Разлика във възрастта между партньорите

  • 6 955
  • 215
  •   1
Отговори
  • Мнения: 58
Здравейте!
Момиче на 25 години съм, от скоро имам отношения с мъж 11 години по-голям от мен, на 36. В началото, когато се запознахме, не знаех на колко е (изглежда по-млад), в последствие разбрах, но никога не съм мислила, че ще се случи нещо сериозно между нас, та забравих за тази разлика. С времето обаче отношенията ни се развиха и разбрах, че той е един прекрасен, грижовен мъж, та от скоро сме заедно официално. Въпреки че виждам колко прекрасен е, все я мисля тази разлика в годините и все ме притеснява. Срам ме е да споделя на родителите си, както и на част от приятелите ми, тъй като нямаме подобни връзки с обкръжението си и мисля, че ще ме съдят за това. Непрекъснато мисля как, когато съм едва на 30, той ще е на 41, когато съм на 60, той на 71 и т.н. Мисля, как бих имала дете, когато той е на 40 години...Бих се притеснявала да го представя на семейството си, не знам защо толкова много го премислям. Моля ви, дайте ми съвети и мнения за подобен тип връзки. Има ли смисъл да продължавам, защото го обичам, или щом се е забила тази цифра в главата ми, по-добре да се откажа.... благодаря ви!

# 1
  • Мнения: 2 451
Връзката ми с най-голяма разлика е 9 години. Аз бях на 27, а той на 36г с развод и дете. Честно казано, изобщо не ме притесняваше нито едно от тези неща. Не разбирам защо Вие се притеснявате. Ако бяхте на 18-19, а той на 29-30, според мен би било притеснително, но вече сте минала една определена възраст, след която би трябвало сама за себе си ясно да можете да прецените дали тази връзка е за Вас или не. Ако се разбирате и нямате други проблеми, не си създавайте зорлем такива.

# 2
  • София
  • Мнения: 22 294
В момента разликата ви не е малка и бих се запитала за връзката, но не защото би ме било срам да го представям. Малко ми е незряло, честно казано и това говори, че може би не си готова за тази връзка.
А разликата сама по себе си не е огромна. След 10 години съвсем щв се изпари, но имай предвид, че мъжете понякога излизат с много по- млади жени, за да могат да ги манипулират по- лесно и защото никой на тяхната възраст не им се връзва. Не казвам, че вашият случай е такъв, просто имай едно наум.

# 3
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 554
Откажи се!

# 4
  • Мнения: 28 689
Ако си пасвате не виждам проблем.Познавам хора с даже по-голяма разлика помежду си.11г не е нищо фрапиращо, а и Вие не сте момиче, а жена.На 25г сте си жена отвсякъде.Аз имах дете на тази възраст.

# 5
  • Melmak
  • Мнения: 8 807
Щом се разбирате и нямате проблеми, защо сама си ги измисляш?

Хората остаряват различно, 11 години не са 25 да кажеш.. голяма разлика.

Ние сме с 8 години разлика, аз съм на 32, той на 40 и не го виждам стар. Сега си на 25 и сигурно 40 годишните ги имаш за пенсионери, но не е така.

# 6
  • Мнения: X
Сестра ми и съпругът ѝ са с подобна разлика (само че не са 11, а 10 години). Заедно са вече повече от 15 години, имат две деца и се разбират прекрасно. Напълно нормална е такава връзка за мен. Но ако човек много се влияе от мнението на околните, а не гледа собственото си щастие, може би наистина не си заслужава. Само че в такъв случай не е във възрастовата разлика проблемът...

# 7
  • Мнения: 7 697
Баба ми казала на майка ми при същия казус относно баща ми и същата разлика във възрастта, даже и години на двамата - ми няма да му вариш кокалите, че бил по-голям. Е ги след 50 и кусур години заедно още му яде душата.
Давай си смело щом те кефи и не се коси за глупости.

# 8
  • Мнения: 3 534
Не в за теб, зарежи го. Ако ти пречи възрастта, пусни го. Това е огромна разлика и е стар, да.

# 9
  • Paris, France
  • Мнения: 17 439
11 години не е фрапираща разлика. Моят баща е бил на 38г като съм се родила. Тази година ще чукам 55г и още е жив и здрав и с цялата си коса на главата. Никой не го виждаше като стар, а имах връстнички с плешиви бащи, бащи с кореми и бяха по-млади от моя баща с поне десетилетие.

Това кой кога ще умре е и до късмет. Първата ми любов беше с 2 години и един ден по-възрастен от мене и от 20г е покойник. Умря на 36г и остави 4 годишно дете сираче. Баща му стана баща отново на 60 и кусур години и още е жив. Сигурно и на жената на баща му са и казвали това за костите.

