Притеснявам се да се храня пред хора

Barbarosa78 повярвай ми има много други хора които изпитват това нещо, не си сама. Това което изпитваш е вид социална тревожност, която при някои хора се проявява така. Може да бъде изключително сковаващо за човека който го изпитва и носи силен дискомфорт. Успокоителни хапчета предписани от лекар обаче помагат, може да ги взимате само когато ви се налага и сте в тези ситуации. Горе главата, идете на лекар, помолете да ви изпише нещо за тревожност и сте си разрешила проблема.

Може би ще прозвуча доста грубо, но това е проблем, срещу който можеш да се изправиш челно. Това не е проблем от рода, страх ме е от някой си и заставане лице в лице да означава, физическа саморазправа. Но...тук се преборваш със себе си, малко нездравословно, но започваш сутрин да се храниш по баничарници, на обед по разни бутки със сандвичи, пици, дюнери.... За седмица-две няма да ти пука.
Висш пилотаж е да си вземеш една филия от вкъщи и да излезнеш да си я изядеш пред блока, но това и доста хора без твоя проблем не биха могли да го направят, това е състояние на духа!

Да,грубичко си е.Просто се радвай,че нямаш такъв проблем.
В момента съм на 46.От 17 годишна до тази възраст съм опитала какво ли не.

Имаш 30-годишен проблем, който те измъчва, но не можеш да структурираш темата си, за да получиш адекватни отговори.
Кога се е появил проблема, защо (ако имаш съмнение или знаеш), какво си пробвала, имало ли е ефект, дори временен, в момента на какъв етап си и т.н.

Здравей, сестра ми имаше същия проблем. Аз имах подобен, но не като се храня, а дори като влизах в магазин да пазарувам, ако имаше повече хора в него, получавах паническо разтросйство със същите симптопматики.
И двете се справихме, да в началото е трудно, но само ти можеш да си помогнеш!
Трябва да се отпуснеш и да не мислиш, че някой те гледа и да те гледа не правиш нищо лошо, храниш се като всички останали, което е нормално. Целта е да си представиш че няма други хора, сякаш си си в къщи и си хапваш сама.
Трудно в началото, но аз като влизах в магазин си представях че съм сама, пълен игнор на другите и непукизъм. С течение на времето свикнах и сега не получавам паник атаки. Иначе е много кофти, изпътвала съм го хиляди пъти. Сама трябва да се справиш

Ти си знаеш доколко това нарушава нормалния ти живот. Ако ти е много важно трябва да потърсиш специализирана помощ.

Тука започнаха да се търсят диагнози за всякакви щуротии вече...
Яж срещу огледалото.

Имате ли други "отклонения"? С пиенето на напитки, пак ли е така?
Ако проблемът е само с храненето, според мен го приемете и просто се хранете, когато сте сама и на спокойствие вкъщи. Не е голяма драма. Толкова манекенки изобщо не ядат, така че няма смисъл да се тормозите.

Ами не се храни пред хора.
Аз живот си ядм сама. Не съм ходила на детска градина и разни училищни столове.
В къщи всеки ядеше когато и ако реши. Много рядко сме сядали заедно. За празници, именни и рожденни дни родителите ми канеха гостите на ресторант. Там децата бяхме на отделна маса, къде яли, къде играли. И в сегашния ми семеен живот не закусвам, обядвам 2 -3 залъка на крак. Вечерям пред лаптопа към 20.00 ч. ММ обича да си нареди мезета и да си пие питие пред тв след 21.30. Сутрин и той не закусва,  на работа е на сандвич.
Докато работех ми беше много противно - отивам в заведение с обедно меню да хапна. Изсипят се няколко колеги, седнат на моята маса и започват да разпитват - за семейството, за разни служ. проблеми. Хващам си чинията и вилицата и се местя на друга маса. Как ли пък ще ми изстинат напр. пълнените чушки докато офисния планктон има нездрав интерес  за Биг Бос.

Всеки си гледа в собствената чиния и не му пука за другия , никой не те гледа . Пробвай да отидеш сама . Или си яж вкъщи  , важното е да не седиш гладна .
Иначе и аз , ако съм много гладна или на няколко кафета също понякога ми треперят ръцете .

Проблема е ясно написан,както и кога се е появил.Съгласна съм обаче,че са нужни малко повече детайли.Ще се получи малко дълъг отговор,но аз съм тази,която се нуждае от помощ.Значи в началото,когато ми се случи за първи път аз не знаех какво точно става,усещах,че нещо не е в ред и бях в голям шок.Това беше момента,когато отидох да уча в друг град.Родителите ми ме оставиха в общежитието и си заминаха.Бях на 17(започнала съм училище от 6 год.)В момента в който си тръгнаха аз се почувствах буквално като изоставена.Когато вечерта седнахме да ядем с момичетата с които трябваше да живея,аз се тресях,ядях и треперех.В съседната стая имаше още едно момиче като мен.Това го забелязах на по-късен етап и станахме близки с нея,но никога не сме говорили по този въпрос.
През годините съм се опитвала по всякакъв начин да не мисля за това,когато се храня пред другите,но все не ми се получаваше-да си мисля за нещо друго,да игнорирам хората на масата,та дори и да си глътна малко алкохол преди това.Преди 6-7 год.започнах да посещавам психотерапевт.Чувствах се добре в онзи период най-вече заради това,че открито заявих,че имам проблем,защото за мен е наистина проблем.Стигнахме с психотерапевта да корена на проблема(ако мога така да се изразя),но психотравмата си остана.Нека да поясня-когато съм с най-близките си хора нямам никакъв проблем,както и ако трябва да ям на полеви условия пица,хамбургер и т.н.,обаче появи ли се външен човек и особено ако трябва да се седне на маса с всичките му там вилици,лъжици,ножове и прочие...все едно се включва някакво копче и тези прибори за мен се превръщат в нещо за изтезание и се започва с треперенето,изчервяването и потенето.
Искам да го преодолея,защото ми се налага понякога да ходя на обучения с колеги и то за 2 или 3 дни някъде и нали си представяте това какво означава за мен,а и не само заради това,просто имам наистина желание да се отърва от тази травма,чувствам се като затворена в собствения си капан.
Книги съм чела с различни техники,обаче в тези моменти аз дори не мога да мисля,паник атаката е всепоглъщаща.
Извинявам се за дългия пост,но трябваше да дам тези разяснения.

Ела в чужбина, тук никой не се притеснява да яде. Даже децата в училище си носят кутии с храна и ядат в междучасията от малки заедно. Не мога да кажа за учениците в БГ същото, ако някой яде, ще му се смеят, е след училище могат да идат в заведение.

да и аз така  кашля и се задавям в присъствието на кучетата
започна ли да се храня гоня всички от стаята
вода да пия ,даже и от слюнката ми се задавям жестоко
а съм над 70  успех

Значи си потърсила специализирана помощ и проблемът си е останал. От форума тук едва ли ще получиш помощ. Може би трябва да приемеш, че си си така, избягваш ситуации, в които има ядене и пиене на публични места и животът си тече.