Бившата му!

Уважаема авторке, пише ти детето "му"..
В случия на наще са минали къмто 30 години, но майка ми още не го е преживяла.
А най-лошото е, че аз порастнах, отровата ѝ не може да оттича през мен, и я носочва през моите деца.
Питаш и ще ти отговоря - защо детето не му звъни? Да каже какво иска?
Защото детето е държано целия си живот като затворник на тази мъка. Защото евентуално е превърнато в партньор, който да замести баща си.
Аз съм "дресирана" за това.
И беше адски трудно да спра да се "тровя" от тази роля. На партньор. Аз не съм това, аз съм дете със своите нужди  и желания, но тази роля не пасваше на мама...

Вече е различно. Преборих се.
Вече не съм това.
Но струваше скъпо - време, професионална помощ и ест. пари.

Нямам съвет. Прецени сама какво искаш и колко държиш на този мъж. Не се надявам да се промени нещо.

А на самото "дете" - плод на този ужас хич не му е лесно, най-вероятно. Сигурно е дресирано да не може да поиска и да получи от "оня ..... Баща си".

Кога са се разделили и знаеш ли причината за раздялата?

Мисля си, че той още има нещо към нея. Кофти за теб.

Не знам,той ме убеждава че нищо няма и ги свързва само детето.Че тя дори и да иска, няма как да се съберат.Аз по скоро мисля че тя иска да се съберат заради детето,а тя е бясна защото той не и е казал за мен

Аз съм от страната на бившата, имаме дете, което беше на 11-12, когато се разделихме. Аз го напуснах.
Месеците преди същинската раздяла, когато аз се изнесох, прекарахме в уговорки как да постъпваме спрямо детето и как да съхраним общата родителска връзка с него. Разделихме се в безоблачни в този смисъл отношения.
Скоро след това и двамата бяхме в нова връзка, която всеки държеше за себе си, без да афишираме пред детето.
Всичко прекрасно, идеално гладка комуникация за цели 1-2 години, докато не решиха с новата му жена да афишират официално връзката си пред нашето и нейното дете, пред другите роднини и т.н.
Е, тогава все едно мандалото хлопна. Спряхме да се чуваме, освен ако не звъня аз. Синът ни в пубертета, почнаха се доста сериозни проблеми с поведение, нон стоп на нож с мен, трагедия с оценките. Аз звъня на баща му да му искам подкрепа, съвет, реакция, той ми вика "стига си ме стресирала". Виждаха се веднъж на 14 дни от събота следобед до неделя вечер и толкова, през останалото време почти не му звънеше, понеже и двамата не били особено разговорливи (по думите на баща му). Изпаднах в положение да звъня по телефона "какво се случва, ти забрави детето си", а новата жена да слуша отстрани и да ми се дразни. Правила съм го, защото съм била в безизходица от ежедневни проблеми със сина ни и е редно и майката и бащата на детето да му обърнат внимание и проблемите да се посрещнат адекватно заедно, а не защото много съм искала да прикоткам бившия, който в моите очи се превърна в един безполезен за*ник. Ако това ще те успокои, ревността от незатихнала стара любов трябва да е последната ти грижа в такива отношения.
Нямам идея новата му жена ли инициира промяната, считайки, че синът ни е "голям" и значи не му се полага грижа и внимание или може би считайки, че щом връзката им вече е официална, няма място за разговори с бившата, а той от тъпотия игнорира и детето... Наистина не знам и лично моите обвинения са изцяло към бащата, но истината, че това секване на комуникацията нанесе големи щети за здравословната родителска връзка с детето.
[/quote
Никога не съм искала той да прекъсне връзката с детето.Даже го съм карала на сила да му звънне.А ,и съм искала да се запознаем в името на общото благо.А ,тя като звънне скача върху мен.Когато съм искала да ни запознае все пак нашето дете ще е братче с нейното,но той ми отговаря че не ми трябва да я познавам.А и преди мен той е имал едногодишна връзка с друга с която са се разделили пак по причина бившата му.