Наш'то малко валентинче ще е МАЙско животинче

Добре дошли на новите МАМИ!   

Успешна седмица желая на всички!
За името-при нас го избра каката(мъжът ми с 9 год.по-голям от брат си също  му е избрал името).Двоумяхме се дали да не носи името на татко си(аз така исках)или предложението на кака за име.
На каката името си го избрахме ние още като се запознахме (ние сме заедно от1985г.-АУ!СРАМ ме е !)та още като гаджета съпругът ми казваше-Ще имам момиче и ще се казва МОНИКА.След 10г.когато се роди и вс.ни познати разбраха,че имаме момиче никой и не попита как се казва.Скука!
Етърва ми си кръсти племенника на свекър  преди 2г. и сега само се чуди какви версии на името Георги да измисля,само да не си признае,че е кръстен на него.

Здравейте мами, да се включа и аз:
за името с мъжа сме се разбрали, че детето няма да се кръщава на никой и ще си има собствено име. Умувахме двамата за дъщеря ми и накрая измислихме съвсем различно име от планираното- причината е, че искахме кратко име за да няма умалителни (смятам, че така се губи чара на името и изцяло робуваш на умалителното колкото и да е сладко то) Въпреки това, не знам дали по съвпадение, дъщеря ми е с първа буква на майка ми, но замисъла съвсем не е такъв. просто името Лора много ни хареса и на двамата.
За второто - още не знаем какво е (все още!!! № та умуваме различни варианти с мъжа, горе долу имаме съгласие. Важното е да ни хареса на нас. Иначе старите не се мешат, свъкъра се опита да каже нещо но своевременно беше сложен на място, и то мнго преди да се появя аз, защото зълвата, която е доста по-голяма от мен и мъжа ми има двама сина и беше решила радикално въпроса. така, че за мен имаше открита магистрала и пълна свобода на действие (за което съм и много блъгодарна)  
добре дошли на новите мами и от мен.

а и още нещо...за името де... по повод кръщаването на името на родител или мъжа...имам едни познати дето свекъра е Виктор, зета също е Виктор и детето кръстиха Виктор - няма да ви кажа, че като се обадиш на домашния и се разбереш с кого искаш да говориш, че си е цяло събитие...Малкия е Вики, стария е дядо Виктор...изобщо за мен това е липса на всякакво въображение...

Добро утро и добре дошли на новите МАЙчета!   Руми, ако знаете вече пола, можеш да го кажеш да го отбележа, ако ли не, здраве да е.   Като гледам, с теб сме наборчета и "малките" мами започваме да се увеличаваме.  
кати95 и ГаляС, в настоящата си работа работя на граждански договор месец за месец (последният договор беше за 3 месеца - декември, януари и февруари).  Нямам право на майчинство по гражданския ми договор. Имам и трудов договор при свеки с цел да получавам майчинство. Дефатко тук работя, а там само се водя и реших, че няма смисъл да продължавам. Първо, защото НЕ ИЗДЪРЖАМ вече и второ, защото 45-дневният ми болничен започва от 17-18 март и няма как да ми се изплаща болничния и тук да давам отчет, че работя. Офф, май не успях да го обясня, дано сте ме разбрали все пак.
За името - аз съм прекалено своенравна, за да може някой да упражнява натиск върху мен за името на детето ми. Все пак съм лъвче и не търпя някой да ми дава акъл, без да съм му искала мнението и т.н.   Майка ми преди време се опита да ми казва как трябва да го кръстя, но аз я срязах, защото доводите й бяха толкова глупави и отживели. Нещо от сорта на "Хората в провинцията се сърдят, ако детето не е кръстено на тях  и  бля бля...". Та по същество - името е решено още няколко дни след като разбрах, че съм бременна. Още преди да знаем пола предложих на мъжа, ако е момче, да го кръстя аз, ако е момиче - той. Съгласи се веднага и въпросът беше приключен. Той е съгласен с името, което съм избрала, аз също с неговото, ама той ще трябва да почака   малкият ще е кръстен за баща ми, но държа да подчертая, че решението ми не  е породено от някакви глупави предразсъдъци, а просто искам да го зарадвам, а и името много ми харесва, макар че е доста актуално. Та още от месеци мъжът ми се обръща към корема ми с въпросното име.
За стволови клетки - все още не съм се замисляла и не знам...
Хайде стига съм ви отекчавала.
Упсешна седмица!

