В случия на наще са минали къмто 30 години, но майка ми още не го е преживяла.
А най-лошото е, че аз порастнах, отровата ѝ не може да оттича през мен, и я носочва през моите деца.
Питаш и ще ти отговоря - защо детето не му звъни? Да каже какво иска?
Защото детето е държано целия си живот като затворник на тази мъка. Защото евентуално е превърнато в партньор, който да замести баща си.
Аз съм "дресирана" за това.
И беше адски трудно да спра да се "тровя" от тази роля. На партньор. Аз не съм това, аз съм дете със своите нужди и желания, но тази роля не пасваше на мама...
Вече е различно. Преборих се.
Вече не съм това.
Но струваше скъпо - време, професионална помощ и ест. пари.
Нямам съвет. Прецени сама какво искаш и колко държиш на този мъж. Не се надявам да се промени нещо.
А на самото "дете" - плод на този ужас хич не му е лесно, най-вероятно. Сигурно е дресирано да не може да поиска и да получи от "оня ..... Баща си".