Днес отивам при директора, търпението ми се изчерпа

Малката ей сега ми звънна,че г-жата и казала да ми се обади и да ми предаде че искала да говори с мен днес след училище.

Каси, да не те стряскам, но имах подобен проблем с едното ми дете още в първи клас! Напуснахме училището с гръм и трясък и директорката взе страната на учителката (която "педагожка" беше с пет месеца стаж! на 25 годинки) и въпреки, че и казах да си кръстят училището Йосиф Висарионович Сталин (защото се водеше само като номер, но нямаше име) тъй като тук действат на принципа "Нет человека - нет проблема!" и бях подложена на отвратителен "другарски" съд от петима родители, които диктуваха положението в класа, а децата им не пърхаха с ангелски крилца за разлика от моят "дявол" - постигнаха своето! Разбих детството и на двете си деца (близнаци са)! Проклинам ги с цялата мъка на майчиното си сърце! Всичко това има необратими последици върху детето ми и до ден днешен, за мое най-голямо съжаление!  Толкова сълзи съм изплакала... като свърши ваканцията и дойде време за училище и все едно ме стягат с примка, като знам какво ме чака отново и отново!Не знам какво да правя вече. Но съвета ми към теб е: Направи всичко в името на детето си! Мини през огън и вода и не им позволявай своеволия! Някои от тези хора (учителите на нашите деца) се самозабравят вече и злобата им е основното чувство, което ги владее! На какво ще научат децата ни!? Учителството е преди всичко призвание, не професия! Много малко от тях са достойни да бъдат наречени учители, а още по-малко педагози!

Ето тук стана голямата грешка! Съсипаха и последната капчица желание на моето дете да се чувства добре в училище! От тогава до ден днешен, за него присъствието му в тази среда, е един малък кошмар! За мен също!

Каси, останалите са ти дали супер компетентни съвети, но аз като човек с професия , много далеч от учителската, ще ти отговоря като майка и като дете, което е било мразено от учител, само защото се сбихме с друга моя съученичка, която е дете на най- добрата приятелката на учителката ми .. И като ме намрази тая жена, нямаше утърване ..  Успях да придумам нашите да ме преместят в друго у-ще (което беше и по-близо до нас) и всичко си дойде на мястото ...
Моя съвет е: Премести детето си от този клас, колкото и да говорите, където и да се оплачеш, тя няма да забрави това и ще си го изкарва на детето ти ... Има и съвестни и много готини учители, но щом тази така злобно вече говори с детето ти, ясно говори какъв човек е - пълен непрофесионалист  ... Детето ти незаслужава такова отношение 

И аз мисля така, затова някой психолози препоръчват ученето да започне от вкъщи, мама да го учи по интересен и забавен начин на математика, физика, четене, и т.н. в ежедневните неща, примерно състоянията на водата, лесно се демонстрира... Така детето започва да обича ученето и после никоя учителка няма да успее да го накара да намрази дадения предмет. Много е важно още от началото детето да си изгради положителна представа за ученето и училището като цяло.

Добре де,не се ли иска тези учители да покриват някакви норми,не правят ли някакви тестове за психическа устойчивост и педагогически подход??

От всичко прочетено до тук, лично аз бих направила така, че всички родители да разберат що за учител имат децата им и след това бих махнала детето си от там. От тук нататък каквото и да си кажете с тази госпожа, всичко ще се изкарва на детето...!

Така не бива да се държи човека, който вкарва децата, точно в първите стъпки на образованието.

Абсолютно не! За мое огромно съжаление. Не съм учител, но работя в тази сфера и ме е срам за това, че съществуват подобни мутации. А има и наистина кадърни хора в у-щата. Жалко, че остават незабелязани.

На абсолютно същото мнение съм Дано детенцето бързо забрави тази "преподавателка".

