Но постепенно с времето жената е започнала все повече да му уйдисва на акъла, а той да и се качва на главата.
Вместо жената да се цупи и игнорира, както (според мен) е по-често срещано, тук мъжът го играе манипулаторка.
Не виждам как ще се променят нещата, освен със серия от сериозни разговори, където всеки да си изговори позицията и да си постави границите. Това - да, онова - не. Опит за рестарт и за връщане към началните позиции.
И вече ако не става с разговори с елементи на скандал... тогава вие си решавате, авторке, какъв компромис можете или не можете да направите. Честно, аз не бих правила неща, които не искам, ако ще някой да ми казва, че съм консервативна. Това какво, да не е обида? От къде накъде години ще се нагаждам и все няма угодия. Няма пък, и точка.
Имаш ли ти право на щастие, авторке? Това, което допускаш, допринася ли за щастието ти?