И аз като xai си мисля, че най - хубаво да е едно име и да няма умалителни. Но това е доста трудно за мъжките имена, за дамски има много... Ани, Ема, Ева...., но мъжки 

Така че при мъжка рожба трябва не само с основното име да се съобразяваш, но и с краткото му, защото това е основния начин по който ще бъде наричано детето 

Наистина е жалко за някой хубави български имена да имат такива странни умалителни:
Георги - Гошо, Гого, Жоро
Димитър - Митьо, Митак
Иван - Ваньо, Ванка
Христо - Ицо
Александър (прекрасно име и съкращение Алекс), но винаги го има риска някой баба да го нарече Сашко...
Ужас   

намерких сйта на българска клетъчна банка:
http://tissuebank-bg.com/

за името
 с мъжа ми най после стигнахме до правилното ( за сега  ) име И той постоянно ми повтаря да не взема пак да го сменя...че досега минахме около 20-ина!
Избора на името е съобразено само с нашите предпочитания и мъничкото условие да е малко по-интернационално, че  и в БГ и извън нея  да не предизвиква  -  за улеснение на детето, разбира се

Обаче няма да казвам какво ще е името , че съм обещала на мъжо да  според холандско суеверие ( единственото което той спазва)

за умалителните на имената
имаме с мъжо големи разногласия...
аз вече си измислих едно и си галя корема и си го наричам с умалително... понеже все си мисля, че умалителното има използвано от майка към дете е по- интимно.. по-... нещо си там...
Докато мъжа ми отсега заяви, че ще му казва на пълно име....
Не нзам може би като се роди синчето съвсем други идеи ще ми дойдат на главата... само времето ще покаже


Пожелавам ви момичета лека , спорна и усмихната седмица! 

Привет и от мен...
ние за името не сме имали ни най=малки спорове. Само се погледнахме и двамата почти в един тон го казахме:) беше много интересно!! Бяхме решили да помислим и после дружно да кажем предложенията си. Водехме се от това името да е кратко, да не е комерсиално и да си е нейно. Чувала съм, че като кръстиш детето на някой от родата, освен името, на детето предаваш и кармата на съответния човек. Ето защо ние с мъжа ми решихме, че детето заслужава да има своя карма и свой път в живота. И така ....погледнахме се почти едновременно казахме: "Рада"

Ето това е моята история:))))) незнам какво правим, ако се пръкне мъж 

Аз пък харесвам тежките и не толкова кратки имена, може би защото моето е трибуквено и звучи много несериозно  То си е направо като умалително и всеки ме пита " А как ти е пълното име?" Този въпрос  страшно много ме е дразнил винаги. И обвинявам майка ми, че ме е кръстила така, то пак нагалено щяха така да ми викат, ама цялото ми име можеше да е малко по-дълго и сериозно. Затова искам синът ми да има хубаво име. Не  е нито кратко, нито дълго, а и умалителни има доста. 

Добро утро майчета!
Оф цяла събота и неделя посрещах гости и вместо да си почина съм гроги. Добре че снощи ходихме при наште на прошка, та не се наложи да правя баници и тем подобни.
За името - ние сме го обсъждали и мисля, че горе-долу вече сме се спряли на вариант. Не сме го решили окончателно де. И аз съм на мнение, че името е много важно за човека и трябва да е избирано много внимателно и да е хубаво и звучно. определено съм много взискателна по този въпрос. даже като малка аз съм решила как да се казва брат ми и са ме послушали /а съм била на 5 представете си!/. до този момент никой от родителите не ни е питал или споменал нещо по въпроса, не биха и посмели да се бъркат убедена съм в това. Така че решението ще си е изцяло наше. В началото единственото, в което бях твърдо убедена беше, че името трябва да се харесва и на двамата с мъжа ми и да сме го избрали и приели и двамата, а не единия да прави компромис заради другия. никой от двама ни не се е опитал да наложи, че детето ни трябва да се кръсти на родителите ни. Но така или иначе заедно решихме, че ще го кръстим на свекърва ми, но просто защото името страшно ни харесва и едно от любимите ни. означава нещо и е пожелателно име за здраве и нещо друго там беше /значението го видях из нета/сигурно ако не ни харесваше определено нямаше да го кръстим на нея. освен това жената има трима сина, които е отгледала съвсем сама /свекър ми е починал много отдавна/, вече има една внучка, която не е кръстена на нея, много добра жена е и мисля, че много ще я зарадваме ако детето ни носи нейното име. /то всъщност не е изцяло нейно, а производно/ но пак повтарям, ако името не ни харесваше със сигурност нямаше и да си помислим да си кръстим детето с име дето не ни допада.  ако беше момиче много исках да я кръстя на баща ми, но пак защото името е силно и много ми харесва. А другото нещо е, че аз пък страшно много се кефя, ако някое дете се роди на празник и го кръстят на светеца. за мен това означава, че детето идва с името си. Моя термин е 21 май - Св. Константин и Елена. Много дълбоко се съмнявам, че бебето ще се появи точно на този ден, но все пак ако е така със сигурност ще е Константин. /друго мое любимо име/
но важното е да сме живи и здрави и детето да се роди живо и здраво, пък ще видим. не се знае в последния момент какво ще ми щукне. сега си мисля едно, после може да ми хрумне друго, така че нищо не е решено на 100%.
айде че се улях, но много има да се каже по този въпрос..