Предпочитам 15 минути щастие с мъж, когото обичам пред търсене на някакви параметри, които нямат значение.

Имам приятелки на моя възраст, които се оплакват от похотливите си 60 и 70 годишни мъже.

Майка ми ме научи да си отстоявам желанията и да си живея живота без да мисля какво ще кажат околните. Последният ми кахър е дали съседите, лелите и бабите харесват годините на партньора ми.

Сигурно и милиардери няма във вашите среди. Ако се залюбиш с такъв, ще го върнеш ли, защото баба ти и стринката на шурея не са излизали с такива? 

А разликата сама по себе си не е огромна. След 10 години съвсем щв се изпари, но имай предвид, че мъжете понякога излизат с много по- млади жени, за да могат да ги манипулират по- лесно и защото никой на тяхната възраст не им се връзва.

Повечето мъже харесват млади жени, но младите жени имат много избор и трудно ще се вържат на стар ако не ги устройва. It takes two to tango.

# 10
  • Мнения: 2 597
Здравейте!
Момиче на 25 години съм, от скоро имам отношения с мъж 11 години по-голям от мен, на 36. В началото, когато се запознахме, не знаех на колко е (изглежда по-млад), в последствие разбрах, но никога не съм мислила, че ще се случи нещо сериозно между нас, та забравих за тази разлика. С времето обаче отношенията ни се развиха и разбрах, че той е един прекрасен, грижовен мъж, та от скоро сме заедно официално. Въпреки че виждам колко прекрасен е, все я мисля тази разлика в годините и все ме притеснява. Срам ме е да споделя на родителите си, както и на част от приятелите ми, тъй като нямаме подобни връзки с обкръжението си и мисля, че ще ме съдят за това. Непрекъснато мисля как, когато съм едва на 30, той ще е на 41, когато съм на 60, той на 71 и т.н. Мисля, как бих имала дете, когато той е на 40 години...Бих се притеснявала да го представя на семейството си, не знам защо толкова много го премислям. Моля ви, дайте ми съвети и мнения за подобен тип връзки. Има ли смисъл да продължавам, защото го обичам, или щом се е забила тази цифра в главата ми, по-добре да се откажа.... благодаря ви!
Аз пък нашата десетгодишна разлика изобщо не съм я мислила. Въпреки, че тук срещах и коментари как бил чичак, миришел на качак и баничка, педофил едва ли не. 😆
Всичко започна на едно семейно събиране, той даже говори с баща ми. Т.е. Сам се представи, че ще бъдел бъдещия зет. Тогава го взехме на шега, баща ми известно време ме бъзикаше. След 2-3 седмици имахме официална среща. А бях много притеснена, защото си мислех, че въобще не съм негов тип. Пък и бяхме на 200 км. Ама пък взе, че си спази думата. Сега като се съберем семейно и се смеем на онази паметна вечер. Баща ми за момент не ми е давал наклон. Даже обратното, много го харесва.
Очакваме бебе сега и по-хармонична и спокойна връзка не съм имала.
Адски грижовен мъж, винаги се е отнасял уважително, не пропуска да направи дори и малък жест към мен.
Нещо ако не ми харесва си казвам веднага, както и той. Дори и в началото моята реакция да е по-бурна, обикновено когато останем насаме се изговаря всичко. Докато не стигнем до разбирателство и решение, не заспиваме скарани.

Заедно се развиваме и не е вярно, че това, че е по-голям едва ли не ще ми играе в ролята на баща. Дори за някои неща съм го учила и водила аз. Например от гледна точка на емоционална интелигентност, отношения между хората.
Честно казано ако някой не ме пита дори не усещам тази разлика, забравям за тези десет години.

И двамата супер много се забавляваме заедно, на моменти се усещам, че и хумора ни е много странен и повечето хора не ни разбират кога се шегуваме. 😄 в началото си мислех, че ще е голям сухар, сериозен тип и тн. Така е пред хората, с мен се отпусна доста.
И двамата сме си най-близките хора, в началото му беше и доста трудно да ми споделя или да изразява емоции, с времето му помогнах да се отвори към мен. Той пък не ме съди за моята емоционалност, когато ме усети, че бушувам, ме прегръща, поплаквам си, изтрива ми сълзите и си изговарям натрупаното. А преди срещах все упреци, за това, че имам нужда да изразявам емоциите си.

