоятелна квартира. В неделя тръгвам, чакам влак и по едно време към мен идва възрастният ни аптекар, познаваха се с нашите. Решили, че якето ще ми трябва и го помолили спешно да го закара до гарата и да ми го даде. Дръпнах една тирада защо разкарват човека, няма да умра от студ без яке... Е, ключовете още в джоба, ако не беше той, нямаше да има как да се прибера.

Една случка с моята приятелка.Ходиха на СПА с мъж и той я черпил индийски масаж с жив индиец .Отива тя с бански и наметната с халат.Съблича си халата и той ѝ правел знак да свали и от врата каквото има(уж поназнайвал български,ама що със знаци е решил..)и тя мунята хоп сваля банския и по монокини.Той се засмял и казал,че има предвид синджирчето на врата.Тя засрамена се облякла.Започнал масажа и вече били към приключване когато на вратата се почукало.Отишъл инди-то да отвори и от там една ръка се протяга и го фрасва в носа.Изчезва бияча,а от там хуква да бяга и масажиста.Моята приятелка набързо се облякла и тръгнала да си ходи в стаята.По пътя среща съпругът ѝ,а той пък се пребил да се хили и после разпитал на рецепция дали е оцелял индиеца. И това в реномиран хотел,но ревнивците нямат спирка.Така си го обяснихме ние,някоя жена се е оплакала или мъжът ѝ много ревнив и хайде на бой.

На работа съм. Преди малко скокнах до един магазин на 5 минути от офиса, до който се стига през голяма квартална градинка. В същото време говорех по телефона с щерката. И минавам покрай една пейка, на която има забравено шише с вода - същото като нейното. Тя постоянно си го оставя някъде и не знае къде е. Не знам по каква причина мунският ми мозък реши, че е нейното шише. Насочих се към него да го взема и издуднах в слушалката: "пак си посадила шишето си където не му е мястото". А тя "отговаря" къде е? Знаеш ли откога го търся?!". Последва пауза, в която всяка от двете ни си спомни, че сме в две различни точки и няма как аз да виждам нейното шише. И едновременно изстреляхме "друго шише е".

Вчера в ранния следобяд помолих колеги да си оставя за половин час 2,5 л вода да се охлади в камерата на хладилника им. Днес в 9 взех чудесен леден блок, за 2 часа 1/3 се е размразила, само уиски ми липсва

Малка муня звънче: има дебитна карта от 3-4 години. В началото беше много против и не искаше изобщо да я ползва. Постепенно започна единствено да плаща с нея. Да, но има дневен лимит за плащане и за теглене. Днес, понеже вече окончателно и категорично завърши 11. клас, заслужено реши, че ще отпусне душата в мола (ще си пазарува без да го мисли). Отишла и обиколила всички банкомати. На всички пишело: "Внеси пари тук". По нейни думи: "Аз искам да тегля, нямам какво да внасям." и излязла, намерила банкомат на нейната банка. Обаче и там пишело същото. Обадила се на баща си да пита възможно ли е всички банкомати да са за внасяне, а  не за теглене на пари 😂

И моята дъщеря вчера се бори с картата си. След работа имаше час за маникюр, за да не закъснее, хваща такси. Пристигат пред салона, тръгва да плаща с карта и излиза някакъв проблем. Звъни на банката, казват ѝ, че е временно, след час ще се оправи, но че може да прави преводи по сметка. Шофьорът обаче казва, че няма как по негова сметка, защото плащането е за фирмата, а той не знае фирмената сметка. И тя, вместо да помисли какво да направи (аз съм наблизо, можеше да минат да му платя), взела, че му дръпнала един рев човекът се видял в чудо, успокоявал я, че не са милиони, ще изчака да намери откъде да вземе и т.н. Посъвзела се и се сетила да иска от маникюристката ни, ходим при нея от дълго време и си се знаем. В крайна сметка момичето платило таксито и тя ѝ превела сумата по сметка

---

Като станах видях, че се мотаят някакви джапанки в коридора, но що пък да ги прибера веднага, като може и по-късно, нали? Тръгвам да лепя едни первази около входната ни врата. Понеже стената над нея се оказа леко вдлъбната и первазът не се опира плътно, сложих солидно количество силикон в/у него, за да запълни празнината. Понесох я през коридора и разбира се, стъпих на едната джапанка, така се хлъзнах, че тръгнах да падам назад, а ръцете ми заети да крепя перваза със силикона нагоре. Успях някак да се спра с лакът в шкафа за обувки. Ще съм синя утре, но поне спасих положението. Толкова силикон имаше по него, че щях да имам за седмица чистене и то щото ме домързя да прибера проклетите джапанки

Пиша пожелание на стената на момиче, което се дипломира. Много ми е близка и се старая и  проверявам, тъй като съм след нощна смяна.
В резултат бях написала вместо " Честито завършване!" , "Честито заМършване!"

Днес получих съобщение, че имам пратка в кутия на куриер. Нямах спомен да съм поръчвала нещо, освен до клона на един спортен магазин до нас и реших, че е от онези измами, при които трябва да цъкнеш на линка. Обаче връщайки се от магазина осъзнах, че минавам точно до въпросната кутия и си викам, нищо не пречи да пробвам. Въведох кода, нищо. Тъкмо тръгнах да си ходя и чувам щрак! наистина имаше пратка. Още на място я отворих, че умирах от любопитство. Сетих се като видях съдържанието - разни неща за морето, за които съвсем бях изключила