Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 97

  • 31 947
  • 823
  •   1
Отговори
# 570
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 656
Сигридов не е това което беше.
На една жена казал, ти ще родил педераст.
Аз се отказах от него

# 571
  • Мнения: 163
Ясно, просто на 2 от моите приятелки беше помогнал, когато другите им казваха да забравят, че ще родят. Лично не съм била при него и не го познавам.

# 572
  • Мнения: 7 395
О, не, на нас никой не ни е казвал аз да забравя, че ще родя. Двама репродуктивни и един генетик ни казаха едно и също. Ако искаме може да продължим с естествените опити и да се надяваме, че със следващата бременност няма да изтеглим късата клечка, съответно отново да последва аборт. И на тримата препоръката беше да изберем инвитро с ПИД, като най-щадящо психически за двамата и физически за мен. И това е препоръка само и единствено с оглед на нашата лична история. Все пак и тримата казаха, че крайното решение е наше.

# 573
  • Мнения: 1 507
Присъединявам се към емоциите, най-обичам като ми кажат “ще стане щом е станало”, “сега като идете на море и ще видиш”, “ама защо чакаш толкова много за нова бременност”, “моя колежка на 39 забременя веднага”, “не го мисли това бебе, ще имате ново”, “много го мислиш, по джаста-праста трябва”, “гледайте позитивно”.

# 574
  • Мнения: 1 254
hardcandy, много точно казано! И тези думи са от хора, които не са минали по този път...

# 575
  • Мнения: 7 395
Към това добавям и коментара на една уж близка, след аборта ми в 13та седмица, че то не било бебе даже.
За мен си беше бебе, имам снимка от ехографа. Беше едно мъничко човече, съвсем оформено, с ръчички и краченца, лежеше си на топло и уютно.

# 576
  • Мнения: 1 507
Така е, аз съм си казала, че не мога да очаквам адекватност от никого “по дифолт”, та гледам просто да са думи, не винаги се получава. Най-тежкото може би за мен беше, че 5 дни преди аборта ми, се роди третият ми племенник, абсолютно идеално бебе, тотално безпроблемна бременност, зачената с 1/2 яйчник, снаха ми е година по-голяма от мен, тогава на 38. Моя приятелка също роди ден след като излязох от болницата, на моите години. Изобщо всички, които забременяха малко преди, малко след мен..всички получиха бебетата си. Аз се прибрах с папка с епикриза от аборт по медицински причини. Давам си сметка, че колкото и рационално да гледам на нещата, тая травма ще остане и това е факт… по-важното е как живеем с нея и на какво ни учи.

# 577
  • Мнения: 163
Ами хубаво ме цитирате, но не го казвам да си правя вятър на устата. Аз също имам проблем. Просто имах късмет да не се лутам по лекари и след няколко аборта да разбера какво ми е. Разбрах след 1 аборт. Това, че го загубих в 8ма седмица, лекар ми каза най-невъзмутимо, ми то е умряло, а мен ме чака сватба... Така че, да, искам да дам кураж, аз също съм се мотивирала за много неща с истории на други хора, дори не само за бременност. И, да, няма как да не го мисли жената, макар че някой може да и каже не го мисли, като се фокусираш, няма да стане и тем подобни. Всеки човек се опитва да даде мнение, съвет, кураж. Някъде, измежду десетките коментари, жената ще си попие инфото, от което има нужда. Останалото р на принципа влиза през едното и излиза през другото. Това, че не съм се лутала с години, не значи, че не съм преживяла зле загубата на първия си загинал ембрион или там както му казват в медицината. Аз му казвах бебе. Болката си е болка.

