Имаш няколко варианта.
Вариант 1, оплакваш се тука да ти олекне и там си траеш. Раждаш детето и се научаваш да стискаш зъби, да си държиш езика зад зъбите, да не скърцаш със зъби... докато не ти окапят зъбите. А това рано или късно се случва.
Вариант 2, говориш с него спокойно и разумно. Без драми, без обвинения, без лошо отношение към родителите му. Изтъкваш нуждата да сте по-самостоятелни и да отделяте време повече на вас двамата и на бебето или каквото там ти влиза в плана. Обаче, обещаваш да не прекъсваш връзки с маминка, а да вечеряте веднъж седмично там. примерно.
подточка а) той те обича и е готов на компромиси, защото си бременна. Смята, че бременността ти те прави свръх чувствителна и досадна, но в името на щастливото ви бъдеще решава да отстъпи.
подточка б) той не те обича, смята, че си му в кърпа вързана защото си в седмия месец и в неговия дом, на една врата с НЕГОВОТЕ родители. Тогава, моя съвет е о време да разговаряш със рожденото си семейство за подкрепа, а бъдещият баща може да пътува 30 километра както му отреди съда графика.
Като цяло няма оправия. Търпиш или бягаш. Дано имаш подкрепящи и обичащи родители, че не си представям любимия да се промени! Дано греша!
на мен все са ми повтаряли, че мамините синчета само мама ги харесвала, пък то кво се оказва във всяка втора тема...