Иначе, ако трябва да съм по-сериозна, според нас Буря си е изтърсак от котилото - беше по-дребна, по-неориентирана, по-заплес някак. В първата седмица не ядеше докато Рая не се нахрани, макар че имаха различни купички от първото хранене. Понякога хапваше по няколко гранулки само и я хранех от ръката си, защото като една истинска "баба" не приемам "внучето" да не е яло достатъчно. Другото особено за нея беше, че понятие нямаше от хигиена - Рая постоянно се чистеше, ближеше. Запознатите около нас казваха, че това са навици, които майката преподава на бебетата си. Е тогава вече бях в потрес: "Аз като го играя "приемна майка" да й показвам как да си чисти дупето ли, бееееееее?" Обаче "кака" Рая някак си предаваше всеки ден нагледно "открит урок" и в края на втората седмица Буренцето се сети кое как и за какво се употребЛЯва.
Наставаше бурна радост в населението когато малкото кюфтенце, защото си беше като топчица кръгличка, се сетеше неумело да се занимава с личната си хигиена.
И сега, когато вече са почти на едни килограми, са много различни като структура, физиономия, поведение. Буря си остана "малката" вироглава глезла. Рая е по-зряла, изпълнителна, сериозна - погледът й дори е по-дълбок. И двете обичат да се гушкат, но Рая не досажда, изчаква, застава плътно до крака ти и с гръб към теб си чака реда. Онова "малкото" е като лепка - застане ти фронтално с един питащ поглед: "К'во прай'м сега, кафе пиеш, няма ли да ме почешеш?"
Често си припомняме първите им дни и е мило, почти като изписване на бебе - хем си объркан, хем си неуверен, хем пък ти е някак топличко на душата.
"Како, да ти шепна на ушенце, пак говори за нас "мама" и малко ме е срам"......