) - една сутрин явно много съм бързала за училище, замотала съм се с връзването на панделките (малките къдрави деца все ги подстригват късо и рядко имах дълга коса за панделки, та много им се радвах при възможност) и насред пътя вече установявам, че съм по домашни чехли. Гледах се, чудих се, пък се върнах и ми отидЕ бързането 
Пролетна умора ли е, кво е, идея нямам, но тази сутрин така се изложих..... Ставам в 5, правя си кафе, мия зъби, лице, гълтам 2 глътки кафе и излизам с куче навън. По едно време поглеждам назад, защото ми беше някак странно- не усещах да се дърпа особено куч тази сутрин, наляво-надясно, едно такова леко ми беше на ръката...та обръщам се и какво да видя, кучето го няма! Изплаших се, почнах да го викам, да се оглеждам, то тъмно, вървя, викам, вървя, ей няма го и го няма /това в рамките на няма и минутка/. И в един хубав момент
аз аджеба взех ли го като излизах?! Качвам се вкъщи, мъжът ми му сложил нагръдника и ме чакат на вратата, течаха му сълзи от смях, а на мен от срам.
Пролетна умора ли е, кво е, идея нямам, но тази сутрин така се изложих..... Ставам в 5, правя си кафе, мия зъби, лице, гълтам 2 глътки кафе и излизам с куче навън. По едно време поглеждам назад, защото ми беше някак странно- не усещах да се дърпа особено куч тази сутрин, наляво-надясно, едно такова леко ми беше на ръката...та обръщам се и какво да видя, кучето го няма! Изплаших се, почнах да го викам, да се оглеждам, то тъмно, вървя, викам, вървя, ей няма го и го няма /това в рамките на няма и минутка/. И в един хубав момент
аз аджеба взех ли го като излизах?! Качвам се вкъщи, мъжът ми му сложил нагръдника и ме чакат на вратата, течаха му сълзи от смях, а на мен от срам.



Препоръчани теми