Kasidy как мина разговора с госпожата. Срещнахте ли се?
Има и още нещо - като дете запознато с учителските наказания, знам че едно от най-тежкото наказание е да те преместят в друг клас. В този ред на мисли не смятам че най-добре е да местиш едно дете във втори клас. При това то нищо лошо не е сторило просто не вижда от 4 чин. Толкова ли е трудно да се проумее!! Много е глупав целя този скандал и не подобава на един педагог подобно поведение.
Имам и друга идея, ако толкова пречи на другите ученици с ръстта си, нека я сложи на първи чин до стената или до прозореца. Децата отзад гледат под ъгъл към предната средна част на стаята и тя няма да им пречи. Другото което е - дай си телефона на учителката да комуникира с теб ако има проблем а не да ползва дъщеря ти като посредник. Това натоварва и без това изнервеното дете. Убедена съм че подобно поведение на учителката я засяга много. Всяко дете се старае да спечели вниманието на учителката си на тази възраст. За това нека този конфликт се изясни между вас, а не да преминава през детенцето. За съжаление то трябва да намериш начин да си категорична и безкомпромисна с нея, но да не нарушаваш добрия тон. Трябва да я накараш да разбере проблема.

Kasidy какво стана с разговора с учителката? Чакаме с интерес развитието.
Когато аз бях 1-2 клас учихме и сутрин и следобед, такава беше системата в нашето училище (сега не знам как е  ), като следобедите имахме рисуване, трудово, физкултура - такива неща. Но аз съм дете на музиканти и следобедите ходех на уроци по цигулка и по солфеж, което означаваше, че 3 дни седмично идваха да ме забират по-рано от училище и да ме водят на съответните уроци. Майка ми беше учител по музика в същото училище, в което учех и аз. Майка ми беше избрала въпросната "другарка" като най-препоръчвана, хвалена, беше говорила с нея, че следобедите ще ме взимат по-рано, въпреки това "другарката" най-редовно ме изправяше пред дъската и ме питаше пред целия клас къде съм била вчера следобед, защо съм отсъствала, да дам отговор на съучениците си как така те ходят на училище когато трябва, а аз когато си поискам  Не знам кой е бил прав в случая - дали майка ми, че ме е записала на инструмент в неподходящи часове, дали "другарката" но този педагогичен подход е меко казано непрофесионален.
Аз от начало се шашках, в къщи плачех и се молех да не ме водят повече на цигулка, майка ми говори с нея 100000 пъти без резултат. Накрая явно претръпнах и веднъж когато пак трябваше да обяснявам й казах (както ме беше посъветвал баща ми) да пита родителите ми, аз слушам първо тях, после всички останали. А когато ме накара да изсвиря нещо на някакъв празник в училище аз (пак по съвет на баща ми) отговорих, че тя нали е много против тези уроци по цигулка, как така сега ще ме кара да й свиря 
Но явно ми е била по-голяма устата от малка. При всички деца е различно. Такова учителско поведение потъпква самочувствието на детето, то се чувства различно, отразява се на всичко - на учене, на общуване с другите деца. Вдъхни самучувствие на детето да "отговаря" подобаващо на учителката - то има право да се защитава, това не е концлагер, а и учителите не е задължително винаги да са прави!
Не смея да давам съвети, ти си знаеш как се отразява всичко на детето ти, но ако то страда заради учителско поведение - премести я! И не пропускай след като се разделите (рано или късно) всички да разберът що за преподавател е това!!!
Успех 

Аз, да се отлъча от общия тон на укори към учителката и просто да кажа - всяко училище си има правилник, който се приема от родителите.Ако в този правилник е уредено положението с късогледите деца, да се спази точката му.Ако не - да се види длъжностната характеристика на учителя, там нещата са ясни - в часовете си, учителят решава кое как да се случва, като това трябва да е съобразено с определени методически изисквания.