Здравейте мамчета  
 за името няма да е на свекървата, защото мъжа ми не иска , аз нямах нищо против, защото те винаги са ни помагали и т.н. Но пак е с нейната буквичка. Решихме да е Мая , на месеца , в който се роди сладко, кратко и ясно ( всъщност аз го реших и таткото веднага  много го хареса)
 А сега да ви се оплача, че от снощи още не ми е минало, а няма на кой. Говорих съъс свекървата по телефона ( тя е в чужбина в момента) и кой ме би през устата да й кажа , че малката върви по-дребна. И тя като започна да ми казва , че това е защото не ям и започна да ми изрежда какво трябвало да ям, просто бях шокирана. Аз  не съм свикнала някой да ми дава акъла, без да съм го искала, както казват майчето и пешън. Добре , че мъжа ми като ми видя физиономията и ми взе телефона иначе не знам какво щеше да се случи. Не занам нормално ли е или аз съм супер чувствителна ама после се тръшках цяла вечер и още ме е яд. Представете си от деня , в който съм разбрала , че съм бременна постоянно мисля какво ям, какво пия, кое е полезно за бебо и т.н. Не смея една цигара да запаля ( а така ми се пуши напоследък) А тя ще ми каже , че бебето е дребно , защото не ям достатъчно( и то без да ме е виждала от 2 мес. )Инам чувството че се побърквам и то най- вече от яд, че някой си позволява такова нещо. И му казах, е това е последния път , в който тя ще ми каже какво да ям. Досега никога не сме имали проблеми , но ми се струва , че около бебето ще имаме доста , ако не покажа как стоят нешата навреме. Тя иска да дойде като се роди беба за 2 седмици , а аз все още не знам. Мислите ли , че ще се справя сама. Цял живот сама съм се оправяла ( израстнала съм без майка)
Извинявайте за отплесването, ама си излях душата , мога и още..... ама да не ставам  нахална

разбира се, че ще се справиш сама, що за въпрос  може да ти е трудно, но ще се справиш . всъщност, не съм чула за някой, дето не се е справил. дори крайно неорганизираните, хаотични и артистични души имат деца и си ги отглеждат със същия успех, с който аз, дето съм супер организиране и планирам всичко. при това, май ако не се вземаш много на сериозно ще се справиш с по-голям успех и с по-малко нерви, отколкото аз.
а за свеки - приеми, че си в хормонална криза, което си е истина, посъскай малко на мъжа си как може той да е толкоз свестен, пък родителеите му да не са ( ) и си карай по живо по здраво.
времето се оправя. това е чудесно!

Tina78, никакъв смисъл няма да се тръшкаш, защото от това страда само бубалачето в теб.Аз също се палех до скоро от такива неща (като имаш предвид, че освен свекърва и майка , имам и два чифта баби) ,защото мразя съвети,за които изрично не съм помолила.
Е , с едно нещо не мога да се справя все още психически- решението на мъжа ми да слага легло в детската, и майка му да дойдела да живее у нас , за да помага.Месеци наред вече се боря и обяснявам, че не искам помощ,която ще ме натоварва 5 пъти повече от грижите за беба.Просто като се сетя как някой само ще ми се мотае, ще ми бърка в ръцете и ще ми мърмори напътствия от 68-ма година...лошо ми става.

Именно и моя мъж е решил майка му да идва  поне за 2 седмици и аз не знам какво да правя. От една страна знам , че ще ми помага, но не съм сигурна дали няма да ме изнервя повече - защото и аз не съм от най - спокойните Знам, че ако кажа категорично , че не искам , няма да дойде , но още не съм сигурна какво да правя и дали пък в началото няма да ми е по-добре с човек около мен, защото мъжа ми по цял ден е на работа и ще съм съвсем сама.

Добро утро и от мен.
Аз днес ще съм си в къщи така че бърбораните да знаят че ще ги чакам за по лафче.
И ние му говорим на има по точно сестра ми и мъжо аз още се цупондря но името е хубаво-Николай.Оф глупости пиша- ми не мога да се примиря още направо дяволите ме гонят като си помисля .