В момента чета ... 89

  • 52 389
  • 745
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 556
Може да прочетете разказа, ако книгата ви е отегчила - там по-синтезирано и според мен - съответно затова по-въздействащо е представена историята и идеите. Разказът е писан преди книгата, печели Хюго през 1960 г.
Прочетох книгата, ще прочета и разказа заради това, което пишете. Хубава е, но нещо ѝ липсва, дълбочина, може би. Но пък ми напомни за "Awakenings", която е по действителен случай, писана от самия лекар Оливър Сакс и по която има разкошен и трогателен филм с Робърт де Ниро и Робин Уилямс.
Започнах "Красноречието на сардината".

# 481
  • Мнения: 8 083
четох, недочетох доста неща последно време...
чистих стаята за гости преди да дойде свекърва ми ( който идва от бг  ми носи книги), и намерих старо издание на Дневникът на един маг,П.Коелю
помня ,че не ме грабна първия път, но е било преди 20г  Thinking , та ще й дам шанс сега, и евентуално ще я  търся в оригинал

# 482
  • София
  • Мнения: 4 300
За Ларш Кеплер. Минал съм през 8 техни (няколко хартиени-купени и вс.останало - свалени). В началото бях по-капризен към самата стилистика. Реших после да се оставя само на сюжета - отварям, почвам, накъдето (но и както) ме водят двамата, с тях "вървя". Така не ми пречи нищо. Харесвам нещата им.
В конкретния пример - не знам, нямам мнение, някой трябва да я е чел в оригинал, за да ни каже.
(Купих си Кървава Луна - последния за Хари Хуле и разказите Ревност и др. истории на Несбьо. Но съм си ги оставил за по-нататък. Започвам Джак Ланс, холандец, Черен спомен - малко с "изследователска цел", запознанство с него. Паралелно с поредния пътепис на Колин Таброн - сега "по пътя на коприната". Това ще ми бъде 3-та негова; интересни впечатления от бивши държави от Съюза СССР в пътуванията му на изток/юго-изток. Въпреки, че са по-стари като време.)

Последна редакция: пн, 03 юни 2024, 14:52 от EmBrother

# 483
  • Мнения: 11 784
Не съм чела още Ларш Кеплер, но си спомням, че първата им книга беше преиздадена - доколкото знам самите автори са правили корекции по нея точно заради стила. Така че който тепърва почва да чете- вероятно е по-добре да потърси именно това издание.

# 484
  • Мнения: 6 855
Прочетох "Огледалния човек". Свикнах със стила или може би вече не му обръщах внимание. Толкова измислена книга, житейски невъзможна в някои ситуации. Каквото и да пиша, ще разкрия сюжета. Мнението ми за Кеплер си остава непроменено.
Не са от класата на Стиг Ларшон, Адлер Улсен, Несбьо и Юрт и Русенфелд. С изброените започнах да се запознавам със скандинавската криминална литература и те вдигнаха много високо летвата.
А извън литературната страна на въпроса се чудя защо не е с пълен член заглавието, след като това не е прякор.
Добавям и с нищо не обогатяващ сюжета факт, че шефката на Юна Лина има еднополов брак. Ей така, ни в клин ни в ръкав ни се споменава, че съпругата ѝ е заминала при родителите си. Който не знае, да си припомни. Ей така да има разнообразие. Не съм хомофоб, но този стремеж да афишираш, че си толерантен, без да е необходимо, ми идва в повече.

Последна редакция: пн, 03 юни 2024, 15:40 от W

# 485
  • Мнения: 4 881
От тъпотиите под знака Ларш Кеплер, по мое мнение само Свидетел на огъня става.
Останалите са под знака: да се пише там нещо, а това, иначе хаотично и неориентирано каква точно линия да следва издателство, е яхнало вълната и се стреми да бълва шведска литература като гаранция за качествени трилъри и ужаси.
Да, но не.

Аз съм по средата на Ноември. Обичам я тази Морнщайнова. Де да можеше и българските автори да пишат така.
Силна е книгата, но дотук не ми харесва повече нито от Тихи години, нито от Хана.
Мъчително и тъжно е да четеш за действителността около 1989 г.

Обаче, да ме прощават издателите на книгата, мъчително и дразнещо е да готвят тая книга повече от година и да не я дадат на един коректор. Бъкана е с грешки и разни абсурдни бележки от преводач. Бързане, бързане да се пусне на пазара или друга е причината, но едно четене да бяха опънали. Аман вече от претупани текстове.

