имам въпросче към мамите с по-големи децича - на 1,10 мес. се прави полиомиелитна ваксина. Въпросът ми е на инжекция ли е или е както досега - на капки. Моля някой да се сети как е било при неговото детенце, че вече главата ми изпуши. 
- Публикувана: 13 фев. 2007, 17:58 ч.
- Последно мнение: 10 март 2007, 02:33 ч.
БУРГАС с романтика се слави, тук много бебета се правят
Sinara, капки са, аз точно вчера ходих да питам /по-горе съм писала/, че на една мама личната и казала,че забранили живите ваксини.Оказа се обаче, че няма такова нещо.
Ji, мойта лична ме накара да си търся убита ваксина. Днес ми дадоха упътване за нея и пише че е инжекция. После се обадих до докито да я питам и тя ми каза че е инжекция. Говорих с брат ми - племиницата ми е с 6 месеца по-голяма и на нея й давали капки. И затова сега се чудя, защото ме чакат да потвърдя дали ще поръчвам ваксината. Само си мисля дали живата е капки, а пък убита да е инжекция.
Аз вчера подробно разпитах сестрата на нашия личен и тя ми каза, че слагат жива ваксина за трети прием, няма никакви проблеми, това с убитата е покрай истерията предизвикана от предаването на Милен Цветков.Освен това, убитата/Пентаксим/ не е само срещу полиомилит, а и с/у други заболявания/точно кои не запомних/.Аз ще слагам на моя жива, обаче след един месец, като поотмине грипното време. 
Здравейте милички! 
Сега да разкажа за моето раждане. Според докторите мина много бързо и лесно, но аз мислех че раждам цяла вечност. ...
Та, в петък сутринта отидохме с моя мъж в болницата както си ме беше повикал моя наблщдаващ доктор и аз с усмивка на лице, щастлива и незнаеща какво я чака си сложих грозната нощница, постлах си грижливо чершафите и се настаних ... Включиха ми системата в 9 и 15 и някъде към 10 започнаха по-силните контракции. Така както си бех притеснена че ще родя без да разбера що е то контракция в един момент много бързо разбарх !
И не ми хареса ...
После дойдоха да ми обяснят, че трябва да започне да намаля болката и да започна да усещам напъни както при ходене по голяма нужда и тогава за дапочна да напъвам все едно ще си върша голямата нужда. Е тогава за мен започна кошмарът... В интерес на истината в 12 без 10 бях на магарето и в 12 и 30 бебчо беше факт, но аз мен всеки напън беше като че ли малка смърт. Не усещах да се случва нищо а само чувах доктора да вика - давай, напъвай още малко... Ама какво малко ... започнах да чувам сестрата как ме реже, но не почувствах болка. Вече когато бях на ръба да извикам на доктора "разпорете ме ако трябва, но го извадете" усетих главичката и с още един напън малкото синьо нещо беше излязло.
После ме шиха - боля малко и след това вече бях безумно щястлива.
Плачех, смеех се, пак плачех .... Още не обичах човечето, но бях щастлива че е вън от мен живо! В един момент багодарях на всички че е живо малкото същество. Започнах да го обичам чак на втория ден от живота му а сега той е всичко заради което живея!
Сега ужасно ме болят шевовете и не мога да сядам, ходенето до тоалетна е приключение за мен и походката ми е ... не тя трябва да се види!
Но никога в съзнателния си живот не съм била по-щастлива!
Искам да попитам "кърпените" мами. След колко време ви минаха шевовете и нормално ли е да се подуват?
Сега да разкажа за моето раждане. Според докторите мина много бързо и лесно, но аз мислех че раждам цяла вечност. ...
Та, в петък сутринта отидохме с моя мъж в болницата както си ме беше повикал моя наблщдаващ доктор и аз с усмивка на лице, щастлива и незнаеща какво я чака си сложих грозната нощница, постлах си грижливо чершафите и се настаних ... Включиха ми системата в 9 и 15 и някъде към 10 започнаха по-силните контракции. Така както си бех притеснена че ще родя без да разбера що е то контракция в един момент много бързо разбарх !
И не ми хареса ...После дойдоха да ми обяснят, че трябва да започне да намаля болката и да започна да усещам напъни както при ходене по голяма нужда и тогава за дапочна да напъвам все едно ще си върша голямата нужда. Е тогава за мен започна кошмарът... В интерес на истината в 12 без 10 бях на магарето и в 12 и 30 бебчо беше факт, но аз мен всеки напън беше като че ли малка смърт. Не усещах да се случва нищо а само чувах доктора да вика - давай, напъвай още малко... Ама какво малко ... започнах да чувам сестрата как ме реже, но не почувствах болка. Вече когато бях на ръба да извикам на доктора "разпорете ме ако трябва, но го извадете" усетих главичката и с още един напън малкото синьо нещо беше излязло.
После ме шиха - боля малко и след това вече бях безумно щястлива.
Плачех, смеех се, пак плачех .... Още не обичах човечето, но бях щастлива че е вън от мен живо! В един момент багодарях на всички че е живо малкото същество. Започнах да го обичам чак на втория ден от живота му а сега той е всичко заради което живея!
Сега ужасно ме болят шевовете и не мога да сядам, ходенето до тоалетна е приключение за мен и походката ми е ... не тя трябва да се види!
Но никога в съзнателния си живот не съм била по-щастлива!
Искам да попитам "кърпените" мами. След колко време ви минаха шевовете и нормално ли е да се подуват?
имам въпросче към мамите с по-големи децича - на 1,10 мес. се прави полиомиелитна ваксина. Въпросът ми е на инжекция ли е или е както досега - на капки. Моля някой да се сети как е било при неговото детенце, че вече главата ми изпуши.
Вчера ходихме при нашата лекарка точно за полиомелитната ваксина и ни върнаха, тъй като от тази година този прием на 1г и 10 месеца била отпаднала
Приемът е чрез капки! 