Неписано правило е, че децата с проблеми с очите стоят напред, но това не означава непременно на "първия чин", като забелязвам, че този първи чин, явно е и средният, а не другите два отстрани.Сред тези деца е възможно да има и други - астегматици, да речем, също късогледи, някои могат и да имат проблеми със слуха,други с концентрацията и да се нуждаят от повече контрол, трети може да разсейват другарчетата си и да пречат на цялостния учебен процес, което също кара учителката да ги "издърпва" по-напред и то си е съвсем нормално.Така че, освен ако детето не е в състояние изобщо да вижда, изборът къде ще стои е изцяло на учителката.Но ако детето има такъв тежък проблем, редно е той да не се хиперболизира пред самото него, защото то инстинктивно усеща, че това е средство да постигне някаква цел.Преместването от училището за мене ще е грешка, най-малкото защото това е много сериозен ход и ако детето го приема, значи няма изградена среда, няма приятели, а това е сериозен белег, че не само с учителката има проблеми.Да не говорим за това, че у него ще се изгради усещането, че проблемите се решават по този начин.
И последно - в среден курс учениците вече нямат една учителка, а преподаватели по отделните дисциплини.В повечето училища тези преподаватели си имат кабинети, които учениците посещават, така че сменят по няколко кабинета на ден, при което подредбата е или по номера, или по решение на учениците - кой, където свари или отново на учителя.Няма да можеш да обходиш всеки учител, който обучава по няколко паралелки и да очакваш той всеки час да размества учениците, ако твоето дете не е седнало на първия чин още първия час и не си го е "заплюло".Вероятно ще трябва този проблем да се реши между децата - твоето моли другите да му окажат честта да има привилегията да обитава този чин във всеки кабинет.Може и да ти изглежда странно, но децата са по-разбрани, те са възпитани различно, някои може и да се изсмеят, но повечето ще бъдат съпричастни към проблема, даже ще толерират подобна молба.Това, естествено, в среден курс, когато вече се чувстват "големи"

Моето предложение е на следващата родителска среща да обясниш проблема на родителите и да ги попиташ дали няма дете, което да има по-сериозен проблем от този на твоето и ако не - учтиво да им благодариш за разбирането,че търсиш по-специално отношение към твоето и че с цялата си воля би откликнала в подобна ситуация с помощ и за всяко едно друго дете, ако се наложи.Така ще получиш тяхната благословия и по-нататък и самите деца ще си знаят, че първият чин е неин и няма да има проблеми тя да си го изиска, ако някой седне там, но то едва ли ще се наложи.

Желая късмет на твоето дете и щастието да разбере, че решенията са сред нас - не при учителите, а в колектива, сред децата, с които се съобразяват всички.

Aко направи това пред всички родители и пред самата учителка, нали се сещаш, че това означава, че я прескача.
Така или иначе вече е направила това с директора и не е имало ефект, ако се опита да говори с родителите тази г-жа, ще се ядоса още повече, а съм почти сигурна, че е способна и скандал да вдигне.

Не мисля, че това дете ще има толкова проблеми и никакви другарчета ако бъде преместено в друг клас. Мое мнение разбира се, но щом още от сега имат проблеми с този учител, то това означава, че ще ги имат и за напред.

След толкова много опити за нормален разговор  да не бъде постигнато нищо и да има толкова голяма стена пред един малък проблем..то представям си какво ще става до 4-ти клас.
А  и още нещо...защо постоянно повтаряте, че е много хубаво и се правело нещо специално за детето като не вижда? Това че е на първият чин го издига и му дава начален старт в бизнес средите ли? Нещо не схващам логиката ви?


Ако един преподавател има желание, винаги ще намери начин как да подреди децата. Да ги раздели на глухи, слепи, недовиждащи, разсейващи и ако щеш дори побойници!!!

Пак казвам : ако има желание, поне пред мен това би показало, че тя държи на тези деца...да научат нещо от нея. .... А сега какво учат? Как да се заяждаме и да се правим на по- велики, как да направим едно дете за присмех пред съучениците му...Е, няма що, добър старт в живота!

Не, не е необходимо да я прескача - нека съгласува тази си молбя първо с учителката, която отказва да премести детето, мотивирайки се с това, че то пречи на останалите да виждат.Значи, има деца, които се оплакват или - което е по-вероятно- родители, които отстояват правата на детето си по-адекватно от Касиди.Затова е наложително проблемът да се обсъди с тях.
Диалог е нужен и добър, разумен тон - там всички са деца, всички са с родители, ако моето дете е нисичко и пред него застане някое, което му закрива дъската, аз ще негодувам, естествено, но ако ми се обясни причината, няма да е така.Има начини да се подреждат децата- звучи твърде лесно, но на практика е направо ужасно тридно, най-добрият начин е по номера - няма привилегии, но и тогава има недоволни/особено родители/