В момента чета ... 89

  • 52 391
  • 745
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: X
Започнах Брутални чудовища.

# 466
  • Мнения: 589
Снощи прочетох "Поредица от злополучния :Злощастното начало" издават Бениториал. Като че ли очаквах повече, но си личи, че е по-детска книга. Мисля че на 12-13 годишни деца би им допаднала доста. Не смятам да продължавам на този етап с втората книга.
Отделно бавно и славно си продължавам със" Стражите! " на Пратчет. Ние с този автор имаме едни нестабилни взаимоотношения - хем някои книги негови харесвам, хем други не. Сега тази хем ми харесва, хем не е нещо, което да ми държи постоянно интереса. Вчера се отбих до Панаира и отново прекалих 😄 А и днес чакам "Терапията" и "Децата на хълма" на Бениториал. Спирам с купуването до есента😄

# 467
  • Мнения: 556
Гледах “Където пеят раците” и имам въпрос към челите книгата - как реагира Тейт накрая и става ли ясно какво е станало всъщност? Във филма нямаше нещо особено, но ми е интересно как е в книгата. Не знам дали да си струва четенето вече след филма, който ми хареса всъщност.
И в книгата, и във филма, става ясно какво е станало.
Всъщност не, ако не броим предположението на прокурора, което е представено пред съдебните заседатели (във филма).
Може би съм интерпретирала сама за себе си определени кадри от филма/фрагменти от книгата, като развръзка и обяснение. Така че, за мен няма мистерия, всичко беше ясно накрая.
Започнах отново "Цветя за Алджърнън", преди време ме беше отегчила в началото и я зарязах, сега ѝ давам втори шанс, защото съм чувала/чела само хубави отзиви за нея.

# 468
  • Мнения: 11 784
Може да прочетете разказа, ако книгата ви е отегчила - там по-синтезирано и според мен - съответно затова по-въздействащо е представена историята и идеите. Разказът е писан преди книгата, печели Хюго през 1960 г.

# 469
  • Мнения: 272
Вчера прочетох "Мамник" на Васил Попов, но аз не останах очарована, за съжаление - идеята на автора е отлична, също така много ми хареса преплитането на фолклор, мистика, любов, история посредством разказа за трагедията на обикновените хора след подписването на Ньойския мирен договор и Втората национална катастрофа, настъпила след него, както и дейността на забравената организация ВЗРО "Въртоп", както бе писала по-рано и друга потребителка в темата, но стилът на автора лично на мен изобщо не ми допадна, и по-конкретно при диалозите между персонажите беше по мое мнение доста посредствен чисто като изказ. Също така, за мен липсваше дълбочина и психологизъм при повечето от образите в романа, голяма част от героите бяха доста схематични и непълнокръвни.

# 470
  • Мнения: 11 784
“Мамник” я пропуснах, но точно заради стила се отказах от друга негова книга - “Пермафрост”. Прочетох началните страници и след като видях, че трябваше да прескачам текст в диалозите, защото ми бяха  досадно скучни, просто избрах друга книга и друг автор. (“Толкова много книги има, толкова малко е времето.”) Продължавам, обаче, да предполагам, че диалозите са разводнени, тъй като и двете книги първо са написани за аудиосериали, където може да се постига така обем, без да прави  толкова много впечатление това.

# 471
  • Мнения: 2 629
Да,това са текстове за аудиосериали,затова на книга е доста скучновато.На мен аудиото много ми хареса,с музикалното оформление и професионалния прочит.

# 472
  • Мнения: 11 784
По този повод - интересно как са озвучили нещо специфично в “Проектът “Аве Мария”” (отказах се да слушам аудиокниги, не знам на български дали са я записвали)
Скрит текст:
Като се има предвид специфичния език
Скрит текст:
на Камен/предпочтам да го наричам с оригиналното име - Роки 😃

# 473
  • Мнения: 2 629
“Проектът Аве Мария” най-накрая ми попадна в ръцете за прочит,но кога ?Вече взимам само от библиотеката,все още имам купени от предната коледа и са непрочетени,а сега и с тези високи цени…

# 474
  • Мнения: 11 784
Имам много натрупани и аз, но ще се опитам да я препрочета заради другата тема, а и обичам тази книга.

# 475
  • Тук... някъде
  • Мнения: 942
“Проектът Аве Мария” най-накрая ми попадна в ръцете за прочит,но кога ?Вече взимам само от библиотеката,все още имам купени от предната коледа и са непрочетени,а сега и с тези високи цени…

В момента на сайта на Orange има намаление 40%

# 476
  • Мнения: 6 855
Започнах "Огледалния човек" на Ларш Кеплер. Не е първата тяхна книга, която чета. Но тази е преведена в сегашно историческо време, което за мен е дразнещо. Интересно ми е въпрос на превод ли е или така е написана. В темата има скандинависти, ако могат да дадат информация...

# 477
  • София
  • Мнения: 5 470
"...
Подир един час тръгваме към къщи, без да се питаме къде отиваме, и бавно се движим по стихналия булевард, и аз разсеяно следя как под светлината на уличните лампи сенките ни постепенно се удължават, а после внезапно отскачат назад и сетне отново почват да растат и пак отскачат — две сенки на мъж и жена, на двама души, които случаят е свързал и разделил, и пак свързал, за да ги раздели отново.

— Ти си още млада… — чувам се да казвам малко ненадейно и за самия себе си.

— На трийсет и три…

„Трийсет и пет“, поправям я наум.

— Във всеки случай млада си. И вместо да се тровиш за хубавото, което не е дошло, по-добре е да мислиш за хубавото, което е възможно да дойде…

— Щастието?… — тя тихо се изсмива.

— Направила си един нещастен опит. Други правят и по повече.

— Нямам вече кураж за опити… И няма с кого да ги правя, ако не смятам някой млад глупак, с когото още от първи път ми доскучава… И изобщо не съм те потърсила, за да ме успокояваш. Искам просто да бъда още малко с тебе.

— Да, но подир това малко време с мене ще има още друго време, още много време.

— И какво от туй? Ти чакаш ли хубавото, дето може да дойде?

— Искрено казано, не мисля по тия неща.

— Искрено казано, не чакаш нищо — поправя ме тя. — Аз — също. Така че няма какво да ми даваш кураж, защото и двамата сме един дол дренки. Вървим по пътя си, без да чакаме нищо особено.

И тъй, ние продължаваме да вървим по пътя си из пустия булевард заедно с тези две сенки, две сенки на мъж и жена, които се появяват, растат, а сетне изчезват, сякаш никога не са съществували.

* * *
..."

Богомил Райнов, Реквием за една мръсница


# 478
  • Мнения: 6 855
Ако това е към моя пост-друго е. Героят разказва какво правят в момента.              
 Както и да е. Въпрос на виждане на автор или преводач.

Последна редакция: пт, 31 май 2024, 23:04 от W

# 479
  • София
  • Мнения: 26 273
Прочетох "Тихи години". Като цяло много ми допадна. Ще дам оценка 4.5, защото не харесвам книги, които нямат ясен финал. 😃 Иначе за разлика от Хана, тук много повече разбирах героите и действията им, макар да не одобрявах голяма част от тях. Много ми хареса как всяка нова глава започва с последното изречение от старата.
Сега отново чета книга на автор, когото познавам, а именно " Нецъфнали рози" на Цветина Иванова. ( някой може случайно да я е гледал в последния сезон на фермата). Още съм съвсем в началото, но засега неочаквано за мен ми харесва. 😃 А фактът, че вече установявавам, че познавам и прототипите на част от героите ме кара да ми е още по-интересно.

Общи условия

Активация на акаунт