# 578
  • Мнения: 7 395
Daninka, никоя от нас не е казала, че нямаш право да страдаш или че не си преживяла зле загубата, защото не си се борила с години за дете. В тая тема не сме, за да си сравняваме болката и да се състезаваме коя е имала най-тежка загуба. Това е група за подкрепа на хора със сходна съдба.

hardcandy, така добре те разбирам. Месец след като трябваше да се роди първото ми дете, се роди детето на сестра ми. Да, радвам се за сестра си, но страдам за себе си. Обаче никога няма да забравя как след втория ми аборт ми каза да съм внимавала какво споделям с мама, защото тя трудно го изживявала. Пък аз как го изживявам и че съм имала нужда от майка си в тоя труден момент, няма значение. И подчертавам, че нищо не съм разказвала с подробности. Никога няма да й го простя. И сега като се сетя, очите ми се пълнят със сълзи.

# 579
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 656
Майка ми също има 5 аборта но един по желание.
Тя е оптимист за мен. Аз не особено
.
Не говорим мн на темата

# 580
  • Мнения: 1 507
Daninka, тия цитати са абсолютно на случаен принцип, не визирах теб. Аз също забременях веднага, щом решихме, че искаме бебе. Нямам асоциацията с жените, за които това е борба, може би те първа ми предстои, предвид годините -  не се състезаваме, няма коефициент в полза на едните с многото аборти и годините опити, няма и за тия на които им се случва за първи път и са в шок… тоя баир е стръмен и дълъг, помагаме си.

Minnie, същата работа.. освен моята мъка, трябваше да нося и тази на близките, щото те “така се надявали и молели да се размине”

# 581
  • На изток от Ада
  • Мнения: 10 656
На мен пък свекърва ми казва нещо нептостимо. Първо първия аборт каза че трябваше док да питаме ...
Но това което е непростимо беше че зорен съм абортирала. С хапчета или нещо бабино...
Той 1 аборт беше в часна болница. Вторият в нас, даже още тогава искахме да се изследва но тц. Никой не каза къде и как . Третият бях в АГ за задържане ама. Някъде там го каза като време ...

# 582
  • Мнения: 1 254
Олее, същото с разочарованите близки. ММ като каза още съвсем в началото като забременях " да изчакаме преди да кажем нашите, че всичко се случвало, да не били разочаровани". Откачих с главата. Ами моето разочарование, моята болка (физическа и емоционална) после. Ще жаля чувствата на свекърва, че  и дори на майка ми и близки.. Нали затова са близки! Семейство!

# 583
  • Мнения: 2 748
Момичета, чета ви и направо плача. За вас, за себе си, за всяка една, която се бори със съдбата и живота, за да има дете (първо, второ, няма значение).
Хората са наистина нетактични.. казвам си винаги, че не трябва да очаквам от никого разбиране и такт, но въпреки всичко го преживявам и това …
Тепърва ще хода по изследвания сега, моля се да ми дойде цикъла нормално, че да мога да пусна и хормоните и микоплазми и т.н. Дано да се намери проблема ми и да не се налага да хода от град в град за решението му .. Пожелавам това и на вас, ама както чета и гледам - всичко е на късмет и настроение на лекаря. Казвала съм много пъти, че съм на 25 и просто не ме взимат насериозно и това си е ..

# 584
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 088
Сигридов съвсем му се е изпържила мозъка явно от кокаина, такива истории има в темата за него, кожата ми настръхва…
Добре, че не изражда, че сигурно щеше не един и два фатални случая да има. Но пък и  съответно почти няма шанс да му отнемат лиценза за практикуване освен ако пак не го хванат зад волана с наркотици.

За емоциите нямам много с какво да се включа. Най-страшното ми изглежда да откажа да се боря. Другите ми страхове избледняват на фона на това, не че ги няма.  На 40 сигурно няма да мисля същото по други причини де (възраст най-вече), но засега така (на 35 ставам другата седмица).
Прабаба ми, светла ѝ памет, погребва първородното си дете на има няма 40 дни след като и то, и тя изкарват някаква тежка инфекция. Тя самата също е била на прага на смъртта с висока температура, но е оцеляла (сънувала как някакъв глас ѝ казва, че има още време и се събужда). След това ражда още две деца. Беше най-благият човек, който познавам и щом е успяла да премине през такова изпитание, то и аз ще мога.

Общи условия

Активация на акаунт