Та и те огледален проблем имат - явно не си четат книгите, които издават. Или ги дават за редакция на стажанти-студенти.

Ако е нещо подобно - да ме имат предвид, ще чета и аз безплатно преди да се печата! Хем ще ми е кеф, хем ще хващам наборни грешки. Кандидатствам!

# 486
  • Мнения: 6 855
И аз кандидатствам!

# 487
  • Plovdiv
  • Мнения: 2 249
И аз съм в кюпа на кандидатстващите Simple Smile

И да не е спам прочетох "Човекът, който два пъти умря" на Р. Озмън. Много ми допада поредицата, толкова лека и приятна за четене книга, отдавна не ми е попадала. Препоръчвам с две ръце, особено ако сте фенове на "Криминалните случай на Мисис Марпъл".

Продължавам с "Вода за цветята" изцяло инспирирана от вас. Още съм съвсем в началото и не мога да дам мнение.

Продължавам да слушам "ВОХ" и засега върви добре. Явно кримките ми пасват за слушане.

# 488
  • Мнения: 11 784
Някой чел ли е “Интервюто“ от Николай Пеев (търсачката от телефон не ми даде резултат в темите)? Прочетох откъс и ме заинтригува, но вече предпочитам преди да потърся книга да посъбера малко повече читателски впечатления…

# 489
  • Мнения: 4 881
Направо намери някой да ти я разкаже…
Докато я търсиш, ровиш в откъси и следваш мненията, ще си е прочела при желание 5 пъти.

# 490
  • Мнения: 11 784
Направо намери някой да ти я разкаже…
Докато я търсиш, ровиш в откъси и следваш мненията, ще си е прочела при желание 5 пъти.
Много полезно мнение, благодаря 😆

# 491
  • Мнения: 589
Приключвам "Гробът на сестра ми" на Робърт Дъгони. Приятно и бързо развиващо се трилърче, имаше си напрежение, съдебния процес ми беше интересен, връщането в миналото също. Темата е тежка, поне за мен, тъй като и аз имам сестра... Давам й 4*.

# 492
  • София
  • Мнения: 4 300
@W - приятно ме разсмиваш! Огледалния е от 2018-а, а в поредицата на прехвалената Камила (Лекберг) за Патрик и Ерика, с начало още в 2003-а, се появяват семейство Мелберг - де юре тамошният шеф на полицията. Тяхната дъщеря Паула (тя също е в отдела им) е "женена" за жена и преди 2014-а ("Укротителят на лъвовете") вече има родени момче и момиче (заченати от донорска банка).
Като се замисля, остава да приема, че Лекберг е била страшно далновидна (в социален аспект). Simple Smile
О, и не казвам, че Кеплерови са върха. Както писах, оставям се на сюжета им. Нещо трябва да се чете, а когато са сканди-поредици, някак те мамят да им стигнеш края без пропуски. Друг пример ми е именно Камила - която не харесвам чак толкова - но я чета.
Онези, които са изброени в поста ти, наистина са мнооого големи. Бих добавил още, че продължението на Милениума на Лагеркранс ми е съвсем приемливо. Минус онзи "холивудски" привкус в неговата трилогия - който при Ларшон не е търсен. Харесвам си и "Виенското братство" на Йонсруд (макар да прилича на фабулите на още няколко романи), отделни неща на Манкел, на съпрузите Холт; готин ми е и комисар Уд Сингзакер у Бреке; а най-достоверни са ми историите на Лейф Г.В. Першон - вероятно, защото е бил истински разследващ и е вещ в детайлите.

# 493
  • Мнения: 11 784
Сега Колибри са издали още едно продължение на Милениум, от друг автор вече.

# 494
  • Мнения: 6 176
Поредното продължение на Милениум го гледах преди две седмици в книжарница Ориндж. Аз обаче нямам никакво намерение да чета както това на Лагеркранс, така и новото. Чакам да ми дойде музата за оригинала. Обаче другата поредица на Давид Лагеркранс не е лоша, издават я от Изток-Запад. Тръгна доста трудно, но после ми стана доста интересна. Ще изчакам от издателството да пуснат електронно втората да си я закупя. Изненадах се от ниския ѝ рейтинг в Goodreads, но не съм съгласна с него.
Аз след поредица от книги, които ми тръгваха тегаво, най-накрая открих такава, която да ме грабне от самото начало. Чета си "Невидимите фурии на сърцето" на Джон Бойн и много ми харесва засега. Бях я хванала в неподходящ момент миналата година, но сега ѝ дойде редът. Дано остане така и до самия край.

Общи условия

Активация на акаунт