Не съм чела другите мнения, най-вероятно ще те упрекват. 😀 аз освен от хора тук във форума не съм чула някой друг изобщо да се интересува на колко е. Даже му дават и по-малко години.
Всеки вижда как ми се отразява неговото отношение.
Само че форумът това няма как да види. 😄
Важното е ти как се чувстваш. Един може да ти каже, че за него е голяма разлика, друг може да ти каже, че за него е минимална.
Реално годините не са чак толкова от значение (нали, ако не си на 15,де). Зависи на какъв етап са двамата, с какви разбирания, семейни ценности, интереси, цели в живота…

# 11
  • София
  • Мнения: 15 875
Аз не съм фен на големите разлики във възрастта. Никога не съм искала мъжът ми да е по-стар от мен. Съответно винаги съм била с мъже около моята възраст, мъжът ми ми е набор.

Този твоят не знаеш как ще остарее, това че нечий баща или дядо е младолик, нищо не ти гарантира, че и твоят ще е така. Та ако това те притеснява, по-добре недей. Защото в даден момент наистина ще ти натежат разликите, или пък ще се състариш покрай него. Силните емоции ще отминат и ще останат нещата, които си мислела, че ще преглътнеш, а не можеш. Децата също са фактор, защото той е вероятно да ги поиска скоро. Ти ще си готова ли? А ако не си и той те изчака, после ще искаш ли да ги правиш с възрастен баща?

Ако ти пречи обаче мнението на хората, тогава проблемът е друг. Незряла си да взимаш сериозни решения. Първо разбери ти какво искаш, после се научи да не се съобразяваш с всеки, и тогава мисли за сериозни отношения.

# 12
  • София
  • Мнения: 18 325
11 години не е особена разлика.
Не е малка, но не е сериозна за ЖЕНА (не момиче) на 25.
Ако беше на 16-17, щеше да е сериозна, но след още 5 години изобщо няма да се усеща.
В отношенията най-важно е разбирателството и любовта.
Едната ми баба беше с 8 години по-възрастна от дядо ми, че и е била на 35+, когато са се оженили. Доживяха заедно до 98 тя и 90 той. Той почина 2 месеца преди нея, а тя го гледаше години болен на легло и си го обгрижваше сама. Много се обичаха.
За мен голяма разлика е над 15-20 години.
Щом обаче ти имаш проблем с това и мисълта те тормози, късай.

# 13
  • Мнения: 50 810
И аз не съм фенка на такива разлики, защото в голяма степен става дума за хора от различни поколения (поне половин поколение). Това крие капани за отношенията - на теб ще ти се живее, ще искаш да пътуваш, да купонясваш, да се срещаш с нови хора, а на него вероятно ще му се иска спокойствие и по-малко динамика. Но това, макар да е чест случай, не е непременно задължително и ако си сигурна, че сте на една вълна, вероятно проблем няма. Все пак разликата е приемлива, макар и на границата за мен. Вече дали и след 10 години ще си така влюбена или ще се чувстваш прецакана от живота и ще се оглеждаш за някой по-млад не можем да знаем. Божа работа.
Зависи и каква ви е сексуалната съвместимост. Ако той е много активен вероятно и след 20-30 години ще е такъв. Но ако сега е умерен когато ти си на 40 и още в разцвета си той над 50 може да е в упадък.
Нищо не може да се каже със сигурност, все пак в теорията на риска се казва, че нулев риск има само ако не се прави нищо. От там нататък рискът съществува и трябва да се анализира и управлява, доколкото може. За любов пречки няма, за семейство и деца вече освен сърцето трябва активно да се включи и главата.

# 14
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 416
Разликата между мама и вторият ми татко бе 15 години и 3 дни.Като цяло се разбираха добре и много се обичаха(толкова,че той не можа да приеме факта,че мама почина и няма и 3 месеца по-късно и той си отиде).
Разликата между сестра ми и мъжът и е малко над 10 години (тя имаше и други приятели с по-малка разлика,но с никой не се допълваха така идеално).Та за мен е нормална подобна разлика(мъжът ми е с малко над 5 години по-голям от мен,аз съм набор '83 и никога не са ме впечатлявали особено моите набори).
Също за мен е нормално мъж да стане баща на 40+(ММ бе малко над 43 когато се роди малкият ни син).Доста е младолик,като цяло и на двамата трудно ни дават 30-35+,а наскоро ходихме за едни документи в университета му и там решиха,че сме студенти на около 25...При нас определено генът играе голяма роля -свекървата е на 68,трудно бих ѝ дала 55,баба ми е на 82,но не изглежда на повече от 70...
А пък от околните изобщо не бих се притеснявала при подобна разлика.

Общи условия

Активация на акаунт